Древно финикийско пристанище се оказа култово съоръжение

Край западния бряг на Сицилия, в лагуната Станьоне при Марсала, има малък остров – Мотия (съвременно название – Сан Панталео), с дължина 850 и ширина 750 метра. Селището на този остров е възникнало още в бронзовата епоха (около 2000 г. пр.н.е.), тъй като е бил богат на природни ресурси: сол, риба и прясна вода, а също така разположен на добре защитено и стратегическо място.

Севената страна на котона. Снимка: Lorenzo Nigro et al. / Antiquity

В началото на VIII век пр.н.е. в Мотия пристигат финикийците, които заедно с местното население – елимите – построяват там важен търговски град. Той просъществува до 397/396 г. пр.н.е., докато не е разрушен от сиракузкия тиран Дионисий Стари. Значението на този град се потвърждава и от писмени източници. Тукидид споменава Мотия като едно от трите основни финикийски селища в Западна Сицилия.

Рядък пиктски камък е открит до мястото на известна битка (ВИДЕО)

В някои финикийски градове археолозите са открили древни изкуствени вътрешни пристанища – котони, най-известният от които се намира в Картаген. По време на разкопките на Мотия учените също открили подобно съоръжение с размери около 52,5 × 37 метра. Много изследователи предположили, че това е бил котон, до който можело да се стигне по изкуствен канал от морето. Освен това на острова са открити останки от крепостни стени, вили, религиозни сгради, както и множество артефакти.

Местоположението на остров Мотия. Снимка: Lorenzo Nigro et al. / Antiquity

Лоренцо Нигро от римския университет „Ла Сапиенца“ е обобщил резултатите от разкопките, проведени от 2002 до 2020 г. на остров Мотия. Освен всичко друго през този период археолозите са фокусирали вниманието си върху голям правоъгълен басейн, облицован с камък, който е известен в научната литература като "котон". Дълго време се смятало, че това съоръжение е било изкуствено вътрешно пристанище, важно за търговията.

Планът на паметника. Снимка: Lorenzo Nigro et al. / Antiquity

Но въз основа на работата на терен Нигро е стигнал до извода, че „котонът“ е ритуален басейн, захранван от три подземни източника на прясна вода, който се намира в центъра на монументално светилище. Този изкуствен резервоар, според учените, се отнася към 550–397/396 г. пр.н.е. (строителството на другите структури е започнало около 800–750 г. пр.н.е.). Отчитайки местоположението на храмовете, стелите и други обекти от този паметник, археологът е стигнал до извода, че той може се използвал и за астрономически наблюдения на движението на звездите, които са били важни за финикийската навигация.

Южната стена на котона. Lorenzo Nigro et al. / Antiquity

Ученият също така предполага, че този комплекс е бил посветен на водите, небето и свързаните с тях богове, които са заемали ключово място в религиозните представи на финикийците. Разкопките показали, че басейнът през VIII–V в. пр.н.е. не е бил свързан с лагуната Станьоне и следователно с открито море. Свързващият канал е построен след унищожаването на Мотия от гърците през 397/396 г. пр.н.е. След това той може да е използван като сух док. В римско време (II–IV в. сл.Хр.) е бил пригоден за рибовъдство и други стопански дейности.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ритуални приношения на морски звезди са открити в Теночтитлан