Кунева: Не приемам обвинението, че не отстоявам интереса на българските учени

Това заяви от парламентарната трибуна вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева в отговор на въпрос от народния представител проф. Станислав Станилов, относно политиката в областта на научните изследвания, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Стратегията за развитието на научните изследвания беше обсъждана в продължение на месец с водещи български учени, както и при изработването ѝ, така и в процеса на общественото обсъждане. Бяха получени голям брой критични бележки, различни гледни точки, сериозна подкрепа и експертиза от Съвета на ректорите и от БАН”, подчерта министър Кунева, цитирана от "Фокус".

Кунева утвърди правилника за обществените съвети към училищата

Обществените съвети към детските градини и училищата ще отчитат дейността си пред родителите, а срокът за създаването им се удължава до...

Прочети повече

По думите ѝ страната ни трябва да си поставя реалистични цели в научно-изследователската си дейност. „Ние не тръгваме от нула, а тръгваме от минус. Вече 6 години има дефицит по отношение на научно-изследователската дейност. Нека поставянето на реалистични цели да не се разглежда като отстъпление от страна на министерството от научната дейност”, допълни министърът на образованието. Тя увери, че по отношение на инвестициите в научно-изследователска дейност, България е на еднакво ниво с държави като Гърция, Малта и Словакия, а с по-нисък процент от нас са Кипър, Румъния и Хърватия.

В реплика проф. Станилов посочи, че сравнението на разходите за научни изследвания с други държави е израз на политиката на правителствата, а не на реални измерения. „Богатите държави разпределят голям бюджет и примерно отделят 5% за научни изследвания, а ние разпределяме малък бюджет и също отделяме 5%. Ако водим такава политика, ние ще имаме много добри резултати, но ние не водим такава политика, оправдавайки се, че сме бедна страна и не можем да си позволим такива разходи”, обясни проф. Станилов. Той призова министър Кунева да направи справка с размера на заплатите на научните работници в другите европейски страни и за пример посочи Румъния. „Заплатите на изследователите в Румъния, която била по-назад от нас, са два пъти и половина по-високи. В България заплатите са неизмеримо ниски”, допълни той.