Колко българи не могат да си позволят пълноценна храна: Нови данни

През 2023 г. 9,5 на сто от населението на ЕС не е било в състояние да си позволи храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент всеки втори ден, с 1,2 процентни пункта (pp) повече в сравнение с 2022 г. (8,3 на сто). Това показват новите данни на Евростат.

Още: Отзвук в Сърбия и Румъния: Най-добре е на почивка в България, на Черно море

Още: Любовният газов триъгълник ЕС-Русия-САЩ: Историята и българският прочит

От общото население у нас през 2023 г. 19,9 процента не могат да се позволят адекватна прехрана. България не е на последно място в класацията - зад нас остава Румъния с 23,3 процента.

От бедните

Сред хората, застрашени от бедност (тези, получаващи по-малко от 60 на сто от средния разполагаем доход в дадена страна), делът на населението, което не може да си позволи питателна храна, е 22,3 на сто в ЕС или увеличение с 2,6 процентни пункта спрямо 2022 г.

Още: 30% от българите живеят на прага на бедността

Още: Данъци и акцизи нагоре: Животът в Румъния поскъпва

Още: По-евтин ток във всички зарядни станции за електромобили на Kaufland от 1 август

Най-висок е делът на хората, застрашени от бедност, които не могат да си осигурят адекватна прехрана в Словакия (45,7 на сто), следвана от Унгария (44,9 на сто) и България (40,2 на сто).

Така страната ни за първи път не е на последно място по този показател. През 2007 г., когато страната ни влезе в ЕС, българите с най-ниски доходи, които не са могли да си позволят адекватна прехрана, е бил 88,5 на сто - с други думи, над 2 пъти повече, отколкото е сега.

От друга страна, най-нисък дял е регистриран в Ирландия (4,2 на сто), следвана от Кипър (5 на сто) и Португалия (5,9 на сто).

Още: Колко останаха българите в България: Нови данни

Още: Мицкоски се хвали с минималната заплата в Македония: Купуваме си повече, отколкото в България

Още: Тръмп удари Канада с по-високи мита