Истински ли са призраците?

А около 18% от хората казват, че или са виждали призрак, или са били в негово присъствие, според проучване на Pew Research от 2015 г. Защо толкова много хора твърдят, че имат такива срещи с отвъдното?

„Една често срещана причина може да е парейдолията, тенденцията мозъците ни да намират модели (особено човешки лица и фигури) сред двусмислени стимули“, казва пред Live Science Стивън Хъп, клиничен психолог и професор в университета на Южен Илинойс Едуардсвил. „Един често срещан пример е, когато виждаме лица или фигури в облаците, а друг е, когато произволни форми и сенки в тъмна къща изглеждат като призрак“, казва Хъп, който е и редактор на списание Skeptical Inquirer.

ОЩЕ: Виждате ли лицето?

Но идеята, че мъртвите остават с нас духом, е древна, появяваща се в безброй истории – от Библията до "Макбет". Тя дори е породила фолклорен жанр: истории за призраци. Вярата в призраци е част от по-голяма мрежа от свързани паранормални вярвания, включително преживяване близо до смъртта, живот след смъртта и духовна комуникация. Вярата предлага утеха на много хора – кой не иска да повярва, че нашите любими, но починали близки се грижат за нас или са с нас в моменти на нужда?

Хората са се опитвали (или са твърдели, че) общуват с духове от векове; във викторианска Англия например е било модерно дамите от висшата класа да провеждат сеанси в салоните си след чай и сладкиши с приятели. Призрачни клубове, посветени на търсенето на призрачни доказателства, са създадени в престижни университети, включително Кеймбридж и Оксфорд, а през 1882 г. е създадена най-известната организация – Обществото за психични изследвания. Елинор Сиджуик е била изследовател (и по-късно президент) на тази група и може да се счита за жена ловец на духове. В Америка в края на XIX в. много медиуми твърдят, че говорят с мъртвите, но по-късно са разкрити като измамници от скептични изследователи като Хари Худини.

ОЩЕ: Когато погледнете Марс, а оттам ви зяпа мечка…

Науката и логиката за призраците

Една трудност при научното оценяване на призраците е, че изненадващо голямо разнообразие от явления се приписват на призраци – от врата, която се затваря сама, през липсващи ключове, до студена зона в коридора или видение на мъртъв роднина.

Снимка: Thinkstock

Когато социолозите Денис и Мишел Васкул разговаряли с хора, „срещнали“ духове, за книгата си „Призрачни срещи: Призраците на всекидневния живот“, те открили, че „много участници не са сигурни, че са се сблъскали с призрак и остават неуверени, че подобни явления дори са били възможни, просто защото не са видели нещо, което да се доближава до конвенционалния образ на „призрак“. Вместо това много от тях просто били убедени, че са преживели нещо невероятно – нещо необяснимо, необикновено, мистериозно или зловещо.

По този начин много хора, които твърдят, че са имали призрачно преживяване, не са видели непременно нещо, което повечето хора биха разпознали като класически „призрак“, а всъщност може да са имали напълно различни преживявания, чийто единствен общ фактор е, че не можеше да се обясни лесно.

„Има много неразбрани феномени, които влияят на виденията на призраци. Например сънната парализа е преживяване, което кара хората да се чувстват така, сякаш са видели призрак, демон или извънземен“, казва Хъп.

ОЩЕ: Сънна парализа. Защо е толкова страшна?

Личният опит е едно, но научните доказателства са друг въпрос. Част от трудностите при разследването на призраци е, че няма едно общоприето определение за това какво е призрак. Някои вярват, че това са духове на мъртви, които по някаква причина се „изгубват“ по пътя си към Другата страна; други твърдят, че призраците са телепатични същества, проектирани в света от нашите умове.

Трети пък създават свои собствени специални категории за различни видове призраци, като полтъргайсти, остатъчни обитатели, интелигентни духове и хора в сянка. Разбира се, всичко е измислено и има толкова много видове призраци, колкото искате.

Има много противоречия, присъщи на идеите за призраци. Например призраците материални ли са, или не? Или могат да се движат през твърди предмети, без ги повредят, или могат да затръшнат вратите и да хвърлят предмети през стаята. Според логиката и законите на физиката е едното или другото. Ако призраците са човешки души, защо се появяват облечени и с (вероятно бездушни) неодушевени предмети като шапки, бастуни и рокли – да не говорим за многото съобщения за призрачни влакове, коли и вагони?

Ако призраците са духовете на тези, чиято смърт не е била отмъстена, защо има неразкрити убийства, след като се казва, че призраците общуват с психически медиуми и трябва да могат да идентифицират убийците си за полицията? Въпросите продължават и продължават – почти всяко твърдение за призраци поражда логични причини да се съмняваме в него.

ОЩЕ: „Върнете се обратно“. Преживяванията близо до смъртта са „други измерения на реалността“

Ловците на духове използват много креативни (и съмнителни) методи за откриване на присъствието на духове, често включително екстрасенси. На практика всички ловци на призраци твърдят, че се основават на науката, и повечето изглеждат така, защото използват високотехнологично научно оборудване като Гайгерови броячи, детектори за електромагнитно поле (EMF), йонни детектори, инфрачервени камери и чувствителни микрофони. И все пак никое оборудване никога не е доказало, че действително открива призраци.

Снимка: iStock

„Ако някой ви даде електронно устройство, за да усетите призрак, вероятно го прави, за да вземе парите ви по време на обиколка с призраци“, казва Хъп.

