„Ще се прочуем в пазарната икономика – заплати, определени със закон. Както е тръгнало, всичко е странно в държавата.“ Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV д-р Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българска болнична асоциация. Тя коментира одобреният на първо четене трансфер от 260 млн. евро от централния бюджет към бюджета на Здравната каса за допълнително заплащане на дейности на лечебните заведения, за заплати на млади медици и за стартови заплащания.
Още: Д-р Виткова: Връщаме милиони от профилактика, защото хората не ходят на прегледи
„Много от моите колеги споделят, че е по-добре тези пари да не бяха влизали в бюджета на НЗОК под тази форма. Ние нямаме ясен механизъм как те ще бъдат разпределени. Няма яснота, ако ние ги дадем като заплати, следващата година отново ли ще трябва да дадем 260 млн. евро и откъде ще дойдат. Ако бях на мястото на финансовия министър, бих направила стипендии за младите специалисти. Всеки може да се яви на конкурс. За медицинските сестри нещата са по-различни. Всичко, което получават като заплащане, трябва да бъде на базата на дейност, компетентност и отговорност“, посочи д-р Цветелина Спиридонова.
Още: Лекари категорични: Потребителската такса не покрива разходите ни
„Ако един лекар в момента взима 2200 лева основна заплата, не виждам как бихме могли да дадем 1550 евро основна заплата за медицински сестри. В болничните заведения с добър мениджмънт медицинските сестри взимат по-добри заплати, но там се случва на базата на реално извършена дейност, усилия и квалификационни курсове“.
„Към основната заплата има прослужено време. В някои болници е до 1%. Има нощен труд, има спешност. Това повишава и брутната заплата. Работодателите няма да издържат да изплащат и допълнително материално стимулиране (ДМС), за да се отличат качествата на работниците“, каза още тя.
За парите на НЗОК
Според д-р Спиридонова това, че в момента бюджетът на НЗОК е увеличен с 15% не означава, че се решават проблеми. „Даваме огромни пари в доболничната помощ с надеждата, че ще се засилят профилактичните прегледи. Парите от профилактика се връщат, защото никой не е направил така, че тя да е ефикасна“.
Още: "Сега не е моментът": Силви Кирилов за вдигането на здравната вноска
„Какво означава профилактична програма, която не е популярна, няма селектирани пациенти? Дават се пари и се казва – оправяйте се. Няма реформа в спешната помощ. В ерата на изкуствения интелект нашите екипи нямат система, която да показва болничното заведение със съответната компетентност, в което пациентът да бъде закаран. Звъни се по телефони и се пита за болнични легла, а всичко това струва ценни минути за живота на човека. Толкова е лесно да се въведе, а ние сме в ситуация, в която законодателят определя заплати“, каза зам.- председателят на Българска болнична асоциация.
Още: Аркади Шарков: Здравната вноска трябва да бъде увеличена, за да оцелее системата
Според нея твърде много пари отиват във фармацевтичния сектор - четвърт от бюджета на НЗОК отива за лекарства. „Имаме повече пари за лекарства за онкоболни без да имаме повишена ефективност в лечението на онкоболни. България е във водещите редици на онкозаболеваемостта. Липсва и контролът“, отбеляза тя.
„Трябва да има електронни търгове за лекарства. Трябва да има контрол от страна на пациентите – кой реално е хоспитализиран, как е хоспитализиран, какво е лечението. Има интерес тези неща да не стигат до реални контролни механизми“, посочи още д-р Цветелина Спиридонова.
