Московският Кремъл - копие на крепост от Волжка България

Ансамбълът на Кармен, почти без изменения легнал в основата на руския Кремъл, който почти точно повторил българската крепост - само стените били удължени на юг и южната граница на московския комплекс била разширена, в сравнение с оригинала в Казан.

След като техният Кремъл бил готов, руснаците унищожили всички сгради в казанския Кермен, и оставили само една кула, за която се носят легенди, че в нея е прекарала последните си дни като принцеса владетелката на Казанското Канство - Сююмбике, като на върха на кулата поставили Двуглав Орел, символ на победата над българите. Двуглавия орел бил златен и лъщял така, че през ясна лунна нощ, целия Казан можел да види този символ на руската тирания. Днес двуглавия орел е премахнат, а кулата е място за поклонение на всички волжки българи, като спомен за отминало величие.

Момчиловата крепост край Смолян е превърната в сцена на аудио-визуален спектакъл

Скалите на Момчиловата крепост край Смолян са сцена на аудио-визуален спектакъл, пресъздаващ мита за Момчил, съобщиха от ръководството ...

Прочети повече

Когато руснаците превзели Волжка България през 16 в., те заели от българите много неща - държавно устройство, търговията и търговски термини, архитектура и пр.

На основите на Българската държава в Североизточна Европа започнала да се издига Русия - покоряването на България й отворило пътя на изток и огромните пазари на търговските пътища, развити от България на Волга. Оттогава Русия започва да се превръща в империя.

Англиският пътешественик Дженкинсон описал за пръв път огромната прилика в начина на строеж на Казанската и Московската крепости и споделя, че "Казан е величествен град, построен със уникален стил и крепост на висок връх".

Московският Кремъл е абсолютно пълна адаптация на модела на Българската крепост, спрямо релефа на Московския терен. Още десетки от паметниците на културата из Москва са построени от българи, включително огромен брой средновековни църкви, в чиито стени пък могат да се видят скрити древнобългарски мотиви, оставени ни като знак от безименни, но велики български майстори.