Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работниците и служителите. Това коментира Валери Апостолов от КТ „Подкрепа” в ефира на Нова телевизия. От своя страна Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че „темата за минималната работна заплата у нас е преекспонирана до истерия и всъщност популизмът на политиците, подхранван от този на синдикатите, води до грешни решения”.
Според Велев в големите световни икономики минимално възнаграждение получават от 1 до 5% от хората, докато в България този дял по статистика е 18%, а по данни на НАП и НОИ достига от една трета до 40%.
„Минимална работна заплата трябва да получават за малко време, при това неквалифицираните, без образование хора, мързеливите, без трудови навици”, допълни той. По думите му, когато се вдигне много летвата, пирамидата на доходите се сплесква и това демотивира хората да повишават квалификацията си.
„Това категорично е обида към българските работници и служители”, отговори Апостолов по повод твърденията за профила на работещите на минимална заплата. Той припомни, че при влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. минималното възнаграждение е било 92 евро, което е представлявало 14% от средното за Европа.
ОЩЕ: "Ножът е опрял до кокал": Бивш социален министър за нуждата от нов механизъм за минималната заплата
Синдикалистът не се съгласи и с аргумента, че доходите трябва да следват единствено производителността на труда. "Никой от вас не е съгласен, че българските лекари, шофьори, учители работят два пъти и половина по-малко от средното за Европа", посочи той.
От своя страна Велев отбеляза, че по съотношение на минималната към средната заплата и към брутния вътрешен продукт на глава от населението, страната ни е № 1 в ЕС. Относно критериите за новия механизъм, той бе категоричен, че "минималната работна заплата не е социална помощ".
