Коя е най-голямата пустиня в света?

За да отговорим на този въпрос, е важно да разгледаме какво точно прави една територия пустиня. Според Джонатан Уил, антарктически метеоролог и климатолог от университета в Гренобъл във Франция, всеки регион, който вижда по-малко от 250 мм валежи годишно, се квалифицира като пустиня, пише Live Science.

Когато се вземат предвид всички такива региони, Антарктида се квалифицира като най-голямата студена пустиня на Земята, а Сахара е най-голямата гореща пустиня.

„С 14,2 милиона квадратни километра Антарктида е най-голямата пустиня в света – казва Уил. – Смята се, че някои региони на Антарктида, като сухите долини Макмърдо, не са получавали никакви валежи от 14 милиона години.“ Тази епична липса на валежи се дължи до голяма степен на ниските температури, близките планини, които блокират облаците, и силните ветрове, които изсмукват влагата от въздуха.

Дори за пустиня този регион е изключително сух. Според учени от проекта LTER (Дългосрочни екологични изследвания) на Националната научна фондация в Антарктида, в сухите долини Макмърдо няма сняг или лед, с изключение на няколкото езера, които са постоянно заледени. Но тя не е напълно безплодна. Има микроби, мъхове и лишеи, които понасят сухото дълбоко замразяване.

Уил, ръководител на изследване, публикувано в списание JGR Atmospheres, което разглежда валежите в Антарктида, смята, че тази замръзнала пустиня често се пренебрегва. Въпреки че далечните вътрешни райони на Антарктида са предимно лишени от живот, той казва, че например буревестниците и пингвините си създават магазин, където могат да грабнат риба и други морски създания от студените води, а тюлените понякога излизат на брега.

Невероятният пейзаж на басейна Танезруфт, една от най-пустите части на Сахара, в Южен Централен Алжир. Регионът е известен като „земя на ужаса“ заради липсата на вода и растителност. Както се вижда, този регион се характеризира с тъмни пясъчни хълмове, стръмни каньони, солени равнини (в бяло), каменни плата, пясъчник и разпръснати морета от многоетажни пясъчни дюни, известни като „ергове“. Горе вдясно се вижда Ерг Мехеджибат, който се появява като жълт букет цветя и се състои от група малки звездни дюни. (JAXA, ESA)

Предсказуемо пустинята Сахара, която се простира в Северна Африка, е пълна противоположност на Антарктида. Тя се простира на 9,2 милиона квадратни километра. Но въпреки че някои може да я виждат като пустош, тя е изненадващо разнообразна. Тази пустиня разкрива разнообразие както от географски характеристики, така и от форми на живот, казва Андре Висенте Лиз, докторант в Университета в Порто (Португалия).

„Сахара представя очевидни географски характеристики, които до голяма степен противоречат на установеното възприятие, предимно силно разнообразен [ландшафт] и различни… типове [материали под повърхността], но също и значителна пространствена променливост на климата“, казва Лиз.

Разнообразните пейзажи на Сахара включват не само нейните известни пясъчни дюни, но и скалисти терени, солени равнини, планини и савани, в които дори може да има вода. В миналото е имало драстични промени в климата на пустинята, което е довело до огромно биоразнообразие в различни региони на пустинята. Лиз е ръководител на изследване, публикувано през 2022 г. в Journal of Biogeography, което изследва животински видове от Сахара, на които преди не е обръщано много внимание.

В горещите пустини студенокръвните създания процъфтяват, защото температурата на тялото им се адаптира към температурата на заобикалящата ги среда, докато се придвижват от парещата слънчева светлина към хладните дупки. Лиз е наблюдавал много малки видове гущери, които са се адаптирали особено добре към сухата среда. Някои влечуги и земноводни също могат да спят зимен сън по време на суша. Освен гущери, змии, скорпиони, бръмбари и мравки и дори няколко жаби, които живеят в скалисти басейни, Сахара също е дом на бозайници и птици. Антилопи, камили, гепарди, щрауси и пустинни лисици са само част от топлокръвните животни, които могат да оцелеят в Сахара.

Има някои райони, като скални басейни, известни като gueltas, където биоразнообразието е особено високо, защото те са като убежища за видове, които е трябвало да напуснат местообитанията си поради внезапна, непоносима промяна на времето. Пред лицето на изменението на климата Лиз и колегите му изучават внимателно тези региони, за да открият какво ги прави добри места за оцеляване.

„Тези зони са известни като „убежища“ на биоразнообразието и са особено интересни за планиране на опазването в настоящия контекст на извънредна климатична ситуация, където могат да играят ключова роля като климатични буфери“, каза той.

Така че пустините могат да бъдат измамни, като изглеждат безжизнени само докато нещо не изпълзи или не се измъкне. Може да са сухи, но това означава всичко друго, но не и монотонни.

ОЩЕ: Астрономи откриха ключови прилики между Венера и Земята