Знаете ли кой български цар е дядо на най-известния сръбски владетел Стефан Душан? Това е неизвестният в нашата страна цар Смилец, който управлява България от 1292 до 1298 година. По време на своето царуване Смилец омъжва дъщеря си за сръбския престолонаследник Стефан Дечански, а от този брак по-късно се ражда самият Стефан Душан – бъдещият цар, който оставя траен отпечатък не само в сръбската история.
Цар Смилец не само укрепва позициите си чрез роднинство със сръбската династия, но и се превръща в символ на българо-сръбските политически връзки. Въпреки това неговото управление остава под знака на татарското господство.
Възкачването на Смилец на престола
Смилец поема властта в България през 1292 година, когато татарското влияние достига своя връх. Според византийски летописци той става цар „по желание на Ногай“ – могъщият хан на Златната орда, който контролира българските земи през последното десетилетие на XIII век. Новият владетел не е избран според обичаите на нашата държава, което още първоначалго го поставя в трудна ситуация спрямо останалите претенденти за българския престол.
Знатният български произход на Смилец
Смилец остава в историята и с даденото му определение, че е „най-знатният сред българите“. Причината за това е, че той е потомък на влиятелно българско семейство със значителни земи между Сливен и Средна гора. Главните крепости на рода са Крън и Копсис. Политическите му позиции допълнително се засилват, когато се жени за дъщерята на византийския севастократор Константин – братовчедка на император Андроник II Палеолог.
Средногорското му владение
В края на XIII век, наред с Търновското царство и другите териториални формирования, възниква и Средногорското владеление. Смилец и двамата му братя – Радослав и Войсил – управляват тази област, обхващаща земите от горното течение на Марица до Сливен. Неговият център е крепостта Копсис (днешно Анево кале). В тези години българското царство е разпокъсано и политическата му стабилност е под постоянни вътрешни и външни удари.
Средногорското владение играе ключова роля във взаимоотношенията с Византия и татарите, като владетелите му поддържат тесен контакт с хан Ногай и демонстрират амбиции за престола в Търново.
Външна политика и крушението на Смилец
Смилец се опитва да защити интересите на България чрез военни действия срещу Византия, но скоро търпи поражение и търси мир, разчитайки на роднинските си връзки. След това и отношенията със Сърбия стават изключително важен приоритет – през 1297 г. той омъжва дъщеря си за сръбския наследник Стефан Дечански. От този брак се ражда Стефан Душан – бъдещият цар на Сърбия.
Въпреки тези съюзи, татарското господство е неоспоримо. През 1297 и 1298 г. татарите нахлуват многократно в България, като опустошават богатите тракийски области. Според византийския историк Георги Пахимер „След Чака, Смилец изчезна“. Смилец най-вероятно намира смъртта си насилствено през ноември 1298 г., когато Чака, синът на Ногай, се намесва в българските дела.
Съпругата на Смилец и нейният опит за спасение
След смъртта на Смилец властта преминава в ръцете на съпругата му, която управлява като регент заедно със зет им Елтимир, деспот на Крън. В опит да осигури стабилност, царицата изпраща пратеници при сръбския крал Стефан Милутин, предлагайки му ръката си и българската корона. Но Милутин предпочита да се ожени за дъщерята на византийския император, а да не се намесва в битката за българския престол.
Така, изправени пред татарските заплахи и дипломатически неуспех, вдовицата на Смилец и синът им напускат Търново, намирайки убежище първо при Елтимир, а после и в Константинопол.
Наследство
Въпреки краткото си и сравнително неуспешно царуване, Смилец остава в историята като владетел, който чрез своята дъщеря става дядо на Стефан Душан – най-великият сръбски цар. Така политиката и семейството му продължават да оказват влияние в балканската история дълго след неговата смърт.
