Министърът на външните работи Велислава Петрова участва в редовното заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС, което се проведе днес, 13 юли, в Брюксел. От изявление на МВнР след това стана ясно, че в рамките на процеса на преговори по 21-вия пакет от санкции срещу Русия "трите лица, по които България имаше резерви и беше готова да блокира, бяха премахнати от пакета, а представените от българското правителство аргументи бяха приети от Европейската комисия и Ирландското председателство".
Още: След срещите Радев-Зеленски: Външната министърка отива в Киев за още сделки с Украйна
Става въпрос за:
- руския патриарх Кирил, който прославя войната на диктатора Владимир Путин в Украйна, освещава оръжия и нахъсва армията срещу съседната страна. Той е бивш агент на КГБ, осъществявал дейността си в Швейцария през 70-те години на миналия век;
- съоснователя на "Лукойл" Вагит Алекперов, който е в добри отношения с Владимир Путин и от 31 март 2022 г. - малко след началото на войната - притежава и разполага с право на глас върху 3,12% от акциите на ПАО „ЛУКОЙЛ“. Вагит Алекперов е също така бенефициент (включително чрез семейни тръстове или инвестиционни фондове) на 5,43% от акциите на ПАО „ЛУКОЙЛ“, по отношение на които няма право на глас. Следователно той не е контролиращ акционер;
- Руска компания, доставяща резервни части за софийското метро. Включването ѝ в списъка застрашаваше нормалното функциониране и поддръжката на влаковете в столицата, аргументираха се от правителството.
Провал на ЕС със санкциите в досегашния им вид: аргументите на Румен Радев
Така Европейският съюз не успя да наложи санкции срещу патриарх Кирил и Алекперов, след като България е наложила вето върху предложението по време на преговорите при закрити врата, позовавайки се на религиозни и културни съображения. Това потвърди Euronews, позовавайки се на свои източници.
Двете имена окончателно са били премахнати от проекта за пакет от санкции по време на извънредна среща на посланиците в неделя, 12 юли, целяща постигането на окончателно споразумение, казват пред медията няколко дипломати. Споразумението по пакета като цяло не се е осъществило, но е отбелязан напредък към постигането на заключение тази седмица.
Премахването на патриарха и Алекперов беше широко очаквано, предвид твърдия ангажимент на България да наложи вето върху мярката – позиция, която премиерът Румен Радев потвърди публично миналия месец. Необичайно е действащ лидер да коментира публично подробности, които все още са предмет на преговори, пишат от изданието.
„Какво послание изпращаме, когато разширяваме санкциите и войната в сферата на религията? Осъзнаваме ли докъде води това?“, попита Радев и намери интересен аргумент за неприкосновеността на главата на Руската православна църква - че и българският патриарх освещавал знамената на българската армия.
Снимка: Kremlin.ru
Кирил, изключително противоречива фигура с религиозно и политическо влияние, е обвиняван в разпространяване на ревизионистка пропаганда с цел оправдаване на войната в Украйна. Под негово ръководство Руската православна църква одобри документ, призоваващ към унищожаване на украинската независимост и описващ инвазията като „свещена война“.
ЕС за първи път се опита да включи патриарх Кирил в черния списък през 2022 г. Унгария обаче, под ръководството на тогавашния министър-председател Виктор Орбан, блокира тази стъпка, наричайки я въпрос на религиозна свобода. Ветото стана водеща новина и предизвика възмущение сред другите държави членки. Въпросът остана в застой до тази пролет, когато новото унгарско правителство на Петер Мадяр даде сигнал, че е готово да промени позицията си. Длъжностните лица от ЕС се възползваха от тази промяна в позицията и добавиха името на Кирил в проектосписъка с лица, подлежащи на санкции. Но планът скоро след това се сблъска със стената на съпротивата от страна на България.
Още: Орбан вече не може да го спаси: Унгария на Мадяр вкарва руския патриарх в черния списък на ЕС
„Епохата на кръстоносните походи приключи. Не ме интересува руският патриарх като личност. Интересува ме фактът, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, точно като нашата църква“, заяви Радев. „Загрижен съм за милионите хора, които принадлежат към тази църква".
Снимка: Владимир Путин и Вагит Алекперов, Getty Images
Друго име, за което премиерът настоя да бъде пощадено, беше Вагит Алекперов – руският олигарх, основал „Лукойл“. Алекперов се оттегли от поста президент на компанията през 2022 г. на фона на нарастващия международен натиск, но запази акции.
Радев изтъкна, че включването му в черния списък би било равносилно на това да се "простреляме в крака" - поради иск за обезщетение в размер на 3 милиарда евро, който „Лукойл“ е завел срещу държавата във връзка с национализирането на рафинерията "Нефтохим" край Бургас: Радев: "Лукойл" ни иска 3 млрд. евро - няма да пуснем санкциите срещу Русия, защото в тях е съоснователят Алекперов.
Рафинерията, която генерира милиарди годишен оборот, вече не използва руски петрол.
Що се отнася до самите санкции, европейският външен министър Кая Калас наблегна специално на отвлечените от Русия деца и че няма съгласие по 21-вия пакет санкции, посочвайки проектолист от 250 нови имена. Специално за Черно море Калас посочи България и Румъния като основни стълбове за осигуряване на сигурност, включително срещу хибридни атаки:
‼️The EU is preparing one of its largest sanctions packages against Russia since 2022
— NEXTA (@nexta_tv) July 13, 2026
EU foreign policy chief Kaja Kallas announced that today's measures, together with the upcoming 21st sanctions package, will add 250 individuals and entities to the Russia sanctions list.… pic.twitter.com/NXcXcKzDvE
