Способността за намиране на вода е била култивирана още в древни времена. Във всички векове е имало специалисти-водотърсачи, които са знаели как да намерят най-удобните места за добив на подземни води. В повечето случаи те са използвали различни видове природни исторически знаци, показващи наличието на подземни води в даден район. Такива знаци се използват до ден-днешен.
Народни признаци
Съществуват редица народни признаци, които дават сравнително добри насоки за търсене на вода. Те се основават на отчитане на множество разнообразни данни.
Растителност
Например, наблюдавайки растителността на даден район и знаейки кои растения принадлежат към групата на сухолюбивата и кои – към влаголюбивата флора, човек може, ръководейки се от наличието и разпространението на влаголюбивите култури, да посочи местата, където подземните води са най-близо до повърхността на земята.
Животински свят
Фауната също понякога дава индикации за наличието на подземни води близо до повърхността. В равнините често може да се наблюдава как на определени места, веднага след залез слънце, цели „облаци“ мушици се роят в голям брой. Мушиците обикновено кръжат точно там, където подземните води са най-близо до повърхността и където след залез слънце най-вероятно се появяват малки облаци мъгла.
Геоморфология
Наблюденията на геоморфологията също често предоставят добри материали за определяне. При изучаване на склоновете на долини понякога е доста лесно да се идентифицират области, деформирани от свлачища. В момента те може вече да са до голяма степен изравнени и почти невидими за окото, но биха могли да възникнат само поради наличието на подпочвени води.
Характеристики на подпочвените води
Подпочвените води се характеризират със следните свойства:
- безнапорност - това се дължи на липсата на непрекъснат непропусклив слой над водоносния хоризонт; водата се движи свободно, без натиск;
- зависимост от сезона, количеството на валежите - по време на наводненията и дъждовния сезон нивото на подземните води се повишава рязко, а при суша или тежка зима може да падне до нула;
- неравномерно разпределение - в планинските райони подпочвените води се намират много по-дълбоко, отколкото в равнината;
- много варианти за разположение - в зависимост от скалите, през които текат подземните води, видовете им се разделят на формационни, поройни и пукнатинни.
Определяне на нивото на подпочвените води
Преди да се започне строителството на жилищни или стопански постройки, е необходимо да се измери дълбочината на грунда: правят се вдлъбнатини в земята по периметъра на бъдещата сграда, дълбочината им трябва да надвишава нивото на замръзване на почвата (1,6-1,8 м), в идеалния случай кладенците трябва да са с дълбочина 3 м.
Според стандартите за строителни работи, от основата до подпочвените води трябва да има поне 50 см разстояние.
Случаи, в които си струва да се изостави строителството на избрания терен:
- дълбочината на подпочвените води е по-малка от 2 метра;
- наличието на плаващи пясъци в почвения слой;
- почвените слоеве съдържат глинести шисти, които се характеризират с липса на стабилност - в комбинация с висок грунд има голяма вероятност от свлачище.
Зониране на подземните води
В зависимост от географското местоположение, климатичните особености, вида на почвата, подземните води варират значително по състав:
- пресни или слабо минерализирани - образуват се в горски, горско-степни и степни терени, където процесът на инфилтрация и подземен отток протича доста интензивно и от тях се отмиват лесно разтворими соли (хлориди, сулфати);
- солени - преобладават върху сухи почви: равнини, сухи степи, пустини, полупустини. Процесът на дренаж и инфилтрация тук е слаб, влагата предимно се изпарява, а солите се задържат в почвата, с изключение на някои райони, където се намира прясна вода.
Основният обем подземни води е в алувиалните отлагания на речните долини, предпланините и масиви от карстови и напукани варовици на малка дълбочина.
---
