Мечките традиционно се считат за всеядни, способни лесно да преминават от растителна към животинска храна. Нови данни обаче показват, че диетата им зависи значително от условията на околната среда. По-специално, в региони с по-дълъг вегетационен период и по-висока продуктивност на екосистемите, мечките по-често консумират плодове, корени, треви и ядки. В по-малко продуктивни условия с кратък топъл сезон, те остават по-хищни. Това съобщи изданието Econews.
Защо някои хищници се отказват от месото?
За да проследят тези модели, изследователите събрали 210 хранителни записа от 155 проучвания, обхващащи ареала на седем вида сухоземни мечки. Данните, които включвали анализи на стомашно съдържимо и изпражнения, били използвани за определяне на „трофичната позиция“ – делът на енергията, която животните са получавали от животинска храна.
Природата намира начин: Див хищник възстановява популацията си
Резултатите показват една и съща тенденция при различните видове и географски условия: с увеличаване на продължителността на периода, когато температурата на въздуха надвишава 0°C, мечките променят диетата си към растителна храна.
Изследователите наричат това явление „трофична реконфигурация“ – способността на животните да променят ролята си в хранителната верига в зависимост от наличните ресурси. Това означава, че мечките могат да преминат от по-хищнически към по-тревопасен модел на поведение.
Тези промени са потвърдени и от анализ на фосилни останки. Учените са изследвали 219 екземпляра кафяви мечки и 372 екземпляра благороден елен от различни региони на Европа през последните 55 000 години. Използвайки анализ на стабилни изотопи на колаген, те са реконструирали диетата на животните в различни периоди.
Навън броди суперхищник, който всява в пъти повече страх от лъва (ВИДЕО)
Оказа се, че в края на плейстоцена кафявите мечки са заемали по-висока трофична позиция, отколкото в холоцена. След края на последното заледяване преди около 12 хиляди години, диетата им постепенно става по-растителна. Това съвпада с повишаване на продуктивността на екосистемата и удължаване на вегетационния период.
Учените подчертават, че подобни промени са важни не само за самите животни. Мечките влияят върху популациите на други видове, разпространението на растенията и движението на хранителни вещества.
Изменението на климата е ключов двигател на този процес. По-дългите, по-топли периоди насърчават растежа на растенията и могат да намалят или дори да премахнат периодите на зимен сън в някои популации на мечки. Това от своя страна може да насърчи преминаването от животинска към растителна храна.
В същото време, интензивното земеползване може да има обратен ефект, намалявайки наличието на естествени растителни ресурси. При такива условия мечките е по-вероятно да търсят храна в близост до човешки селища, например във ферми или сред земеделски култури, което увеличава риска от конфликт с хората.
Изследователите смятат, че проследяването на диетата на мечките може да бъде индикатор за промени в природните системи.
„Проучванията на отпадъците, изследванията на стабилните изотопи и дългосрочното наблюдение на терен могат да помогнат за проследяване дали местните мечки преминават към растителна или животинска плячка с промяната на температурите и местообитанията“, се казва в статията.
Прочетете също: Смятана за изчезнала: Мистериозна дива котка отново се появи след почти 30 години
