Според проект на предложение на Европейската комисия, с който са се запознали журналистите от брюкселското издание Politico, Европейският съюз ще отвори своята огромна икономика за страните, които очакват да се присъединят към него, при условие че се съгласят да застанат на страната на блока срещу враждебни държави и индустриални конкуренти. На страните кандидатки, някои от които чакат от десетилетия да станат членове на ЕС, ще бъде предложена безпрецедентна „постепенна интеграция“ в единния пазар, включваща търговия без пречки и достъп до изследователски програми, докато се работи по техните кандидатури.
Единният пазар - приоритет №1
„Единният пазар е първият приоритет за икономическото сближаване“, се посочва в преглед на ползите от „предразширяването“, които ще бъдат предложени на страните кандидатки.
Още: Шест страни от ЕС поискаха съкращения на бюджета на ЕК със стотици милиарди евро
„По-ранната интеграция би отворила възможности за предприятията в Съюза, би укрепила европейските вериги на доставки и би намалила стратегическите зависимости. Комисията ще определи в кои области провереното хармонизиране на нормативната уредба и капацитетът за прилагане позволяват по-задълбочено участие в научноизследователската дейност, иновациите и промишленото сътрудничество, както и по-широк достъп до пазара. Приоритет трябва да се даде на възможностите, които насърчават подготовката за присъединяване и отговарят на общите икономически и стратегически нужди", пише още в плана, цитиран от медията.
Прегледът е ръководен от главния съветник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен - Александър Адам. Той е и бивш помощник на френския президент Еманюел Макрон. Очакваните предложения ще променят коренно подхода на ЕС към съседните държави. Към момента почти всички икономически ползи от по-тясното сътрудничество са запазени за държавите членки, но от 2013 г., когато се присъедини Хърватия, нито една нова страна не е станала член на блока.
На Украйна, Молдова, Албания и Черна гора ще бъдат предложени „пътни карти“, предназначени да ускорят процеса на присъединяване през следващите години. За други държави - като Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия и Турция - процесът се проточи, като нарастват опасенията, че те или ще се откъснат от ЕС, или директно ще се приближат към Русия или Китай.
Снимка: Getty Images
ЕК ще даде достъп до общия пазар, но само на страни, които не споделят технологии с враждебни държави
Съгласно плана на ЕК икономическите ползи, предлагани на страните кандидатки, ще зависят от тяхната подкрепа за целите на външната политика на ЕС. Достъпът до единния пазар ще зависи от това дали те не споделят ключови технологии с враждебни държави и търговски конкуренти.
„Със задълбочаването на индустриалната и пазарната интеграция участието в чувствителни сектори трябва да бъде съпътствано от сътрудничество в областта на проверката на инвестициите, контрола върху износа, прилагането на санкции и защитата на чувствителни технологии“, се посочва в документа за преглед. „При оценката на достъпа следва да се вземат предвид стратегическото съгласуване, критичните зависимости и способността за управление на рисковете за инфраструктурата и веригите за доставки. Когато тези условия не са изпълнени, обхватът на участието следва да бъде коригиран съгласно приложимия инструмент".
Сред областите, които се разглеждат за по-тясно сътрудничество, са полупроводниците, квантовите технологии, биотехнологиите, изкуственият интелект и космическите технологии.
Още: ЕС: Европа се нуждае от решителна промяна, за да се справи с руската заплаха
Северна Македония, Албания и Косово: какво ще им предложи Фон дер Лайен?
В сряда Фон дер Лайен пристига в Албания за преговори като част от обиколката си на Западните Балкани. Тя ще посети също Косово и Северна Македония, които няма да се възползват от ускорената процедура за присъединяване към ЕС съгласно новия план, и ще използва посещението си, за да поиска икономически ползи от по-тясното съгласуване.
„Постепенната интеграция трябва да бъде осезаема за нашите граждани и предприятия“, заяви пред Politico министър-председателят на Косово Албин Курти. „Искаме по-голям достъп до единния пазар на ЕС, до европейското финансиране и финансовите схеми, както и до съвместни програми в области като енергетика, цифровизация, научни изследвания, образование и инфраструктура".
„Ние подкрепяме постепенната интеграция, но тя трябва да бъде път към пълноправно членство в ЕС, а не паралелен процес или негов заместител. Косово е готово да изпълни своята част“, добави Курти.
