Най-големият кратер на Земята е от двойно по-голям астероид от този, убил динозаврите

Структурата Дениликуин, която предстои да бъде изследвана допълнително чрез сондиране, е с диаметър до 520 километра. Това надвишава размера на почти 300-километровия ударен кратер Вредефорт в Южна Африка, който до момента се счита за най-големия в света.

Скрити следи от ранната история на Земята

Историята на бомбардировката на Земята от астероиди е до голяма степен скрита. Има няколко причини за това. Първият е ерозията: процесът, при който гравитацията, вятърът и водата с времето бавно износват земните материали.

Когато астероид удари, той създава кратер с издигнато ядро. Това е подобно на това как капка вода се плиска нагоре, когато хвърлите камъче в басейн.

Този централен свод е ключова характеристика на големите ударни структури. Но той може да ерозира за хиляди до милиони години, което прави структурата трудна за установяване.

Не един, поне два астероида са погубили динозаврите

Структурите също могат да бъдат погребани от утайки. Или да изчезнат в резултат на субдукция, при която тектонските плочи се сблъскват и се плъзват една под друга в мантията на Земята.

Независимо от това новите геофизични открития разкриват следи от ударни структури, образувани от астероиди, които може да са достигнали десетки километри напречно – възвестявайки промяна на парадигмата в нашето разбиране за това как Земята е еволюирала през вековете. Те включват открития на ударни „изхвърляния“, които са материали, изхвърлени от кратера при удара.

Изследователите смятат, че най-старите слоеве от тези изхвърляния, открити в седименти по света, може да означават края на Късната тежка бомбардировка на Земята. Последните свидетелства показват, че Земята и другите планети в Слънчевата система са били обект на интензивни астероидни бомбардировки до преди около 3,2 милиарда години и спорадично оттогава.

Някои големи въздействия са свързани с масови измирания. Например според хипотезата на Алварес, кръстена на учените баща и син Луис и Уолтър Алварес, динозаврите са били унищожени в резултат на голям астероиден удар преди около 66 милиона години.

Разкриване на структурата Дениликуин

Австралийският континент и неговият предшественик Гондвана са били обект на многобройни сблъсъци с астероиди. Те са довели до най-малко 38 потвърдени и 43 потенциални ударни структури, вариращи от относително малки кратери до големи и напълно заровени структури.

Както си спомняте от аналогията с басейна и камъчето, когато голям астероид удари Земята, кората под него реагира с еластичен отскок, който създава централен свод.

Такива сводове, които могат бавно да ерозират и/или да бъдат погребани с времето, може да са всичко, което е останало от първоначалната ударна структура. Те представляват „коренната зона“ на удара. Известни примери са открити в ударната структура Вредефорт и широкия 170 km кратер Чиксулуб в Мексико. Последният представлява въздействието, което е причинило изчезването на динозаврите.

Между 1995 и 2000 г. съавторът на статията Тони Йейтс изказва предположението, че магнитните модели под басейна на река Мъри в Нов Южен Уелс вероятно представляват масивна, заровена ударна структура. Анализ на актуализираните геофизични данни в региона между 2015 и 2020 г. потвърждава съществуването на структура с диаметър 520 км със сеизмично дефиниран свод в центъра.

Видео показва последствията от падането на астероиди на Земята

Структурата Дениликуин има всички характеристики, които биха се очаквали от широкомащабна ударна структура. Например магнитните показания на района разкриват симетричен модел на вълни в кората около ядрото на структурата. Това вероятно се е получило по време на удара, тъй като изключително високите температури са създали интензивни магнитни сили.

Магнитните измервания също показват доказателства за „радиални разломи“: фрактури, които се излъчват от центъра на голяма ударна структура. Това е придружено допълнително от малки магнитни аномалии, които може да представляват магматични „диги“ – магма в пукнатините на скалите.

Радиалните разломи и магматичните слоеве от скали, които се образуват в тях, са типични за големи импактни структури и може да бъдат открити във Вредефорт и Съдбъри в Канада.

Понастоящем по-голямата част от доказателствата за въздействието на Дениликуин се основават на геофизични данни, получени от повърхността. За доказателство за удара ще бъдат необходими физически доказателства за удар, които може да бъдат получени само от пробиване дълбоко в структурата.

Кога се е случил сблъсъкът?

Структурата Дениликуин вероятно е била разположена в източната част на континента Гондвана, преди много по-късно суперконтинентът да се раздели на няколко континента (включително Австралийския континент). 

Въздействието, което го е причинило, може да е настъпило по време на късното ордовикско масово измиране. По-конкретно може да е предизвикало така нареченото Хирнантско заледяване преди 445,2 – 443,8 милиона години и също се определя като ордовикско-силурийско измиране.

Диаграма показва астероидите, които заплашват Земята

Това огромно заледяване и масово изчезване е елиминирало около 85% от видовете на планетата. Това е повече от два пъти от въздействието на Чиксулуб, убило динозаврите.

Възможно е също така структурата Дениликуин да е по-стара от Хирнантското събитие и да е от ранен камбрийски произход (преди около 514 милиона години). Следващата стъпка ще бъде да се съберат проби, за да се определи точната възраст на структурата. Това ще изисква пробиване на дълбока дупка в нейния магнитен център и датиране на извлечения материал.

Учените се надяват, че че по-нататъшните изследвания на ударната структура Дениликуин ще хвърлят нова светлина върху природата на ранната палеозойска Земя.

ОЩЕ: Големите масови изчезвания