Столиците на ЕС тихо подготвят планове как блокът да реагира при мащабна хибридна атака, при която загинат няколко европейски граждани. Според петима дипломати и представители на институциите този сценарий изглежда все по-вероятен.
Подготовката обаче разкрива и сериозни разногласия между държавите членки за това докъде трябва да се простира ролята на ЕС в сферата на сигурността и дали действията на блока не се припокриват с тези на НАТО.
Дронът с експлозиви в Лайпциг ускори разговорите
През последните седмици посланиците на 27-те държави членки са обсъждали сценарии за тежка атака в т.нар. "ограничен формат" - без телефони и асистенти. Разговорите са се засилили след откриването през август на дрон, натоварен с експлозиви, на летището в Лайпциг, твърдят дипломатите и представители на ЕС, говорили при условие за анонимност заради конфиденциалния характер на дискусиите.
ЕС обсъжда подобни сценарии от години и вече разполага с т.нар. "хибриден инструментариум", насочен към координиране на реакциите при кибератаки, намеса в избори и саботажи. Последните разговори обаче са насочени към по-тежки атаки с множество жертви. Двама дипломати посочват, че именно такъв сценарий е бил в центъра на срещата на посланиците миналата сряда. Още: Българският саботаж в Германия: Разследващите свързаха "аматьорското изпълнение" с руското разузнаване
След пълномащабното руско нахлуване в Украйна ЕС твърди, че Москва е засилила кампанията си от кибератаки, саботажи и други тайни операции на територията на блока.
"Демокрациите в Европа са изправени пред нарастващ брой заплахи", заяви европейският комисар по правосъдието Майкъл Макграт пред POLITICO. По думите му ЕС засилва способността си да предвижда и открива заплахи, да подобрява ранното предупреждение и да гарантира бърза и колективна реакция, когато демократичната устойчивост на Европа бъде подложена на изпитание.
Какво ще прави ЕС при атака с много жертви
Разговорите между европейските дипломати и министрите са се фокусирали върху възможността за разполагане на екипи за спешна реакция, освобождаване на средства от бюджета на ЕС за подпомагане на засегнатата държава и начина, по който ръководителите на европейските институции трябва да комуникират при подобна криза.
"Трябва да сме подготвени за нещо сериозно", заяви високопоставен дипломат от ЕС. "За съжаление, Лайпциг ни показа, че много сериозен инцидент, нещо, което причинява множество жертви, не е изключено."
Друг представител на ЕС допълва, че предвид мащаба на руските действия е вероятно жертвите да се появят рано или късно. Още: Дронове и хибридни атаки: Министерството на отбраната отчита повишен риск за България
"Чист късмет е, че досега няма такива", казва той.
Хибридните атаки вече са почти ежедневие
ЕС е изправен пред почти ежедневни съобщения за т.нар. хибридни атаки - термин, използван от ЕС и НАТО за обозначаване на подривни действия, които остават под прага на пряк военен акт.
Във вторник например няколко моряци бяха обявени за изчезнали, след като корабът им беше потопен от дронове в Черно море, според българските власти. Още: Руските атаки срещу Европа стават все по-нагли
Това се случва след инцидента на летището в Лайпциг, подозрителен пожар в полска наземна станция, обработваща комуникации Starlink, както и разкрит заговор за поставяне на запалителни устройства в транспортни центрове в ЕС и Великобритания. Към това се добавят и редовните нарушения на въздушното пространство.
"Ако Русия използва все по-смъртоносни средства, за да тества нашата готовност и готовността ни да предприемем ответни мерки, в даден момент ще има жертви", заяви Тея Тииликайнен, директор на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи.
"Ако умишлено или неумишлено, в един момент това се случва", добави тя.
Ако при подобна атака загинат граждани на няколко държави от ЕС или НАТО, натискът върху двете организации да предприемат действия би бил огромен. Според дипломат от НАТО съществува сериозна тревога, че в даден момент може да бъде отнет животът на гражданин на съюзническа държава, което ще доведе до "много висок" натиск за реакция. Още: "Европейски щит за демокрация": Ключово решение на евродепутатите срещу дезинформацията и хибридните атаки
ЕС и НАТО рискуват да си пречат
Дискусиите на европейско ниво обаче вече предизвикват критики от някои столици. Според тях ЕС навлиза прекалено дълбоко в сферата на сигурността и рискува да дублира функциите на НАТО - военния съюз, който е в основата на европейската сигурност през последните 80 години.
