Макар да има позитивни тенденции за намаляване на употребата на антибиотици у нас, тя все още остава висока, а антибиотичната резистентност е реален проблем, заради който всяка година умират стотици хиляди хора по света. Според данни от 2025 г. при 6 423 207 население, в България са употребени 5 364 784 опаковки антибиотици и са изписани 4 348 529 рецепти.
Антибиотичната употреба е синтезирана в интерактивна карта, която показва най-активните области в употребата на антибиотици.
Според експерти всеки втори пациент у нас е приемал антибиотик при хоспитализарията си.
Още: Предупреждение: Увеличава се антибиотичната резистентност при децата
В същото време има позитивна тенденция - допреди няколко години сме били в топ 3 на Европа, но след въвеждането на електронната рецепта, България вероятно ще се нареди някъде около 10-о място по този показател за тази година.
Къде пият най-много антибиотици
Според д-р Драгомир Иванов, председател на БА "Единно здраве", има области с по-висока употреба на антибиотици и трябва да се потърсят причините за това.
Най-малко такива препарати използват в Област Хасково - 535 опаковки на 1000 души, а най-много в областите Разград - 1456 опаковки на 1000 души и София (област) - 1473 опаковки на 1000 души. За столицата данните са за 743 опаковки на 1000 души.
Още: Децата по света все по-резистентни към антибиотици, задава се здравна криза
Иначе казано, за 2025 г. при 6 423 207 население, са употребени 5 364 784 опаковки антибиотици и са изписани 4 348 529 рецепти.
Средната стойност за страната е 835 опаковки на 1000 души средно за страната, София-град 743, а в София - област - над 1400 на 1000 души.
"В България битува една практика, че трябва да имаме антибиотици за всеки случай", заяви д-р Иванов.
Доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ “Kонтрол и мониториране на антибиотичната резистентност” в НЦЗПБ и част от БАЕЗ, обясни за рационалната антибиотична употреба.
Още: Заради електронните рецепти: Българите са намалили рекордно употребата на антибиотици
"Много говорим за рационална антибиотична употреба - тя е приоритетното използване на дадени групи антибиотици, което води до по-нисък процент на резистентност. Преди няколко години СЗО направи списък с групите антибиотици, които трябва да се употребяват с приоритет. На европейско ниво е определен праг от 65% на употребата на тази група. България е в негативния край на класацията - от 2014 г. у нас процентът постоянно пада, като сега е 40% в извънболничната помощ и около 23-25% в болничната помощ", заяви той.
Според него трябва да се направят национални препоръки в извънболничната помощ, които регламентират тази рационална употреба.
Има все пак положителни тенденции за намаляване последните 2 години на употребата на антибиотици. Това е дошло след въвеждане на електронните рецепти, заяви медикът.
Миналата година са регистрирани 20% намаляване, а тази година - още 10-15%.
Още: Намалихме антибиотиците, но смъртоносна заплаха дебне във всяка болница
Трябва да се измести употребата към по-тясноспектърните антибиотици, добави доц. Иванов.
Антибиотичната резистентност се обръща за 30 години
Проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2; началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена, УМБАЛ „Лозенец“, предупреди за рисковете от антибиотичната резистентност.
"Антибиотичната резистентност не е нов проблем. От 60 години микробиолозите информират, че след като един антибиотичен продукт се въведе в употреба, до 3-4 години възникват резистентни щамове към него. Възстановяването на антибиотичната чувствителност не е лесен и бърз процес, тя се възстановява за около 20-30 години след спирането на употребата на един антибиотик", предупреди професорът.
"За съжаление антибиотичната резистентност не е имагинерно понятие, тя е част от нашето настоящи. Днес в света около 700 000 души годишно загиват заради антибиотично резистентни инфекции. Тези инфекции се лекуват изключително трудно. В Европа около 8 билиона евро се дават за антибиотично резистентни инфекции. Ако не се намесим активно да овладеем антибиотичната резистентност, към 2050 г. 10 млн. души биха загинали от антибиотично резистентни инфекции", добави още тя.
Според нея е важно да се обръща внимание на вътреболничните инфекции, защото те са основен начин за разпространение на антибиотичната резистентност.
За да се спазват стандартите е необходимо да има наличен достатъчен болничен персонал, смята проф. Емма Кьолеян. Според нея в българските болници това не се случва заради липса на достатъчно медицински сестри.
"Антибиотици трябва да се предписват само за доказана бактериална инфекция. Съществуват надеждни показатели, които да отличат бактериална от вирусна инфекция. Препоръчва се личните лекари да не бързат с предписването на антибиотици", заяви още тя.
Купуват се антибиотици от други държави
Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), предупреди за опасна практика в пограничните райони.
БФС отдавна алармира за опасността от антибиотичната резистентност, заяви той.
"Трябва да сме загрижени за една тенденция, особено в пограничните райони, в аптеката колегите отказват отпускане на антибиотици и отсреща в хранителните стоки им се продават антибиотици, които са нелегален внос от куфарна търговия. Осново в пограничните райони - Македония, Сърбия, Турция, пациенти купуват антибиотици от там и ги употребяват тук, без да се знае дали те са транспортирани правилно", допълни Маринов.
