Леонардо да Винчи се научил да рисува чрез дисекция на мъртви тела

През 1480 г. Леонардо да Винчи рисува два анатомични изгледа на човешки череп: единият разрязан отстрани, а другият от горе надолу. И в двете рисунки хоризонтална и вертикална ос се събират в това, което той и неговите съвременници смятат за местоположението на sensus communis, или здравия разум.

Според древни мислители като Платон и Хипократ sensus communis е връзката на душата – дънната платка, която оживява тялото, генерира петте сетива и транспортира семената на нашия вид от главите до слабините ни.

Българска или черкезка робиня е майката на Леонардо да Винчи?

Тези изследвания, направени, когато Да Винчи е на около 37 години, бележат период на формиране в кариерата на ренесансовия гений. Роден в ранния Ренесанс, той израства около хуманизма, интелектуална традиция, която основава своето разбиране за света върху оцелели текстове от Класическата античност. Това е традиция, която той никога не прегръща. Не защото му липсва интерес, а защото той – самоопределящ се като sanza lettere, или неграмотен – не владее добре латинския. Неспособен да се рови в гръцкия и особено римския материал, който толкова обсебва неговите връстници, Да Винчи възприема различен и в крайна сметка по-плодотворен подход.

Изследване на череп от Леонардо да Винчи. Leonardo da Vinci / Public Domain

Вместо да се обърне към миналото за отговори, той просто поглежда към себе си – тоест към собствените си наблюдения и опит. Това не само му позволява да изчисли гравитационната константа и да изобрети парашута, но и да създаде картини, измамно реалистични като „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“.

Анатомия на шедьовъра

Изкуството на Да Винчи често се описва като реалистично – характеристика, която той постига отчасти чрез използването на сфумато. Това е техника на смесване, която създава незабележими преходи между светли и тъмни цветове, което води до изображения, които изглеждат по-малко като картини, а повече като снимки. Също толкова важно е неговото познаване на анатомията. За да възпроизведе вярно човешкото тяло, Да Винчи знае, че трябва да изучава не само мрежата от мускули, скрити под кожата, но и костите и органите.

Леонардо да Винчи разкрил тайната на гравитацията още през XV век

Да Винчи не става майстор художник за една нощ. Както Мартин Клейтън, завеждащ Принтове и рисунки в Royal Collection Trust на замъка Уиндзор (където се намира най-голямата колекция от картини на Да Винчи на планетата), коментира в книгата си „Леонардо да Винчи: Механиката на човека“, че неговите „ранни анатомични изследвания са по-скоро нефокусирани”. Признавайки „структурното, механично съвършенство“ на тялото, той знае, че всички части от него по някакъв начин са свързани една с друга. Той просто не знае точно как.

За съжаление, казва Клейтън, „Леонардо не е успял да стигне много далеч с повечето от тези теми“. И продължава:

„Статутът му е бил на занаятчия и не е изненадващо, че той трудно е намирал човешки материал за дисекция... Много от ранните анатомични наблюдения на Леонардо се основавали на смесица от получена мъдрост, дисекция на животни и обикновени спекулации.“

Изследвания на плода в утробата Leonardo da Vinci / Public Domain

Всичко това се променя през зимата на 1507 – 1508 г., когато Леонардо получава разрешение да извърши първата си аутопсия. Тя няма да му е последната. Само година по-късно той твърди, че е разрязал повече от десет трупа. До края на живота му този брой нараства до повече от 30.

Колкото повече аутопсии прави Да Винчи, толкова повече неговите рисунки се отклоняват от класическите си предшественици. Там, където древните гърци и римляни са изучавали човешките тела, за да си представят идеалната им форма, Леонардо е искал да изобрази обектите си такива, каквито са, както ги е създала природата.

Тези противоречиви философии се изливат в това, което оттогава се превръща в едно от най-известните произведения на Да Винчи: „Витрувианският човек“. Едно произведение на науката, колкото и произведение на изкуството, вдъхновено от забележка, която римският архитект Витрувий прави в своя трактат De Architectura (известен като „Десет книги за архитектурата“):

„Точно така частите на храмовете трябва да съответстват една на друга и на цялото. Пъпът е естествено разположен в центъра на човешкото тяло и ако при човек, който лежи с лице нагоре и протегнати ръце и крака, от пъпа като център се опише кръг, той ще докосне пръстите на ръцете и краката му. Човешкото тяло може да се впише не само в кръг, но и в квадрат. За измерване от стъпалата до темето на главата и след това през ръцете, напълно изпънати, намираме, че последната мярка е равна на първата; така че линиите под прав ъгъл една спрямо друга, обхващащи фигурата, ще образуват квадрат.“

Витрувианският човек на Леонардо. Leonardo da Vinci / Public Domain

Да Винчи не е първият, който рисува Витрувиански човек. Няколко ренесансови художници се опитват да илюстрират образа, който Витрувий описва. Но всеки е толкова увлечен в погрешно следване на указанията на архитекта, че техните „човеци“ в крайна сметка изглеждат всичко друго, но не и хора. Изображението на Леонардо е уникално с това, че той започва с рисуване на анатомично точно представяне на тялото и след това напасване на квадрата и кръга към това тяло, а не обратното.

Науката на изкуството, изкуството на науката

При по-внимателно вглеждане качествата, които правят от Леонардо да Винчи новаторски учен, изглежда, са същите, които го правят новаторски художник. Както предполага историкът Джеймс Акерман в статия:

„Той е протоучен в съвременния смисъл на това, което представлява наука, внасяйки в своето изследване на естествения свят не само изключително художествено въображение, което го довежда до безброй оригинални открития, но и уникална и идиосинкретична интелектуална позиция, която му помага да заобиколи менталните блокажи на неговите съвременници.“

ОЩЕ: Не само Мона Лиза. Прочутите (и спорни) картини на Леонардо да Винчи