Проф. Иво Христов: Дано този път "денят за размисъл" не е след изборите

 „ Защо България тъпче на едно място вече 34 години и формула за промяна“ ?:

Проф. Иво Христов  - Моят мъдър дядо казваше: “Народ, който, като си измете двора, си изхвърля боклука на улицата, не може да има държава“. Това показва отношение към общите работи. Трябва първо да имаш хигиена и дисциплина на ума, хигиена и дисциплина на поведението си и оттам към страната си. Сега искам да Ви разочаровам – нашата страна не тъпче 34 години на едно място, нашата страна си отива. Преди 34 години България беше 9 милиона, сега е 5. Децата на България се махнаха от тая страна. И продължават да изтичат. Преди 34 години България беше развита индустриална страна, на вас ли да обяснявам това, тук в Габрово. В момента страната е деиндустриализирана, което има, оставете проблемите в икономиката, това има огромно културно негативно значение. Вие забележете варваризацията на нашите взаимоотношения, като се започне от елементарния, примитивен, чисто битово-морален факт, че всеки ти говори на „ти“. Това показва сриване на такива неща, като примерно уважение към другия човек. Всеки човек има своя собствена вселена, най-малко това изисква уважение. Мине се през това как говорим и, забележете, речника на хората. И си спомнете какво беше преди 34 години. Като се премине и през това, че нашите деца са абсолютно неграмотни, аз ви го казвам като човек, който е в образователната система, те са функционално неграмотни. Като преминем към тежките комплекси за малоценност на тази нация – преди 34 години всеки трети си кръщаваше детето Альоша, а дъщерята Катя, сега са Джейкъб или Джейн, утре, като дойдат тия дето светят заревото, ще се казват по друг начин. Това показва липса на идентичност и устойчивост, увереност в собствената ти  културна и национална идентичност. Чухте го този човек /Амос Оз/ какво каза: „Ние сме от началото на света, ние сме мачкани, убивани, разселвани, но ние винаги сме отстоявали собствената си раса“. Та, на какво отгоре искаме да бъдем нещо друго? Трийсет и четири години хората биват лъгани, те обичат да бъдат лъгани, и денят на размисъл е винаги след изборите, не преди. Много сме силни на думите, 34 години очакваме някой да ни оправи. Много пъти, когато съм бил на такива събирания, някой отзад, това е анонимността на страхливеца, ще се обади „Вие какво направихте за нас!“. Аз не съм длъжен да направя каквото и да било за вас. „А вие какво направихте за себе си?“, питам аз. Само се погледнете в огледалото и ще видите, че един мухльо стои. Защото нямаш гръбнак, нямаш дисциплина, нямаш воля, нямаш критично отношение към тези, които те водят за носа. Ние не можем да изнесем една обща кауза като българи, освен, разбира се, в общата омраза. Така че, нека да почнем от това – ние сме много болни както страна, като нация. Тези думи не ги казвам с някаква студена отстраненост, като доктор, който вижда труп. С болка го казвам. Не искам да бъде такава моята страна, не желая, като вляза на Калотина да видя една кочина, на която пише „Република България“. Или магистралата, която се строи 20 години с гордото име „Европа“. Не желая, когато се движа по магистралата от София, до Габрово да няма такава магистрала вече 34 години. Не желая моите деца да бъдат неграмотни, желая да се гордея с тях, с всичките деца, не само с моето. Не желая да се казва „българска работа„ с пейоративен характер, напротив – искам да се гордея с това. И когато ги кажа всичките тези неща, казват „ти си много лош“. Не, не съм. Знаете ли какво е гняв? Срам, обърнат навътре.

Вие сте в Инициативния комитет за провеждане на Референдум за 3-ти март, който да остане Национален празник, защо именно 3-ти март трябва да е Национален празник на България?

Проф. Иво Христов - 3-ти март трябва да бъде Национален празник, защото ние първо трябва да си изясним какво представлява Националният празник на една страна, а то следва от самото наименование. Ако нямаше 3-ти март, нямаше да  има и българска нация. Всички останали празници, които се предлагат, и тук се абстрахираме от чисто елементарните политически цели и заигравания, които се крият въобще зад цялата тази идея срещу Трети март, ясно какви са те с оглед политическата конюнктура, но Националният празник е този, с който се конституира държавата и нацията. Ако нямахме държава и нямахме нация, то в никакъв случай нямаше да имаме нито 24 –ти май, нито Ден на Независимостта и всичките останали дати, които по политически съображения в момента се предлагат. Ясно е какъв е мотивът и тъй като 3-ти март е продукт на Русия и Руската империя и има Кръстоносен поход срещу всичко руско, то трябва да бъде заличена и паметта за връзката между българите и Русия и най-вече голият факт, че без Русия нямаше да има независима и свободна България. Поради тази причина 3-ти март – дори да се абстрахираме от русофобският дневен ред на политиката в момента, 3-ти март е всъщност абсолютното и необходимо начало, за да имаме всичко останало. Без наличието на държава ние в най-добрия случай можехме да влачим жалкото си съществувание да речем като един голям народ като кюрдите от 30 милиона, които нямат държава и няма да имат в обозримо бъдеще. Ние просто не оценяваме какъв огромен, невероятен исторически шанс сме имали преди повече от 140 години.