Как средновековните политици са променяли географията

Топонимът „Адриатическо море” се появява през VI век пр.н.е. Древните гърци нарекли морето в чест на Адрия, пристанище в устието на река По (Северна Италия). Някои източници съдържат други имена: например морето Кронос и залива Рея. Но през Средновековието последните имена окончателно излезли от употреба и морето станало Адриатическо. Вярно, не за дълго.

Авторите на новата работа, публикувана в Journal of Historical Geography, са проучили 100 обичайни географски и морски карти, създадени между XIII и XIX век. Те открили, че векове наред картографите не са могли да решат дали да нарекат водоема, разделящ Италия от Балканите – Адриатическо море или Венециански залив. Както в някои съвременни спорове за имената на морски пространства, геополитиката изиграла роля.

ОЩЕ: "Карта на съкровищата". Откриха нови фрагменти от плочата Сен Белек

През Тъмните векове, с техните многобройни войни и набези, островите на Венецианската лагуна не се считали за особено ценна награда – до момента, в който Карл Велики привлякъл вниманието към тях. Императорът на Запада събирал империята си и небрежно анексирал Венеция, влизайки в конфликт с Византия за спорни италиански земи.

Византийските владетели не били съгласни с краля на франките, но не искали да воюват. В резултат на преговори в началото на IX век Венеция получила почти пълна независимост от двете империи (въпреки че формално известно време все още е част от Източната Римска империя).

Около 1000 г. Венецианската република започва значително да разширява властта си, завземайки земи по източното крайбрежие на Адриатика. Нейните флотове воюват срещу норманите и сарацините в Южна Италия.

Кръстоносните походи също добавят богатство и сила на Венеция, която запазва политическите си връзки с Византия. През следващите няколкостотин години републиката прераства в морска империя, простираща се до Крит и Кипър.

Тъй като венецианците разширяват политическото, както и културното и икономическото влияние в Адриатика, те започват да гледат на това море като на специална зона на своето влияние. Именно в този период се появява новото име на Адриатическо море – Венециански залив (на италиански Golfo di Venezia).

ОЩЕ: Нанесоха на карта всички пътища по света

Първото споменаване на това име се среща в трудовете на Абу Абдула Мохамед Ал-Идриси, арабски географ и картограф, работил за крал Рожер II Сицилиански през XII век. В един от екземплярите на произведението му „Насладата на страстно желаещите да прекосят света“ има карта, изобразяваща южната част на Адриатика. Ал-Идриси го нарича на арабски Венецианско море/залив.

Abraham Ortelius, 1590 / Josip Faričić et al.

Авторите на новата работа сравняват честотата на споменаване на двете имена на морето на 100 карти, създадени между XIII и XIX век. Сред тях 29 карти наричат ​​тази морска зона Венециански залив, 28 – Адриатическо море, а 17 посочват и двете имена. На други 19 карти морето изобщо не е посочено (повечето от тях са създадени в Скандинавия), а на още две са дадени очевидно погрешни имена. В единия случай това е Тиренско море, което е от другата страна на Италия, а във втория грешката е още по-странна: Адриатическо е наречено Червено море.

Терминът „Венециански залив“ достига най-големия си разцвет през XVII – XVIII, когато се изготвят карти както във Венеция, така и в други европейски страни. Учените отбелязват, че „венецианското послание беше успешно предадено и ефективно разпространено в цяла Европа: името Golfo di Venezia започна да се използва в други европейски езици“.

ОЩЕ: "Тук има дракони". Какво може да се види на древните карти на света?

Всичко обаче ще се променя с падането на Венецианската република. Наполеон я завладява през 1797 г. и според мирния договор венецианците отстъпват много от адриатическите си владения на други европейски държави.

Но многовековното използване на името Golfo di Venezia върху карти и морски карти не може бързо да изчезне. Последната известна карта с венецианското название на Адриатическо море е съставена от испански картографи през 1824 г.