На кого е кръстен най-високият връх на Стара планина?

Връх Ботев, 2376 м

Намира се в средата на Средна Стара планина, в Калоферския дял. Извисява се като огромен купол, наподобяващ гигантски юмрук. Върхът се вижда отдалече, защото до него има изградена радиостанция. Може да се види от голяма част от Централна България. Често е посещаван от туристи и любители.

В миналото

В продължение на векове върхът е бил див и необитаем. Тук са се крили много войводи от османските поробители. През 1867 г. минава четата на Панайот Хитов с развято знаме, носено от Васил Левски. След Освобождението започват постепенно да идват любители на планината. изкачват се и метеоролози, които остават да живеят и работят сред бурите на равната му поляна. През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.

Старите имена

Поради формата на върха - широко и заоблено било, което наподобява юмрук - до 29 юни 1942 г се нарича Юмрукчал. През 1888 и 1889 г. цар Фердинанд, заедно с майка си, прекарва няколко дни в Калофер, докато трае беритбата и варенето на розите.

Знаете ли на кой връх е убит Христо Ботев?

Царят се изкачил на Юмрукчал, където по повод на събитието е поставен каменен стълб, а върхът започва да се нарича Фердинандов от 1942 до 5 януари 1946 г. Масово хората продължават да го наричат със старото му име - Юмрукчал.
През 1946 г. старото име Юмрукчал е върнато официално.
От 1950 г. вече са нарича Ботев в чест на големия български революционер и поет - Христо Ботев.

Пътят на Ботевата чета

Днес първенецът на Стара планина носи име, което е неразривно свързано с борбата на народа ни за свобода и независимост. Като най-подходящо, с местен произход, но и с общонационално значение се приема името на легендарния калоферец, революциенор и поет Христо Ботев.

Четниците начело с Христо Ботев слизат от кораба “Радецки” в Козлодуй под строй с развято знаме. Целуват родната земя и полагат клетва, че ще дадат живота си за нейното освобождение. Четата начело с Никола Войновски се отправя на поход, като спира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези. Взема няколко коня и осем коли, после напуска селото. Вечерта стига до село Бутан.

Четниците използват колите, за да направят мост през пълноводната тогава река Огоста и да преминат на отсрещния бряг. Продължават похода си и излизат на пътя Рахово-Враца, като прекъсват телеграфната връзка. В тъмното вземат охранителни мерки, за да осигурят движението в походен ред. Четата се води от около 30-40 души, а основните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. Така са в готовност за водене на битка при евентуално нападение на противника.
Тези мерки пречат на група черкези да я доближат. Така четниците минават край село Алтимир и влизат в село Борован, където срещат първото си голямо разочарование. Очакват към тях да се присъединят около 400 местни мъже, но при тях идва само един.

Ще познаете ли най-високия връх в Стара планина?

На 18 май 1876 г. четата е нападната от башибозук и черкези, а по-късно и от редовна турска армия. С ожесточени боеве четата на Христо Ботев се насочва към Врачанския Балкан, но за съжаление не получава никаква подкрепа от местното население. Около 30 четници са убити, ранени и изчезнали, сред които и знаменосецът Никола Симов-Куруто. Новият знаменосец е Димитър Стефанов-Казака, който целува знамето и се заклева да го брани с цената на живота си. 

Смъртта на войводата

На 20 май започва нова битка, в която врагът надвишава неколкократно четниците. Въпреки глада, жаждата и жегата, хората на Христо Ботев проявяват изключителна смелост и не позволяват врагът да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Вечерта на 20 май след тежка битка Христо Ботев е убит под връх Камарата. Четата е разпръсната от османците 

От общо 208 четници, загиналите са 94, заточените са 26, в затворите умират двама, а 76 успяват да доживеят Освобождението на България.