Снимка: Албин Курти, БГНЕС
Според доклада крайната цел на страните кандидатки трябва да бъде да станат пълноправни членове на ЕС. „Присъединяването обаче отнема време: страните кандидатки трябва да преминат през строг процес, основан на заслуги, и да осъществят дълбоки и трайни реформи“, се посочва в документа. „Това време трябва да бъде изцяло използвано стратегически - както за подготовка на Съюза за по-голям брой членове, така и за задълбочаване на постепенната интеграция в области от взаимен интерес".
Още: 13 държави поискаха от Урсула фон дер Лайен да се спре поне за година
Въпреки това ползите ще зависят от това дали страните ще изпълнят своята част от задълженията: „Когато тези задължения не се изпълняват, участието трябва да остане обратимо. Достъпът трябва да бъде преустановен или отнет, когато това е оправдано“, гласи предложението.
Вътрешни промени: квалифицирано мнозинство вместо единодушие при важни решения?
Настоящи членове на ЕС изразиха загриженост относно перспективата за приемане на нови страни в блока, които впоследствие биха могли да се откажат от ангажиментите си и да подкопаят ключови политики. Под ръководството на бившия си министър-председател Виктор Орбан Унгария използва правото си на вето, за да блокира санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна. Освен това се разбра от изтекли аудиозаписи, че Будапеща е действала в полза на Москва в рамките на ЕС през годините, когато Орбан беше на власт: Маските паднаха: Изтекъл запис разкрива как Унгария изпълнява поръчките на Русия в ЕС (ВИДЕО).
Докладът на Адам, който трябва да бъде представен пред висши длъжностни лица на 6 октомври, когато Фон дер Лайен се завърне от Западните Балкани, ще предложи нови условия за страните, които се присъединяват към блока. Целта е да се гарантира, че те няма да отстъпят от демокрацията и върховенството на закона.
„Процесът на присъединяване трябва да осигури нещо повече от правно привеждане в съответствие“, се посочва в доклада. „Институциите трябва да функционират на практика, а реформите трябва да бъдат трайни. Следователно мониторингът, стимулите и прилагането на мерките трябва да съставляват непрекъсната рамка, която да се простира отвъд момента на присъединяването".
Още: ЕС и Канада създават нов глобален съюз P4M, но без участие на САЩ, Русия и Китай
Само че ЕС също ще се промени, за да се приспособи към по-широк кръг от членове, като излезе далеч извън рамките на „клуба“ на богатите западноевропейски демокрации. В доклада се прави изводът, че блокът може да промени правилата си, за да бъде по-малко уязвим към капризите на отделни държави членки, без да се налага да се преразглеждат основни членове от законодателството на ЕС и без това да предизвиква потенциални национални референдуми в целия блок.
Снимка: European Parliament
„Комисията подкрепя промени в Договорите, където това е необходимо, но счита, че мерките, които вече са на разположение съгласно Договорите, трябва да бъдат приложени още сега“, гласи заключението на доклада. Сред разглежданите варианти е мярка, която да гарантира, че повече решения могат да се вземат с квалифицирано мнозинство от държавите членки, а не с пълно единодушие.
Още: Ускорение за РСМ и Украйна? ЕК обмисля да сложи край на решенията с консенсус
„Гласуването с квалифицирано мнозинство вече е общо правило съгласно Договорите, но в няколко стратегически важни области все още се изисква единодушие. С нарастването на броя на държавите членки рискът от забавяне или блокиране вероятно ще се увеличи“, се посочва в документа.
Клаузите, които позволяват решенията да се вземат с мнозинство, а не с единодушие, биха могли да се използват за улесняване на приемането на санкции, реакциите при кризи, свързани с правата на човека, и разгръщането на граждански мисии в конфликтни зони, пише в прегледа. Тези клаузи обаче изискват единодушна подкрепа от страна на държавите членки, за да бъдат активирани изобщо.
На двудневната среща на върха в Брюксел, която ще започне на 15 октомври, лидерите от ЕС ще бъдат приканени да се включат в дискусията за това как да се приобщят нови членове към блока, и какво да се предложи на онези, които все още чакат.
Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че новите предложения, съчетани с подкрепата от държавите членки за ускоряване на процеса, предлагат шанс за „есен на разширяването“, през която могат да бъдат направени безпрецедентни промени.
Още: Украйна подписа с ЕС споразумение за участие в единния пазар
