Светът през 2017 година: Русия

Национален протест в над 90 града в Русия е насрочен за 28 януари – това е една от последните новини от 2017 година, свързана със събитието, чието официално обявяване се очакваше през изминалите месеци – издигането на кандидатурата на Владимир Путин за поредния му мандат за президент на Русия. Това е само един от щрихите за годината на Русия, които ще представим в следващите редове.

На 27 декември настоящият руски президент подаде документите си в Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в изборите за държавен глава.

По-рано, на 24 декември, главният опонент на Путин Алексей Навални също обяви кандидатурата си за президент, въпреки че още на 24 юни от Централната избирателна комисия на Русия обявиха, че: Навални, А.А. е осъден по член 160, параграф 4 от Наказателния кодекс на Руската федерация на 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 500 000 рубли и наказанието е условно с изпитателен срок една година и пет месеца, с което явно намекна, че кандидатура не може да има.

Още на следващия ден руската ЦИК отхвърли кандидатурата на Навални. Решението се очакваше и като причини за това бяха изтъкнати условните присъди на руския опозиционер за финансови нарушения. Преди 4 години, той е осъден на 5 години затвор условно за присвояване на над 500 000 долара (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина (т.нар. дело "Кировлес"). Миналата година обаче Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че по това дело са нарушени правата на Навални за справедлив процес.

"Да се гласува сега означава да се решат проблемите на Путин. Да му се помогне преназначаването му да се превърне в подобие на избори. В това няма никакъв смисъл", коментира Навални.

В дебат с ръководството на руската ЦИК той заяви: "Вие не пускате тези, които се борят с корупцията, критикува властта и води реална кампания. Сто хиляди души ви заявиха, че фалшифицирахте изборите… Юридическите ви изводи са напълно неверни. В Конституцията ясно пише – в изборите може да участват дееспособни хора и такива, които не излежават присъда. Сега нали не сме в затвора? Аз доказах в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), че присъдата ми е фалшифицирана. Как може да се позовавате на международното право, когато Съветът на Европа провери и потвърди, че Русия се изпълнява решението на съда, а аз трябва да бъда допуснат на изборите? Ако не бъда да допуснат да участвам милиони ще се лишат от възможността да гласуват. Поне веднъж в живота си постъпете правилно. В противен случай ще има стачки, а резултатите няма да бъдат признати от никого."

На 26 декември поддръжниците на Алексей Навални започнаха да подават предварителни заявки за провеждането на акции в подкрепа на бойкот на изборите за президент на Русия. Нававални обяви, че протестите са планирани за 28 януари 2018 година. Те ще се проведат в над 90 града на страната.

Напрежението около предстоящата предизборна кампания започна още през март 2017 година, когато стотици души (между 900 и 1000 по различни данни) бяха задържани след проведени протестни акции в 80 града в Русия. Те бяха организирани от Навални в знак на протест срещу бездействието на властите относно негово разследване, свързано с корупционни схеми, в които участва министър-председателя на Русия Дмитрий Медведвев.

Документалният филм "Он вам не Димон", който Навални създаде по случая, е разследване на Фонда за борба с корупцията, което беше публикувано за първи път на 2 март 2017 година в YouTube. Именно филмът подпали искрата на недоволството в Русия. Видеото представя имотите, с които разполага премиерът на Руската Федерация Дмитрий Медведев, като са описани сложните корупционни схеми, в които той участва, чрез благотворителни фондове и организации, юридически оформени благодарение на негови доверени лица (роднини и съученици). От разследването става ясно, че Медведев разполага с имоти за милиарди евро, придобити благодарение на парите на олигарси и кредити от държавни банки.

В отговор на публикуваното видео говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че в Кремъл не отдават значение на "разследванията" на Навални. Секретарят на генералния съвет на "Единна Русия" Сергей Неверов призова журналистите да се отнесат критично към разследването и да се въздържат от банално преразказване на "псевдоразобличенията".

По-късно Навални беше арестуван два пъти, заради организиране на протести. Местните власти отказваха под различен предлог да разрешат провеждането на протестите. Участниците в тях бяха арестувани. В интернет изтече и запис, в който училищните власти обясняват на свой възпитаник, поддръжник на Навални, че преди години за подобни действия са стреляли без да питат.

Атаки срещу активисти

Предизборната борба придоби изключително грозен характер, когато на 27 април Алексей Навални беше залят със смес от грануфлорин и неизвестно вещество, докато се качваше в колата си. Тогава той загуби 80% от зрението на едното си око.

