Кога са преименувани почти 1/3 от селищата в България?

Защо през 1934 се преименуват толкова много селища?

Тази година е свързана предимно с преврата на кръга "Звено", ръководен от Кимон Георгиев. Според професор Анастас Иширков, процесът на преименуване започва преди повече от 10 години. Следните промени служат като доказателство за това:

Още: Кога София за пръв път става част от България?

• През 1906 година са сменени имената на 347 населени места
• През 1942 година са сменени имената на 360 населени места(основно в Южна Добруджа)
• През 1966 са сменени 211 имена на селища
• През 1934 са сменени 1875 имена на селища - 32.5% от всички на брой

Процесът започва значително по-рано с формирането на комисия, която започва работа още по времето на Александър Цанков (1923 година) и продължава и при правителството на Никола Мушанов - последното преди преврата на Кимон Георгиев. Професор Анастас Иширков, който разглежда темата още през 1922 година, посочва, че процесът на преименуване започва още след Освобождението. Въпреки това, казусът е сериозен, тъй като тези действия се извършват случайно от отделни населени места, които желаят да заменят "омразните" стари турски имена. От друга страна, се появява и проблемът, че смяната на имената на селища не е толкова лесна работа, тъй като това води до сериозен хаос сред другите страни и географските карти, които се изготвят. Важно е да се отбележи, че при тези промени не се засягат имената, които отразяват народност или конкретна етническа група, въпреки че тя може вече да не преобладава в съответното населено място.

Работата на комисията по преименуване на селищата

Тя започва през юли 1932 година, като се дели на 2 части:

Още: Кой световноизвестен българин купува самолет за България

• Политическа квота
• Научна квота

В научната квота участват много известни българи, като професор Анастас Иширков, историкът Петър Мутафчиев и езиковедът Стефан Василев. Те споделят интересни мнения, но най-забележителното може би е на Петър Мутафчиев. Той не одобрява масовото преименуване на населените места с имената на исторически личности - практика, която е забелязал само в Румъния. След преврата от 1934 година се продължава работата, започната от предишните правителства. Бива взето решение, чрез поредица от нормативни актове, да се променят имената на много населени места - почти 1/3 от всички в България по това време. Общият им брой е 1875, включително и 14 града. Ето кои са те:

• Анхиало - Поморие
• Месемврия - Несебър
• Василико - Царево
• Станимака - Асеновград
• Даръ-дере - Златоград
• Дьовлен - Девин
• Пашмакли - Смолян
• Кошу-кавак - Крумовград
• Ортакьой - Ивайловград
• Ески Джумая - Търговище
• Осман пазар - Омуртаг
• Каваклии - Тополовград
• Мъстанли - Момчилград
• Орхание - Иоаниград - Ботевград

Относно Орхание, ситуацията е изключително интересна. В първоначалния указ е било посочено, че градът ще бъде преименуван на Иоаниград в чест на царица Йоанна Савойска. Името ѝ било изписано като Иоанна, а не Йоанна, както е днес. В последващия указ обаче това е променено и градът е кръстен на Христо Ботев.

Видовете промени на имената

Разбира се, не е възможно да изброим всички променени имена на населените места. Можем обаче да ги обобщим спрямо начина, по който са преименувани. Представяме основните видове промени в зависимост от това на кого или какво са преименувани:

• Светци - село Свети Иван, село Свети Спас
• Български ханове - село Аспарухово, град Омуртаг
• Български царе - град Асеновград, село Ивайло
• Войводи - село Индже войвода, село Страхил войвода
• Априлско въстание - село Тодор Каблешково, село Волово(Панайот Волов в момента)
• Възрожденци - село Левски, село Капитан Петко
• Освободителна война - село Столетово, село Савойски
• Български офицери - село Генерал Тошево, село Полковник Серафимово
• Исторически места - село Оборище, село Сан Стефано
• Исторически битки - село Булаир, село Кубадин
• Македоно-Одринско опълчение - село Полковник Желязково, село Велешани
• Културни дейци - село Иван Вазово, село Алеково
• Кобургска династия - село Евдокия, село Царица Йоанна
• Чужденци - село Иречеково (Константин Иречек)

Кръстени на живи лица

В комисията е взето решение да не се наричат населени места по имената на живи хора, но има изключения. Ето ги:

• Село Генерал Николаево - Данаил Николаев
• Село Генерал Панайотово - Сава Панайотов
• Село Митрополит Симеон - Одисей Попов(Преславски митрополит Симеон)
• Село Шкорпиловци - тук е кръстено на братя Шкорпил, но единият от тях (Карл) е все още жив по това време.

* Като основен източник на информацията в статията е използвана публикацията на Пело Михайлов -  "80 години от най-масовото селищно преименуване в България", публикувана в сп. "Проблеми на географията", 2014, брой 3-4.