Ахилесовата пета на Русия: Войната може да получи неочакван сценарий

"Според официални украински оценки през ноември и декември руснаците са губели по около 1000 души на ден", пише Стивън Копиц, който оглавява организацията, в своя статия за Kyiv post.

Продължителността на войните се определя от редица фактори. Те включват икономическия и военния капацитет на воюващите страни, и способността им да поддържат политическо сближаване. Смъртните случаи на военни, ангажирани в един конфликт, са ключов фактор за желанието на обществото да го поддържа. "Ако това се окаже прагът на обществена търпимост, войната може да приключи в този момент", смята експертът.

ОЩЕ: Външният министър на Литва за Путин: Запада може да дочака ефекта Пърл Харбър 

Руско-украинската война е четвъртата най-смъртоносна за руската армия

Сегашната руско-украинска война вече се квалифицира като четвъртият най-смъртоносен външен конфликт в руската история, отбелязва Копиц. На трето място по смъртност (след Втората и Първата световни войни) е била Кримската война преди два века (1853-1856 г.), която е продължила 900 дни и е струвала на руснаците 450 000 мъртви "в едно загубено усилие". При сегашните повишени темпове на руски загуби в Украйна, настоящата война може дори да измести Кримската война още преди Великден.

Москва може да се сблъска със значима обществена съпротива срещу продължаването на войната при долна граница от около 650 000 загинали руски военни, което е около два пъти повече от сегашния брой. Със сегашното темпо се очаква Русия да достигне тази бройка до края на 2024 г.

ОЩЕ: Жени на руски войници към Путин: Дано се задавиш от кръвта, гори в Ада! (СНИМКИ) 

Все пак Копиц уточнява, че през 1850 г. населението на Руската империя е било приблизително наполовина от сегашното си ниво. Следователно, коригирани спрямо населението, руските загуби в жива сила трябва да нараснат до 900 000, за да може настоящият конфликт да се квалифицира като третият най-лош за всички времена и, чрез исторически прецедент, да предизвика капитулация на Москва.

Русия не търпи териториални загуби

За разлика от Първата световна война, която Русия загуби огромни територии, включително Финландия, Полша, Балтика и Бесарабия (днес основно в Молдова), сега Русия не е изправена пред никакви териториални загуби. На руска земя не се водят бойни действия и никой не е нападал Русия. Войната не представлява екзистенциална заплаха за Русия, както бе, например, с германското нахлуване по време на Втората световна война. Санкт Петербург не е под обсада, никой не е разграбвал Москва и в Сталинград (днес Волгоград) не се водят битки на живот и смърт за всяка къща. Така че наистина на Путин ще се наложи да оправдае някак едни 650 000 смъртни случая за нещо, което трябваше да бъде само 3-дневна специална военна операция.

ОЩЕ: Тарнавски: Руската армия ни копира, но загубите й са 3-5 пъти по-големи от нашите 

Следващият праг на обществена търпимост ще са 1 милион мъртви руски военни, което може да се очаква до есента на 2025 г. при сегашния темп на тяхното унищожаване. "Ахилесовата пета на Русия е именно ниският залог в този конфликт. Путин може да нареди на войските си да се върнат още утре и позицията на Русия няма да бъде по-лоша от тази през 2014 г., когато тя всъщност преживяваше своеобразен ренесанс“, пише Копиц.

Ако войната продължи толкова дълго, медиите редовно ще започнат да сравняват загубите на Русия в нея с тези във Великата отечествена война. Въпреки че Путин твърди, че Русия е готова да се бие пет години, руската общественост намери загубите от Първата световна война за непоносими и свали тогава правителството си. Така че ако Русия продължава да губи по 1000 войници всеки ден, тя вероятно ще е принудена да прекрати войната преди края на 2025 г., пише експертът.

ОЩЕ: Страшен сценарий: Главнокомандващият белгийската армия не изключва война с Русия