"Това рискува да бъде много объркващо за лицата, които вземат решения на всички нива", заяви Оана Лунгеску, изтъкнат сътрудник на RUSI и бивш говорител на НАТО.
По думите ѝ объркването или дублирането на функции може да забави вземането на решения, което е особено проблематично при криза, когато времето е от решаващо значение. Още: Йордан Иванов: Службите ни са напълно неспособни да противодействат на организирани руски атаки
Допълнителен проблем е липсата на защитени комуникационни канали на ниво ЕС, както и опасенията, че чувствителна информация, споделена по време на срещи на посланиците, може да изтече.
Дипломати посочват като пример твърденията, че бившият външен министър на Унгария е споделял съдържанието на разговори на лидерско ниво с руския си колега. Това е засилило опасенията и е довело до решение на някои столици да ограничават най-чувствителната информация до формати в рамките на НАТО.
"Моето правителство е много подозрително към споделянето на чувствителна разузнавателна информация в COREPER или дори в залата на лидерите", заяви дипломат от държава от източния фланг. "Или се появява в медиите, или отива директно в Москва." Още: Защитени ли сме от руски атаки: Говори проф. Николай Радулов (ВИДЕО)
"Протокол за спешна сигурност"
Дебатът съвпада с усилията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да засили ролята на ЕС в сферата на сигурността.
В последната си реч за състоянието на Европейския съюз в Страсбург бившият германски министър на отбраната предложи създаването на "протокол за спешна сигурност", който да помогне на държавите членки да координират действията си именно при сценарий като обсъждания.
По информация на двама дипломати протоколът, както и предложението на фон дер Лайен за създаване на "Европейски съвет за сигурност", се очаква да бъдат част от мащабна "Европейска стратегия за сигурност", която трябва да бъде представена в началото на ноември.
Няколко дипломати обаче са изразили резерви. Според тях създаването на нови формати ще отнеме месеци и може да дублира вече съществуващи механизми. Още: Руското злонамерено влияние е завладяло държавата: Служба към Конгреса на САЩ разкритикува България
Вместо да се създават нови структури, които допълнително усложняват реакцията, един високопоставен национален дипломат призова ЕС да използва пълноценно съществуващите механизми за реакция при кризи.
"Много сме неудобно настроени към протокола за спешна сигурност", заяви дипломатът. "Вече имаме механизми. Ако има криза, разполагаме с Интегрирания механизъм за политическа реакция (IPCR), който работи много добре по време на пандемията и други кризи."
Как ще се разделят ролите между ЕС и НАТО
Създаден в рамките на Договора от Лисабон, IPCR позволява на държавата, която в момента председателства Съвета на ЕС, по искане на засегнатата страна да свика извънредни срещи с участието на експерти от НАТО, ООН или други международни организации. Още: "Трябва да се намесим рано": Властта в Италия е притеснена от руска намеса в изборите
При мащабна хибридна атака основната отговорност за избора на подход остава на засегнатата държава. Франция задейства член 42.7 от Договора за Европейския съюз след атентатите в "Батаклан" през 2015 г. Това остава единственият случай, в който клаузата за взаимна помощ е била активирана.
Лунгеску отбелязва, че това е било политическо решение на Париж, което не е довело до значителни прояви на взаимна помощ извън координацията на разследванията на терористичните атаки между Франция и Белгия.
За да се избегне объркване кой какви действия трябва да предприема при атака с множество жертви, според Лунгеску ЕС и НАТО трябва ясно да разделят отговорностите си. НАТО трябва да поеме разузнавателния обмен и военното възпиране, а ЕС да се концентрира върху гражданската реакция. Още: "Ще ме обесят": Защо Путин не може да спре войната
"Путин не се интересува дали решението е взето в ЕС или НАТО"
Според Тииликайнен усилията на ЕС за координиране на реакциите при хибридни атаки са полезни, но имат своите ограничения. Тя подчертава, че те не могат да бъдат сравнявани с мерките за устойчивост на национално ниво, какъвто е финландският модел на "всеобхватна сигурност".
Лунгеску също подчертава, че от гледна точка на Москва разграничението между ЕС и НАТО не е толкова важно.
"Честно казано, Путин не се интересува дали решенията се вземат от COREPER 2 или Северноатлантическия съвет", заяви тя, визирайки съответно срещите на посланиците на ЕС и органа за вземане на решения в НАТО.
"Това не е начинът, по който мисли Москва."
Източник: Politico