На 28 април руската активистка от "Яблоко" Мария Фьодорова беше нападната по същия начин. Тя беше причакана пред дома си и в лицето ѝ е плисната киселина. Заради атаката, Фьодорова губи зрението си. Лидерът на московския щаб на "Яблоко" Сергей Митрохин разказва пред изданието РБК, че свързва нападението над Фьодорова с дейността ѝ срещу т.нар. "програма на преселение", инициирана от властите, която има за цел да изведе жителите на Москва от т.нар. "пятиэтажки" (хрушчовки). По тази програма започна събарянето на 4000 жилищни сгради, строени по съветско време, като предвидената компенсация за живущите е жилище със същите размери, но не на същата стойност и в същия квартал. По думите на Фьодорова, всички живущи във въпросните блокове са били против преместването, а самата тя е поискала от властите "да оставят хората намира". Тогава в Русия се случиха няколко нападения над обществени деятели. По-рано бяха срязани гумите на колата на Юлия Галямина, която е организирала протест срещу изселването.

В Ставропол беше нападнат блогърът Иля Варламов. Той два пъти е бил залят с грануфлорин. На 19 март почина 73-годишният сътрудник на в. "Новый Петербург" (НП) Николай Андрущенко. Той беше нападнат на 9 март и по-късно хоспитализиран с тежка черепно-мозъчна травма без да дойде в съзнание. До момента не са ясни обстоятелствата около нападението му. Името на Андрущенко се свързва с няколко антикорупционни разследвания, водени от него.

Порив на опозицията на местните избори

През септември опозиционните кандидати Иля Азар, Люся Штайн и Иля Яшин спечелиха местните избори в Москва. В първи окръг на район Хамовники нито един депутат на управляващата "Единна Русия" не спечели място. Представителите на движение "Солидарност" получиха 7 от 10 места на изборите за Съвета на депутатите на общинския Красноселски район в Москва, съобщи представителят на движението Иля Яшин, цитиран от Интерфакс. 

Общинската революция стана възможна заради пропуск на властта. Наблягайки на максимален натиск за активността, тя в крайна сметка загуби – дори получавайки повечето мандати си спечели и непримирими опоненти в съветите. На изборите в Москва избирателната активност е била рекордно ниските 12%. По този начин водените под строй курсанти се сблъскаха със забравените от 2011 година рядък вид - сърдити граждани. И последните явно бяха достатъчно много, за да участват в боя и да победят. Неслучайно градските конфликти - около парковете, застрояванията и дискусиите за реновации, бележеха ръст в политиката.

Общинските избори бяха крачка към неочаквано конкурентните избори за кмет на Москва през 2018 година. За подобен сценарий много се говореше, но конкуренцията се разглеждаше по-скоро като теоретична. Сега теорията преминава в практика, посочиха анализатори. И за Дмитрий Гудков, който има намерение да се кандидатира за поста на кмет на Москва, и за младите кандидати от "Яблоко" местните избори станаха инструмент за политически разбор. Оставаме в политиката и сега все пак ще бъдем представлявани – поне на общинско ниво, е тезата на опозицията.

Случилото се на общинско ниво е крайно интересно и по отношение на президентските избори в Русия, които ще се проведат на 18 март. Причината - Владимир Путин се кандидатира като независим кандидат, с идеята да покаже, че е припознаван от повечето руснаци, независимо от политическите им пристрастия. Затова и за Путин ще е много важно активността на вота да е висока - ясно е, че той ще спечели, но за него е важно да го направи убедително. Дали ще е така - предстои да видим.

Кампаниите по дезинформация

На 8 септември от социалната мрежа Facebook заявиха, че са разкрили финансирана от Русия дезинформационна кампания за разпространение на предизвикващи разделение социални и политически послания в неговата мрежа. Тя е била разкрита при вътрешно разследване на Facebook за начините, по които със социалната мрежа може да е било злоупотребено по време на надпреварата за президентските избори в САЩ миналата година.

От Facebook са предали доказателствата, с които разполагат, на специалния прокурор Робърт Мълър, който ръководи разследването за предполагаема руска намеса в изборите за държавен глава в САЩ. Според данните, в период от две години – до май 2017 г., са похарчени 100 хил. долара за около 3000 реклами. Те не са подкрепяли конкретни политически фигури, а са засягали теми като имиграцията, расите и равноправието. Рекламите насочвали потребителите към около 470 профила, разпространяващи невярна информация, или по друг начин нарушавали условията на Facebook. Въпросните профили вече са закрити.

В края на ноември стана ясно, че Русия е използвала видеозапис с 2-годишна давност и твърдения на така наречената "алтернативна" шведска правозащитна група за дискредитиране на съобщенията за химическата атака в Хан Шейхун, Сирия, съобщи тогава Coda Story.