От векове хората са вярвали, че пламъците стават сини в присъствието на призраци. Днес малко хора приемат тази част от преданията, но е вероятно много от знаците, взети като доказателство от днешните ловци на духове, да бъдат разглеждани като също толкова погрешни и остарели след векове.

Други изследователи твърдят, че причината за съществуването на призраци да не е доказано е, че просто нямаме правилната технология за намиране или откриване на духовния свят. Но това също не може да е правилно: или призраците съществуват и се появяват в нашия обикновен физически свят (и следователно могат да бъдат открити и записани на снимки, филми, видео- и аудиозаписи), или не.

Ако призраците съществуват и могат да бъдат научно открити или записани, тогава трябва да намерим твърди доказателства за това – но не го правим. Ако призраци съществуват, но не могат да бъдат научно открити или записани, тогава всички снимки, видео-, аудио- и други записи, за които се твърди, че са доказателства за призраци, не могат да бъдат призраци. С толкова много основни противоречиви теории – и толкова малко наука, насочена към темата – не е изненадващо, че въпреки усилията на хиляди ловци на призраци по телевизията и другаде в продължение на десетилетия не е открито нито едно твърдо доказателство за призраци.

ОЩЕ: Паранормалните преживявания са норма, а не изключение, сочи ново изследване

И разбира се, с неотдавнашното разработване на „призрачни приложения“ за смартфони, е по-лесно от всякога да създавате привидно призрачни изображения и да ги споделяте в социалните медии, което прави отделянето на фактите от измислицата още по-трудно за изследователите на призраци.

Защо хората вярват в призраци?

Повечето хора, които вярват в призраци, го правят поради някакъв личен опит; те са израснали в дом, където съществуването на (приятелски) духове се е приемало за даденост например, или са имали някакво изнервящо преживяване на обиколка с призраци или местно свърталище.

Вярата в духовния свят може също така да задоволява по-дълбока психологическа нужда.

„Все още има толкова много неща в тази Вселена, които не разбираме, и е утешително да се запълни празнотата с обяснения. Свръхестествените обяснения често се изказват с увереност, дори когато няма действителни доказателства, и тази увереност осигурява фалшиво усещане за действително истината", казва Хъп.

Например някои твърдят, че подкрепа за съществуването на призраци може да се намери в не по-малко твърда наука от съвременната физика. Широко се твърди, че Алберт Айнщайн е предложил научна основа за реалността на призраците, базирана на първия закон на термодинамиката: ако енергията не може да бъде създадена или унищожена, а само променя формата си, какво се случва с енергията на нашето тяло, когато умрем? Може ли това по някакъв начин да се прояви като призрак?

ОЩЕ: Може би привиденията са просто застоял въздух?

Изглежда като разумно предположение – докато не се заровите в основната физика. Отговорът е много прост и никак не мистериозен. След като човек умре, енергията от неговото или нейното тяло отива там, където отива енергията на всички организми след смъртта: в околната среда. Енергията се освобождава под формата на топлина и тялото се прехвърля на животните, които го изяждат (т.е. диви животни, ако е оставено непогребано, или червеи и бактерии, ако е погребано), и растенията, които го поглъщат. Няма телесна „енергия“, която да надживее смъртта, за да бъде открита с популярни устройства за лов на духове.

Докато любителите ловци на призраци обичат да си представят, че са на върха на изследването на призраци, те наистина се занимават с това, което фолклористите наричат ostension или legend tripping. Това е основно форма на игра, в която хората „разиграват“ легенда, често включваща призраци или свръхестествени елементи. В книгата си „Извънземни, призраци и култове: Легенди, които живеем“ фолклористът Бил Елис посочва, че самите ловци на духове често приемат търсенето сериозно и „се осмеляват да предизвикат свръхестествени същества, да се изправят срещу тях в съзнателно драматизирана форма, след което да се върнат на безопасно място... Обявената цел на такива дейности не е забавление, а искрено усилие да се тестват и определят границите на „реалния“ свят“.

Снимка: StockSnap / Pixabay

Ако призраците са реални и са някакъв вид все още неизвестна енергия или същност, тогава тяхното съществуване (както всички други научни открития) ще бъде открито и потвърдено от учени чрез контролирани експерименти – не от ловци на призраци, които се скитат в изоставени, уж обитавани от духове къщи в тъмното късно през нощта с камери и фенерчета.

В крайна сметка (и въпреки планините от двусмислени снимки, звуци и видеоклипове) доказателствата за призраци днес не са по-добри, отколкото преди век. Има две възможни причини за неуспеха на ловците на духове да намерят добри доказателства. Първата е, че призраци не съществуват и че съобщенията за призраци могат да се обяснят с психология, погрешни възприятия, грешки и измами. Втората е, че призраците наистина съществуват, но че ловците на духове не притежават научните инструменти или начин на мислене, за да разкрият каквито и да е значими доказателства.

ОЩЕ: Къща с привидения показа как реагират хората на заплаха

Но в крайна сметка ловът на духове изобщо не е свързан с доказателства (ако беше така, търсенето щеше да е изоставено отдавна). Вместо това става въпрос за забавление с приятели и членове на семейството, разказване на истории и удоволствието да се преструвате, че търсите ръба на неизвестното. В края на краищата всеки обича добра история за призраци.

Впрочем експерименти показват, че децата могат да разграничат фантазията от реалността, но са изкушени да повярват в съществуването на въображаеми същества, според статия, публикувана в British Journal of Developmental Psychology.