Спите малко вечер? Трябва ВЕДНАГА да спрете да го правите

Да се наблюдава орангутан да спи е истинско удоволствие: огромно оранжево-кафяво бебе сладко хърка и вижда орангутанските си сънища. Тези най-големи (височина до един и половина метра, тегло - до 100 кг) примати (според някои учени, най-умните човекоподобни) обичат да спят в легло: почти всяка вечер те си изграждат ново гнездо за спане и спят дълго и здраво - като човек. Точно като при човек, очите им под клепачите от време на време започват да треперят и да танцуват - орангутаните сънуват, обяснява Би Би Си.

Бабуинът е друг въпрос. Да го видиш през нощта е като да гледаш малък, винаги негодуващ параноик, който отчаяно се опитва да затвори очи дори за малко.

Бабуините спят лошо: правят го, докато седят, балансирайки на задните части. Очевидно страхът, че някой или нещо ще ги атакува, не ги пуска, така че те заспиват повърхностно и за кратки периоди от време.

И тук възниква важен въпрос: защо орангутанът спи толкова спокойно и добре, докато бабуинът (род примати от семейство маймуни), неговият привидно близък роднина, също примат, страда всяка вечер?

Отговорът на този въпрос, както са установили учените, трябва да се търси дълбоко в историята на нашата еволюция. Отговаряйки му, можем да разберем как висшите примати (включително хората) са успели да се превърнат в съществата, каквито сме днес. И защо хората предпочитат да спят в легло.

„Сънят едва наскоро бе признат като потенциално критичен фактор за човешката еволюция“, отбелязва антропологът Дейвид Самсон от университета Дюк, Дърам, Северна Каролина, САЩ.

Преди това учените почти не са изследвали как сънят може да повлияе на развитието на човек като личност. Ето защо д-р Самсон и неговият колега Робърт Шумейкър от университета в Индиана в Блумингтън (САЩ) рещават да направят точно това.

За изследването те избират два вида примати - орангутани като най-близките до хората, и бабуини като най-големите от тези маймуни, които не използват специално пригодени места за сън.

"И така се чудех защо двата вида големи примати са толкова различни по начина, по който спят?" - казва Самсон.

През различни периоди от време (от един до четири месеца) учените заснемат как спят пет орангутана и 12 бабуина.

Изследователите са изучавали пози, движение на тялото по време на сън и модели на сън, като са записвали времето, което приматите са прекарвали будни и заспали, и са отбелязвали колко периодичен е сънят.

Те също така наблюдават мозъчната активност, периодите на REM, плиткия сън (при хората това обикновено е етапът на сънищата) и дълбокия сън.

Изследванията потвърждават, че орангутаните спят по-дълго и по-здраво от бабуините. Учените са стигнали до заключението, че големите маймуни обикновено спят по-добре от маймуните и по-ниските примати - това се отнася за почти всеки аспект на съня, казва д-р Самсон.

Днес знаем, че всички големи маймуни подреждат за себе си легло за сън от един или друг вид. Горилите, орангутаните, шимпанзетата се установяват на дървета (мъжките горили, поради огромното си тегло, са на земята). Е, ние хората сме проектирали собствени легла и продължаваме да ги подобряваме. Всички останали примати обаче, спят по различен начин.

Гибоните например не строят никакви специални легла или гнезда - като други големи маймуни, повечето от които спят седнали на дърво, балансирайки върху задните си части.

Естествено, тази разлика обяснява защо някои спят дълбоко и ефективно, а други - повърхностно и неспокойно.

Орангутаните, които са обект на изследването, обичат да се отпускат, да се разтягат, докато лежат, спят по гръб или по корем.

"Бабуините прекарват по-голямата част от съня си в седнало положение, нащрек", казва Самсон. Те седят на червени исхиални мозоли (поради което павианите имат толкова характерен външен вид).

И тази разлика може да изиграе основна роля в еволюцията на големите маймуни, включително хората.

Смята се, че общият прародител на големите маймуни преди около 14-18 милиона години е решил да сложи край на неспокойния сън, седнал на дърво и постепенно е преминал към нощуване в специално оборудвано индивидуално гнездо - например на платформа, направена от клони.

„Не мисля, че онези ранни примати, които са проектирали собствени места за спане, са го направили с надеждата, че това ще им помогне да спят по-добре“, казва Самсон.

Факт е, че по време на миоценската епоха (започнала преди 23 милиона години и завършила преди 5 милиона години), приматите ставали все по-големи и им ставало все по-неудобно да спят седнали на клон. Така те започнали да изграждат специални платформи, които биха могли да поддържат теглото им и да съответстват на техния размер.

Тези зони за сън позволяват дори на най-големите примати да спят безопасно на дърветата, далеч от хищници и насекоми, които смучат кръв “, обяснява д-р Самсон.

Предишните му изследвания се фокусират точно върху това. Той заключава, че всички примати с тегло над 30 кг най-вероятно трябва да изградят легло за себе си на дърветата.

Нощ, прекарана в леглото, носи друго (освен безопасност) сериозно еволюционно предимство: сънят става по-дълбок и по-здрав.

„Такъв сън може да има положителен ефект върху когнитивните, способности“, обяснява Самсон. Например, подобрява качеството на консолидацията на паметта - една от най-важните функции на съня.

"Качеството на съня е, може би, една от основните разлики между приматите и маймуните. Изглежда маймуните спят предимно повърхностно поради по-малко удобната си, по-малко безопасна и постоянно променяща се среда".

„Плюсът е, че е по-лесно и по-бързо може да се събудиш от такова състояние в случай на опасност, но това се дължи на цената, че маймуните не получават всички предимства на дълбокия сън.

"Изглежда, ние, големите маймуни, сме измислили ефективен начин да спим безопасно и удобно. От еволюционна гледна точка преходът от спящи на дърветата спални към изградени по поръчка спални места има адаптивни предимства, сравними с преминаването от спални платформи, базирани на дървета, към безопасни места за спане на земята ".

Спането на безопасно място на земята, а по-късно и на легло, е дало на хората конкурентно предимство пред останалите видове, убеден е ученият./ БГНЕС