Оказа се, че видеозаписът, който руските власти са използвали като "ключово доказателство" за липсата на съпричасност на Башар Асад към химическата атака в Идлиб, при която загинаха над 80 души, вкл. жени и деца, е бил направен преди две години. Първите линкове към него са се появили месец преди трагедията. Видеокадрите бяха широко разпространени в руските медии, повечето от които под контрола на държавата, а така също и в социалните мрежи, скоро след като американският президент Доналд Тръмп даде заповед на нанасяне на ответен удар по сирийските въоръжени сили.

Спирането от участието на Русия в Олимпиадата 

На 5 декември Международният олимпийски комитет взе решение да не допуска Русия до участие в предстоящите Зимни олимпийски игри в Пьончан, Южна Корея, заради системно нарушаване на антидопинговите правила.

Руските състезатели все пак ще могат да се състезават, но под флага на МОК. За да стане това обаче, те не трябва да са уличавани в употреба на забранени стимуланти. Шампионите няма да чуят химна на родината си.

Спортният министър на Русия Александър Жуков и президентът на местния олимпийски комитет Виталий Мутко са отстранени завинаги от олимпийското движение. Русия ще трябва да плати и глоба в размер на 15 млн. долара. Сумата ще покрие разходите по разследването.

Освен това членството на руския Олимпийски комитет в МОК е прекратено. То може да бъде върнато след церемонията по закриването на Олимпиадата в Пьончан.

Тотален контрол на информационния поток

На 15 ноември депутатите от Държавната дума на Руската федерация приеха на трето четене закона, съгласно който чуждестранните средства за масова информация в страната, финансирани зад граница, ще бъдат признати за "чуждестранни агенти".

За "чуждестранно средство за масова информация" може да бъде призната "чуждестранна структура", която разпространява "предназначени за неограничен кръг лица печатни, аудио-, аудиовизуални или други съобщения и материали." Тези критерии са толкова общи, че в това определение може до попадне медия от всяко ниво и от всяка страна.

Промените предвиждат промяна на статута на средствата за масова информация, в резултат на което за тях ще важат същите ограничения и задължения, които сега са в сила за чуждестранните нетърговски организации, които получават средства извън Русия.

На 5 декември руското министерство на правосъдието обяви девет медии за "чуждестранни агенти".  Сред тях са представителствата в Русия на радиата "Voice of America" и "Свободна Европа". В списъка попадат също „Idel.Реалии", „Кавказ.Реалии", „Крым.Реалии", Радио „Свобода“, Azatliq Radiosi, „Сибирь.Реалии" и проекта „Фактограф". Журналистите, които работят в изброените средства за масова информация, няма да бъдат допускани в сградата на Държавната дума. От Министерството на външните работи уточниха, че Москва може да отмени ограниченията, ако Вашингтон предприеме аналогични действия.

Изтеглянето на руските войски от Сирия

На 11 декември президентът на Русия Владимир Путин нареди изтегляне на руските войски от Сирия в пунктовете за постоянна дислокация. По-рано бе съобщено, че руският президент е пристигнал на изненадващо посещение в базата "Хмеймим". Путин подчерта, че въоръжените сили на Русия заедно със сирийската армия са разгромили най-боеспособната групировка на международните терористи.

Владимир Путин заяви още, че Русия ще нанесе нов, още по-мощен удар по терористите, ако отново се опитат да нарушат мира в Сирия: "Ако терористите отново надигнат глава, то ние ще им нанесем такива удари, които все още не са виждали. Ние никога няма да забравим за жертвите и загубите тук в Сирия и у нас в Русия", е допълнил още руският президент.

На следващия ден руският президент внесе за разглеждане в Държавната дума споразумение със Сирия за разширяване на територията на руския материално-технически пункт в Тартус за 49 години напред. Русия да може да разположи в този пункт до 11 военни кораба едновременно.

Също така законопроектът предполага решаването на въпроса с влизане на руски кораби в сирийски териториални води и сирийски пристанища. Сирия от своя страна "изразява съгласие" с това и поддържа възможността за "развитие и модернизация на инфраструктурата за извършване на ремонт, попълване на запаси и отдиха на членове на екипажа". Анализаторите обръщат внимание на факта, че Дамаск няма юрисдикция върху нищо, свързано с базата, включително операциите от нея. Руските военни ще имат две бази за постоянно - Хмеймим и Тартус с опцията за още две непостоянни. В момента Русия има 6000 войници в Сирия, като бяха изтеглени 350 до този момент. В Сирия ще останат и установките С-400 и специалните части.