Дебатът учат ли по-малко българските ученици от своите европейски връстници и дали това влияе на качеството на образованието е тема на коментар от Юлиян Петров, председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".
Според него сравнителният анализ на европейските образователни системи показва нещо важно – в България в никакъв случай не се учи по-малко. По негово мнение обаче българските ученици имат право на нерегламентирани ваканции по избор на родителите и това не е част от европейските традиции.
Той коментира учебното време, ваканциите и натовареността на българските ученици и учители.
Началото на учебната година
Според Петров универсална формула не съществува, като в повечето страни учебната година започва в началото на септември, но има и редица различия - в 10 държави или региони учебните занятия започват още през август, като в Дания и Финландия това става по-рано.
"В Германия например 1 септември се приема като условна начална дата на учебната година, но реално в отделните федерални провинции началото варира в широк диапазон – от 2 август до 14 септември. В 13 европейски държави учебната година започва на 1 септември.
В друга група държави началото е именно в средата на септември – Гърция, Испания, Италия, Кипър, Португалия, Албания, Турция, Люксембург, Румъния и, разбира се, България. В Малта учебната година започва дори в края на септември.
Още: "Преди 10 години паднала врата уби дете": Кой ще носи отговорност за отворените училищни дворове?
В Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Австрия и Швейцария началото на учебната година се определя според регионалните особености и местната специфика", пише Петров в свой пост във Фейсбук.
Според него изводът е повече от ясен – България изобщо не е изключение, напротив - повечето държави от южния географски и климатичен пояс, както и част от северните страни, имат начало на учебните занятия, което практически съвпада с нашия 15 септември.
"Това е логично. Началото на учебната година винаги е свързано с климатичните условия, социалната среда и организацията на образователната система", допълва синдикалистът.
Броят на учебните дни
Още: В деня за борба с тормоза в училище: Половината деца в България са преживели насилие
По данни на Петров в повечето държави той е между 170 и 190 дни годишно.
"В Албания и Малта те са 165, докато в Дания и Италия достигат около 200. В половината от европейските страни учебните дни са между 170 и 180, а в 13 държави – между 181 и 190.
Като правило броят на учебните дни е сходен за различните образователни степени, но има и изключения. Във Франция и Сърбия например горният курс има повече учебни дни, докато в Литва и Румъния по-голям брой дни има в началната и средната степен.
В други страни – като Гърция, Ирландия и Босна и Херцеговина – последните класове имат по-малко учебни дни.
Още: Нова схема: МОН ще изхарчи 250 млн. лв. за нещо, което никой не ползва?
Сходна е и ситуацията в България. В 12. клас учебните седмици са 31 – с 5 по-малко от останалите класове", пише Петров.
По думите на синдикалиста като цяло България е в горната част на европейската скала, тъй като броят на учебните дни у нас е около 180 – стойност, която е близо до максимума за европейските образователни системи.
Ваканциите
Петров уточнява, че освен лятната ваканция, в повечето държави съществуват 4 основни периода на училищни ваканции – есенна, коледна, зимна и пролетна (великденска). С изключение на коледната ваканция, тяхната продължителност варира значително. Част от тях са свързани и с подвижни празници или местни традиции – като Великден или регионални карнавали.
Още: Ваканциите и неучебните дни за учениците през 2026 г.
"През есента в 16 европейски държави има кратка ваканция от няколко дни до една седмица. Коледната ваканция в почти всички държави е минимум две седмици, а в Швеция и Сърбия достига три. Великденската ваканция е между една и две седмици в повечето страни.
В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария регионалните власти имат право да определят периодите на ваканциите според местната специфика, но общият брой учебни дни се определя на национално ниво.
И тук България не прави изключение. Дори обратното – някои ваканции у нас са по-кратки, включително коледната и великденската.
Източник: iStock
По отношение на лятната ваканция в Европа тя варира между 11 и 15 седмици. Учебната година в повечето държави приключва в края на май или средата на юни. В някои германски провинции, Нидерландия и Лихтенщайн лятната ваканция е около 6 седмици, докато в Латвия достига 13 седмици. В Италия и Португалия тя е между 11 и 14 седмици, а в Албания – до 15 седмици за началния етап", пише Петров.
Според него България със своите около 13 седмици лятна ваканция отново се намира в рамките на европейската практика.
Учат ли българските ученици по-малко?
Синдикалистът коментира, че сравнителният анализ на европейските образователни системи показва нещо важно – в България в никакъв случай не се учи по-малко, напротив, - времето на учениците и учителите в училище е по-дълго.
"Трябва да се има предвид и още един факт. Огромна част от българските ученици са в целодневна организация на учебното време – нещо, което много европейски образователни системи изобщо не предлагат. Това означава още повече време, прекарано в училище, което обаче често не влиза в официалната статистика", уточнява той.
По думите му от години Синдикат "Образование" поставя и друг въпрос – когато се изчисляват ваканциите на българските ученици, към тях не бива да се добавят почивните дни и официалните празници, защото тези дни така или иначе са неучебни.
Петров коментира, че българските ученици имат право на нерегламентирани ваканции по избор на родителите и това не е част от европейските традиции.
Той е категоричен, че българските учители работят до 1,5 пъти повече в часове от европейските си колеги.
"Работното време на педагогическия специалист далеч не се изчерпва с нормативните учебни часове. В рамките на своя работен ден учителят има редица други задължения – административни, организационни и отчетни. Много от тях отдавна са определяни като безмислена бюрокрация. С тази бумащина социалните партньори в Министерството на образованието и науката се борим от години. Засега – с твърде ограничен успех. Окончателният извод е, че не размерът на учебното време определя резултатите и качеството на образованието", допълва той.
Как използват родителите 15-те си дни
Използването на 15-те дни по "семейни причини" коментира и Ирина Манушева, литературен преводач и застъпник за качествено образование.
"В последно време започнах пак често да срещам подмятания за 15-те дни, дето давали 3 седмици допълнителна ваканция на децата и че никъде по света нямали право на толкова дни по семейни причини, така че ще опитам ПАК да обясня. ТОВА НЕ СА ДНИ ПО "СЕМЕЙНИ ПРИЧИНИ". Такава формулировка въобще не съществува в НИКОЯ НАРЕДБА", написа в свой пост във Фейсбук тя..
По думите й това е възможност родителят да извини отсъствия, например поради здравословни неразположения, неизискващи посещение при лекар.
"Ако случайно останат, да, може да ги ползва и за важни семейни ангажименти, пътувания и пр. И в тях няма нищо лошо, защото животът тече и извън класната стая, ученето също", смята Манушева.
Тя е категорична, че в практически всички развити държави - Европа, САЩ, Канада, Австралия - не се изискват медицински бележки за краткотрайни отсъствия поради здравословен проблем и никой не нарича здравословните неразположения "семейни причини".
"А що се отнася до безотговорните родители и многото отсъствия заради тези 15 дни - припомням, че по официални данни на МОН след въвеждането им извинените отсъствия са се увеличили средно с ПЕТ УЧЕБНИ ЧАСА НА СРОК. С други думи, просто спестихме висене пред кабинети, загубено време на лекарите и някоя и друга фалшива бележка. Не мога да повярвам, че за един куп хора ТОВА е проблемът в образованието", коментира още тя.
