Кой известен писател дава началото на българския туризъм?

В края на месец август 1895 г. във вестник “Знаме” е публикувана любопитна покана за първото официално масово изкачване на Черни връх (1290 м) на Витоша. Неин автор е писателят и любител на природата Алеко Константинов. Ето част от поканата

“Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 августа, на Черния връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за съставянето на един клуб на българските туристи…
От върховете на Мусала, на Попова шапка, на Еленин връх, на Черни връх иска ти се да имаш един гръмотевичен глас, па да викнеш:

"Братя, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни."

На Алековата покана се отзовават 300 души - адвокати, учители, чиновници на различна възраст. Сред тях са самият Алеко Константинов и Иван Вазов. Групата се разделя на две - едната половина минава през с. Бистрица, а другата през Драгалевци. Изкачването се осъществява през нощта.

Роден е Алеко Константинов

Начало на българския туризъм

На същата дата, 27 август 1895 г., се поставя началото на Българския туристически съюз. Идеята на Алеко Константинов е чрез създаването на организирано туристическо движение да се опознае България, нейната прекрасна природа и богато културно-историческо наследство. Изготвен е устав, определени са целите, задачите, програмата. За секретар на организацията е избран Алеко Константинов, а за председател - големият народен поет Иван Вазов. Туристическият съюз е подкрепен от интелигентни, образовани и будни българи от София и цялата страна.

Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха.

Щастливеца

Алеко Константинов е един от най-талантливите и обичани български писатели. В творбите си описва манталитета на българина с уникалното си чувство за хумор. Докато работи като адвокат, губи родителите си и трите си сестри и като знак на самоирония приема псевдонима Щастливеца, а себе си често нарича Круглый сирота.

Роден е на 13 януари 1864 г. в Свищов. Баща му е видният български търговец Иваница Хаджиконстантинов, известен като заможен, духовит, образован човек. Майка му е Тинка Хаджииванова - мила, добра и възпитана дама. Алеко учи в родния си град, а след Освобождението заминава за Русия. След завръщането си в родината работи като съдия, след което става прокурор в Софийския окръжен съд. Работи и като юрисконсулт в Софийското градско управление.

Защо Алеко Константинов се нарича "Щастливеца"?

Променливата политическа обстановка в България е причина да бъде уволняван. Затова става адвокат на свободна практика до края на живота си.
Обича да пътешества в България и по света. Участва в международни изложения в Париж, Прага и Чикаго, където търси добри примери от американската и европейската култура. Именно от тези визити черпи идеи за най-емблематичните си произведения “Бай Ганю” и “До Чикаго и назад”. Сред другите му популярни творби са “Пази Боже сляпо да прогледа”, “Разни хора, разни идеали”, “Страст”, “Честита Нова година!” и др. Алеко Константинов умира на 23 май 1897 г. при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.

Наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на Алеко Константинов и го пронизват смъртоносно на пътя между Пещера и Пазарджик.

Макар да умира млад, мъдрец е бил Алеко и е знаел как да живее, доказателство за което се следните думи, от които днес можем да се поучим:

“Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!"