Какъв е бил езикът на волжките българи?

Езикът на волжките българи

Данни за Волжка България черпим от Хорезми и Хураздбих – първите арабски географи, които са ни оставили сведения за нея. Държавата бързо се оказва васална на Хазарския хаганат, а през 922 година по време на управлението на Алмиш ибн Шилки (първия емир на Волжка България) държавата приема исляма като официална религия от арабите. Исторически извори обаче сочат, че приемането на мюсюлманската религия е започнало дори много по-рано и че по време на управлението на Шилки голяма част от населението било съставено вече от мюсюлмани. Може би именно поради това ислямизацията преминала безконфликтно и безпроблемно, като е важно да подчертаем, че ислямът, който волжките българи изповядвали, бил разновидност на ханафитския, отличаващ се с уважение към друговерниците и търпимост към останалите религии. Следвал период на замяна на руническа писменост от севернокавказки древнобългарски вариант, която използвали волжките българи, с писмеността на арабите.

Колко време е продължило съществуването на Волжка България – една от българските държави?

Руническата писменост и замяната ѝ с арабската

Употребата на руническата писменост от волжките българи е доказана от откритите надписи в некрополи по територията, някога заемана от Волжка България. Рунически знаци е имало и върху откритата в района керамика. Това дава основание да считаме, че езикът на волжките българи е свързан именно с руническата писменост. Съществуват и данни за употребата на арабския език от волжките българи едновременно с руническата писменост и още от преди периода на приемане на мюсюлманската религия по тези места. Категорично доказателство за това е надпис на арабски върху костна пластинка от VIII-X век, намерена край Измекерското селище.

Според данните, достигнали до нас от арабския летописец Ибн ан-Надим, след Х век волжките прабългари ползвали „източни писмена и писмеността на Мани“ по подобие на тибетците.

Кои са десетте най-велики български владетели?

Един от българските културолози, доктор по история, работещ по въпросите, свързани с Волжка България – Владимиров, сочи, че населението на тази средновековна българска държава в основата си е тюркоезично, но далеч не можем да причислим волжките българи изцяло към този етнос. Учените са доказали, че хунският и хазарският език, следователно и прабългарският,  са носили общотюркски характер. Ахмад Ибн Руста – арабски историк – твърди, че: „Езикът на българите е сходен с езика на хазарите.“. Следвателно старобългарският език и волжко-българския са били общотюркски език.

Независимо какви са били писмеността и езикът на волжките българи населението на Волжка България било изключително грамотно и се занимавало с медицина, наука и астрономия. Сред волжките българи се отличават редица поети и историци, философи и богослови, лечители и астрономи, уважавани далеч извън пределите на Волжка България.