Как се диагностицира хепатит С?

Оценка на риска

Диагностичният процес често започва с цялостна оценка на риска. Доставчиците на здравни услуги се интересуват от потенциалната експозиция на вируса на хепатит С (HCV). Това може да включва въпроси за интравенозна употреба на наркотици, кръвопреливане преди 1992 г., татуировки или пиърсинг в нерегламентирани условия или незащитен секс с HCV-позитивен партньор.

Кръвни тестове

Най-разпространеният първоначален скрининг за хепатит С е кръвен тест, който открива наличието на антитела срещу вируса. Наличието на тези антитела показва излагане на вируса в някакъв момент. Той обаче не потвърждава дали инфекцията е в момента или е била успешно изчистена от имунната система.

Тест за HCV РНК

Ако тестът за антитела е положителен, се извършва последващ тест за HCV РНК, за да се установи наличието на действителния вирус в кръвта. Този тест определя дали инфекцията е активна и помага за проследяване на вирусния товар.

Хепатит: Видове, симптоми и лечение

Изследване на генотипа

Хепатит С съществува в няколко различни генотипа, всеки от които има свои собствени подтипове. Изследването на генотипа помага да се определи конкретният щам на вируса, което е важно за насочване на плана за лечение. Някои генотипове реагират по-добре на определени антивирусни лекарства, отколкото други.

Чернодробни функционални тестове

Хепатит С може да причини възпаление и увреждане на черния дроб. Чернодробните функционални тестове (ЧФТ) измерват нивата на чернодробните ензими и други маркери, които показват колко добре функционира черният дроб.

Оценка на фиброзата

Ако се потвърди наличието на хепатит С, могат да се направят допълнителни изследвания за оценка на степента на чернодробна фиброза или белези. Тези тестове, като еластография или преходна еластография, помагат да се определи степента на чернодробното увреждане и да се насочат решенията за лечение.

Образни изследвания

В някои случаи могат да се използват образни изследвания като ултразвук, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, за да се оцени състоянието на черния дроб и да се изключат други чернодробни заболявания.

Важно е да се отбележи, че хепатит С може да остане безсимптомен в продължение на години, което води до репутацията му на "тихо" заболяване. Препоръчват се редовни прегледи, особено при лица с известни рискови фактори. Ранното откриване дава възможност за навременна намеса и може да предотврати прогресирането на заболяването до напреднали чернодробни усложнения, като цироза или хепатоцелуларен карцином.

Диагностицирането на хепатит С включва многостранен подход, съчетаващ оценка на риска, кръвни тестове и други медицински прегледи. Навременното диагностициране дава възможност за подходящи медицински грижи, корекции в начина на живот и антивирусни терапии, които могат значително да подобрят резултатите и качеството на живот на засегнатите от инфекцията.

Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.