Здравен парадокс: Пари за еднакви лекарства за 500 лв. и 8000 лв. има, но за пълнолетните болни - не

Много хора над 18 години, които страдат от редки или от онкологични заболявания, не могат да получат безплатно лекарствените продукти, необходими за лечението им, защото едни разпоредби в закона за здравето и в една наредба не позволяват това.

За този проблем сигнализира адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

Тя коментира пропуски в нормативната уредба, които могат да бъдат класифицирани като дискриминационни. Постът й във Фейсбук идва на фона на разкритията, че болници са купували скъпоструващи лекарства за пациенти, страдащи именно от редки заболявания, на цени, разминаващи се в пъти.

Още: Къде потъват парите за здраве? Седем болници купуват едни и същи лекарства с огромни разлики в цената

Министерство на здравеопазването изнесе шокиращите данни за подозрения за сериозни злоупотреби с обществен ресурс. И докато тези пари изтичат незнайно къде чрез подобни схеми, за мнозина пълнолетни болни държавата заявява, че няма пари, с които да подпомогне лечението им.

Пари за пълнолетните болни няма

Шаркова сподели за безсилието, което я обзема, пред "тежката бюрокрация и написаното в закона - който често се пише от хора, които рядко имат връзка с реалността".

Тя заяви, че заедно с Общност Мостове водят дело за дискриминация срещу Народното събрание и срещу Министъра на здравеопазването (не конкретен министър, а административният орган министър).

Още: Над 65% от активните вещества в лекарствата ни идват от Китай и Индия: Ще успее ли ЕС да върне производството у дома, преди войната да ни вкара в криза

"За съжаление много хора над 18 г., които страдат от редки или от онкологични заболявания, не могат да получат безплатно лекарствените продукти, необходими за лечението им, защото едни разпоредби в закона за здравето и в една наредба не позволяват това", коментира тя.

Шаркова даде и пример с пациент с белодробен карцином с метастази включително в мозъка, който има определена мутация, която може да бъде таргетирана с конкретен лекарствен продукт.

"Той обаче не е включен в позитивния лекарствен списък, а НЗОК би заплатила за него по специално предвиден ред, само ако пациентът е под 18 г. или е над 18 г., но е започнал лечението си преди да ги навърши. Този пациент (чието дело беше днес) купува сам лекарството си и плаща за него около 2000 евро месечно. От началото на лечението метастазите в мозъка са изчезнали, състоянието му е значително подобрено и той е жив благодарение на това лечение. Факт, доказан от няколко лекари, вкл. с образни изследвания", разказва тя.

По отношение на делото за дискриминация тя е изискала от НЗОК да представи заповеди, с които отказва лечение на пациенти над 18 г. по случаи, сходни с този на нейния клиент.

"И през пръстите ми се заредиха човешки съдби:

• пациент на 40 години с рядка форма на левкоза, становище на лекар, че само конкретен лекарствен продукт може да й помогне и отказ... защото е на 18 г. и няма предвиден ред за плащане
• пациент на 60 г. с напреднал карцином на ректума с метастази, доказателства, че конкретен лекарствен продукт е подходящ за неговите си мутации, положителен отговор на започналото лечение, отказ... защото е на 18 г. и няма предвиден ред за плащане
• пациент на 43 г. с мозъчен тумор... същото
• пациент на 26 г. с автоимунно заболяване и нужда от лечение с имуноглобулин... пак същото"

Шаркова споделя, че е наясно, че ресурсите са ограничени и трябва да има справедливо разпределение и че няма как всеки пациент да получи безплатно всичко, от което има нужда.

"Но може ли все пак като пишем закони и наредби да не отписваме предварително и автоматично цяла група пациенти?", попита в края на своя коментар тя.