Как войната влияе на социалното поведение

Еволюционните биолози смятат, че непрестанната борба за ресурси е породила сред Homo sapiens представите за равенство и братство, тъй като самостоятелно трудно може да се оцелее в такива условия.

Войната коренно променя жизнената позиция на тези, които преминат през нея. Особено по отношение на представителите на различни социални групи и народи.

Банално? Безспорно. Едва ли душата може да остане равнодушна към ужасите и трудностите на войната. Но до каква степен могат да се променят ценностната система и поведението? Какво дава разглеждането на този въпрос за разбирането на еволюцията на нашия вид с неговите непрестанни войни?

До любопитни изводи са стигнали специалисти от Чехия, Канада и САЩ, които провели допитване сред 543 грузински ученици година след войната в Южна Осетия. Освен това учените поработили с 586 души на възраст от 18 до 84 години, живеещи в северозападната част на Сиера Леоне, където през 1991–2002 г. е бушувала гражданска война. В двата случая към изследването били привличани индивиди от три типа – такива, които войната не е засегнала пряко, пострадали и преживели тежка загуба (смърт на член от семейството или изгнание от родния дом).

Резултатите, според експертите, се вписват в рамките на съвременните представи на еволюционната биология.

Изследователите провели две икономически игри, които се прилагат широко за установяване на егоистични, елитарни и алтруистични наклонности. В играта „Сподели” (Sharing Game) участниците решавали да споделят ли чипове (в Сиера Леоне банката се състояла от двайсет жетона) поравно (да вземат за себе си десет и толкова да дадат) с невидими партньори, или да вземат за себе си повече (15), като оставят на другия участник по-малко (5). Егоистичните играчи винаги вземали повече, а склонните към „равноправие” делели чиповете поравно.

В играта „Завист” трябвало да поделят всичко поравно (десет на десет) или не, като във втория случай двамата партньори получавали повече, отколкото при делението поравно, но този, който споделял банката, получавал по-малко (13 в Сиера Леоне) от другия играч (16). Човекът, мислещ рационално, прави избор в полза на неравните порции, но този, който не търпи неравенство, отказвал да получи повече само ако партньорът му не спечелел.

В двата случая хората играели с представители или на своите социални групи (в Грузия – със съученици, в Сиера Леоне – със съграждани), или с чужди, но не враждебни (с клас от друго училище и с далечно селище). В първия случай те не виждали своя партньор, във втория не знаели що за училище или населен пункт е това. В Грузия чиповете можели да се разменят за награди, а в Сиера Леоне – за сума, надвишаваща средната дневна надница в тази страна.

В двата експеримента лицата, които войната засегнала най-малко, се отнасяли към „своите” и „чуждите” еднакво. Но колкото по-силно бил пострадал човек, толкова по-егалитарно постъпвал със своите, докато към чуждите се отнасял по същия начин, както към първите.

Защо войната ни кара да се стремим към равенство с представителите на собствената ни социална група? Михал Бауер от Карловия университет (Чехия) и колегите му смятат, че причината е в размера на групата и сплотеността на нейните членове.

До 70-те години еволюционните биолози много уверено обяснявали нюансите на социалното поведение (наличието на съвест, например) с постулата за оцеляването на най-приспособените (в дадения случай говорят за адаптация към живота в социума, тоест за признанието на интересите на другите).

Но след това им се наложило да признаят, че егоистите всъщност получават много повече изгоди от индивидите, които се грижат за щастието на цялата група. Защо хората избират различни стратегии? Какви фактори влияят на техния избор? Съдейки по даденото изследване, един от тези фактори е войната, която кара хората да вярват, че личната полза тясно зависи от ползата за цялата група.

А ако се вгледаме в историята на човечеството, ще видим нескончаема борба за съществуване на едни групи с други, коментира изводите на колегите си Роб Брукс от университета на Нов Южен Уелс (Австралия). Във времената на събирачите и ранните земеделци размерите и степента на сплотеност на групите са изиграли определяща роля – колкото сме повече „ние”, толкова по-често ще побеждаваме „тях”.

Групите се разраснали, възникнали градове, държави, империи, но този древен принцип не се изменил – колкото по-голяма армия имаш и колкото по-добре в нея е поставена взаимната помощ, толкова по-голяма е вероятността от щастлив (за теб) изход.

Историците, изучаващи големи военни победи, обикновено говорят за техническото и тактическото превъзходство на малобройната страна, но са съгласни и с това, че сплотеността също е немаловажен фактор.

Сплотеността е важна не само на бойното поле. Вероятно понякога обстоятелствата се стичат така, че егоистите и малките групи чувстват своята сила и са готови да рискуват, отхвърляйки интересите на обществото. Но доста по-често хората предпочитат да се откажат от личната облага заради „уравновесяването”, чувствайки, че само в този случай и те ще получат нещо.

В сложни времена (войната е най-яркият пример, но има и други) най-често оцелява този, който слуша подсказването на времето и разбира: моята лична облага е свързана с тази на колектива. Или поне така смятат авторите на изследването.

Разбира се, следва да се провери наистина ли стихийните бедствия и епидемиите сплотяват хората така, както войните. Но обърнете внимание на това, че по време на природни катастрофи се раждат легенди, които са сродни с военните – точно по същия начин се разказва колко много хора са се жертвали заради спасяването на другите, а някой си един се е проявил като страшен егоист и е покрил името си с позор. След мора хората си спомнят как лекарите и милосърдните сестри самоотвержено са се грижели за болните, докато сами не са умирали, а шепа „плъхове” по това време са пирували, затворени в елегантния дворец, но тях също ги е застигнала Червената смърт.

Следва да подчертаем, че еволюционната биология се дистанцира от въпросите за морал, тя изобщо не иска да каже, че егалитаризмът е нещо хубаво, а егоизмът е лошо или обратното. Брукс отбелязва, че много говори за това какви страдания и разрушения носи със себе си войната. Но именно войните според него са изиграли много важна роля във възникването на съвременните обществени ценности.

И именно войните възпитават поколенията, които, изглежда, са способни да се справят с всяка трудност заради общото благо. В същото време, сплотявайки групите, войната или нейното предчувствие едновременно провокират „лов на вещици”, тоест параноидно търсене в своята среда на предатели на общите интереси.

Позорни страници от такъв род има в историята на всяка страна (маккартизъм в САЩ, доноси по комунистическо време), но Брукс си спомня преди всичко делото „Драйфус” – френски офицер, евреин от Елзас, лъжливо обвинен в шпионаж в полза на Германия. Франция тогава още помнела бездарно загубената война с Прусия и кървавото потапяне на Парижката комуна. Гигантската военна машина Германска империя и нейните империалистически интереси карали французите да треперят от ужас. Срамът и страхът довели на власт националисти, антисемити, милитаристи, които спешно трябвало да си намерят „изкупителна жертва”.

Означава ли всичко това, че човекът е жалък роб на обстоятелствата? Разбира се – не, и здравомислещите еволюционни биолози никога не са твърдели това (макар че има и ексцентрици). Става дума за статистическа тенденция, за поведението на групата (вида) като цяло.

Еволюционната биология не претендира да обяснява постъпките на всеки отделен индивид, особено ако става дума за духовни ценности, чието притежание очевидно не носи никаква полза.

Защо Сократ, който е имал възможност да избяга, е предпочел да изпие чашата с отрова?

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Psychological Science.