Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това показват данните от национално представително проучване, възложено от компания "Хелт Метрикс" и реализирано от „Тренд“. То е направено в периода 12-18 май 2025 г. сред 1001 пълнолетни граждани по метода „лице в лице“. Един процент от извадката отговаря на 55 000 души.
Организатор на събитието е „Health Metrics“ – компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация.
Повечето респонденти в проучването демонстрират раздвоени практики – 42% казват, че „по-скоро“ водят здравословен начин на живот, но в същото време 35% „по-скоро не“, а 14% изобщо не водят подобен начин на живот. Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за най-младите (18-29 г.), висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата.
Една от основните пречки за водене на здравословен начин на живот са финансовите ограничения, като 48% от запитаните посочват, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% казват, че имат затруднен достъп до качествена храна. На следващо място се нареждат липсата на мотивация и липсата на надеждна информация. "По-често водят здравословен начин на живот по-младите хора, с висше образование, с по-големи възможности, живеещи в София и в големите областни градове", каза Димитър Ганев.
ОЩЕ: Как Кейти Пери свали 20 кг и влезе в топ форма
Всеки ден плодове и зеленчуци консумират 36% от запитаните. На въпроса колко често консумират преработена храна 9% отговарят, че е всеки ден, 23% - няколко пъти в седмицата. Младите хора, живеещи в София, консумират фаст фууд доста по-често в сравнение с другите.
"Метаболитното здраве е изключително важно и затова трябва да поставим здравословния начин на живот в центъра на общественото внимание. Затлъстяването е заболяване, което трябва да диагностицираме, профилактираме и лекуваме, тъй като е свързано със сериозни последици за здравето. България е на 6-то място в Европа по затлъстяване при възрастни и на 5-то място по затлъстяване при деца. Тези цифри говорят достатъчно.", коментира чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в МФ, МУ-София.
Отношението към спорта
Само 2% от участниците в проучването спортуват всеки ден. Няколко пъти в седмицата спортуват 13%, показва още проучването. Мнозинството от българите – 55%, не спортуват изобщо. Близо 60% от спортуващите казват, че го правят за здраве. Хората, които не спортуват, посочат, че не го правят заради възрастта си, зарази липса на време и липса на мотивация.
ОЩЕ: Най - полезните закуски за контрол на кръвната захар
На въпрос дали спазват диети 77% казват, че не са спазвали диета, а 3% отговарят, че редовно използват продукти, добавки или лекарства за отслабване. Добавки или лекарства за отслабване инцидентно използват 15% от запитаните.
Малко хора спазват режими на хранене, препоръчани от лекари, а основно информацията за храненето получават от приятели или онлайн.
По темата проф. д-р Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ към Дирекция „Обществено здраве и здравен риск“ в НЦОЗА, коментира: „Липсата на надеждна информация от достоверни източници, която да е лесно достъпна, често води до грешки в поведението. Важно е също така да се въведе здравно образование от ранна детска възраст.“
Данните от проучването показват и засилената роля на социалните мрежи и дигиталната среда. Проучването установява, че 43% от потребителите на продукти за отслабване или поддържане на тегло ги избират след лично онлайн търсене, а 11% се влияят от реклами и инфлуенсъри в социалните мрежи. Освен това, 22% от всички респонденти посочват онлайн форумите като основен източник на информация по темата за хранене и здравословен начин на живот.
„Изключително отговорно е да се създава съдържание по здавословни теми. Затова е важно то да бъде експертно и подкрепено с факти и данни. Важно е да има постоянна комуникация и взаимодействие с експертите в областта с цел повишаване на квалификацията на създателите на съдържание и предаване на по-ясни и надежни послания към широката публика.“, сподели Радостина Христова, съучредител на Българска асоциация на създателите на съдържание.
Според изготвения икономически анализ на „Health Metrics“, представен от Аркади Шарков, здравен икономист и съосновател на компанията, нездравословното хранене в България продължава да оказва сериозно въздействие върху общественото здраве и икономиката, като всяка година води до приблизително 159 000 загубени години живот в здраве (DALY) – равняващи се на над 27 милиарда евро загубена стойност. Основни причинители са прекомерната консумация на сол, захарни напитки и преработено месо, които допринасят значително към бремето от хронични незаразни заболявания.
ОЩЕ: Ето как да разберем идеалното тегло за нашата височина и възраст с няколко лесни стъпки
Въпреки лекото забавяне на инфлацията, цените на храните остават с близо 40% по-високи спрямо 2021 г., което допълнително ограничава достъпа до здравословни алтернативи. „В този контекст, интелигентните, целенасочени мерки за ценообразуване или преформулиране на вредните храни и напитки биха донесли най-бързата и най-голяма полза за здравето и производителността, като ще засенчат фискалния им отпечатък.“, допълни Аркади Шарков.
„Проучването е част от нашия „Индекс на здравните тенции“, чиято цел е регулярно да проследява тенденциите в поведението и нагласите на населението, свързани не само със здравословния начин на живот, но и с други показатели и фактори, свъразаи със здравето. Този индекс би могъл да служи като инструмент за по-точно планиране на политики, образователни кампании и програми, базирани на реални данни, а не на допускания. Именно това е сред приоритетите ни като компания - да проследяваме тези нагласи и да можем да правим реалистични прогнози за предстоящи тенденции, които да са в полза на институциите и организациите, ангажирани активно в промоцията на здравето и здравословния начин на живот.“, сподели Екатерина Иларионова, управител на „Health Metrics“.
