Преди седем години буря в горите на Северно Онтарио изкоренила дърво. Това, което се разкрило, не било обикновен скален участък, а нещо далеч по-странно и по-мистериозно: внимателно издълбан надпис на молитвата „Отче наш“ – в древни скандинавски руни.
Откритието, направено близо до отдалечения град Уава и сега потвърдено като най-дългия рунически надпис в Северна Америка, озадачило и очаровало археолозите. Въпреки че се смята, че датира от началото на XIX век, неговата изработка, съдържание и контекст повдигат въпроси.
„Това със сигурност е сред най-малко очакваните открития в кариерата ми. Абсолютно очарователно е“, казва пред CBC News Райън Примроуз, президент на Центъра за археологическо образование в Онтарио.
ОЩЕ: Папата утвърди промяна на молитвата „Отче наш“
Примроуз изучава обекта от 2018 г. Едва сега екипът е готов да сподели какво са научили – и какво остава необяснено.
Надписът е с размери приблизително 122 на 152 см. В изсечената му рамка има 255 рунически символа – знака от Старшия Футарк, най-старата известна руническа азбука, използвана от германските народи, особено в Скандинавия и англосаксонска Англия, от около III до XIII век.
Ryan Primrose
До молитвата има подробно изображение на лодка с 16 пътници. Наблизо са издълбани четиринадесет знака „X“, чието предназначение е неизвестно. Руните са дълбоко изсечени, което предполага дни или дори седмици труд. Но от самото начало Примроуз се притеснява от погрешно тълкуване.
Предвид древната писменост, би било лесно мястото да се сбърка с реликва от епохата на викингите. В края на краищата, скандинавските изследователи са достигнали части от съвременна Канада преди повече от 1000 години. Обектът Л'Анс о Медоус в Нюфаундленд, забележително, остава единственото потвърдено викингско селище в Северна Америка.
„Бях под брезент три часа с фенерче, гледайки руните, докато други мръзнаха навън – спомня си Хенрик Уилямс, водещ експерт по рунология и почетен професор в университета в Упсала, Швеция. – И излязох с това тълкуване.“
ОЩЕ: Vegvisir: Магическият компас на викингите
Символите, заключил той, изписват молитвата „Отче наш“ на шведски – използвайки руническа писменост, разработена в началото на XVII век от шведския учен Йоханес Бюреус. Въпреки че писмеността е излязла от популярна употреба до XVIII век, тя е преиздадена през XIX век.
И този детайл се оказал решаващ. Първо, той веднага изключил викингите.
Шведски отпечатък в дивата природа
И така, ако не древните викинги, тогава кой? Историческите записи предлагат подсказка. През XIX век, компанията Hudson’s Bay е наемала шведски работници в различни търговски пунктове за кожи в цяла Канада. Един такъв пункт, Мичипикотен, се намира недалеч от мястото, където е намерена резбата.
„Това сигурно е бил швед – казва Примроуз. – Имало ли е изобщо шведи тук?“
ОЩЕ: Норвежки археолози откриха дървен артефакт с рунически надпис
Да, имало е. Достатъчно, за да се подкрепи теорията, че резбата е дело на шведски търговец или служител, създавайки лично – или общо – място за молитва далеч от дома.
Мястото, заровено под сантиметри пръст, може да е било умишлено скрито. И въпреки това изследователите не са открили други артефакти наблизо. Няма кръстове, няма инструменти, няма лични вещи. Само молитвата, лодката и тези озадачаващи X знаци.
Ryan Primrose
„Защо е издълбана тук? Защо този текст? Няма отговори – казва Уилямс пред PopSci. – А мистериите винаги привличат хората.“
Въпреки лекото разочарование от липсата на викинги, Уилямс смята обекта за изключителен.
„В Канада вече има общо единадесет предмета, за които се твърди, че носят руни, но са само пет“, пише той в доклада си. „Камъкът от Уава е първият в Онтарио с истински руни, най-дългият рунически надпис от всички на Северноамериканския континент и единственият в света, който възпроизвежда молитвата „Отче наш“.
А какво е трябвало да представлява лодката? Пътуване през Атлантика? Библейска сцена? Или метафора за пътуването на душата? И какво може да се каже за 14-те маркировки X – може би са гробове, хора, години?
ОЩЕ: Дали викингите наистина са били толкова жестоки?
„Трудно е да се каже – отбелязва Примроуз. – Мистерията не избледнява само защото е по-млада, отколкото се надявахме.“
Примроуз и екипът му сега работят с местни собственици на земя, за да защитят мястото. В ход са планове за осигуряване на договор за наем, кандидатстване за финансиране за опазване и изграждане на защитен навес. Надеждата е да бъде отворена за обществеността до края на лятото.
„Мистериите наистина са склонни да привличат хората – коментира Уилямс. – И тази със сигурност ще го направи.“
