Обсидианови остриета от Великденския остров говорят за пътешествия до Южна Америка

Заливът Анакена се намира в североизточната част на Великденския остров. Според легендата именно там са слезли първите жители на Рапа Нуи. Там се намира и Аху Нау Нау – церемониален комплекс, тераса с гигантски статуи (моаи), поставени върху нея.

ОЩЕ: Неразшифрована писменост от Великденския остров може да предхожда европейската колонизация

Под Нау Нау в различно време археолозите са открили значителен брой артефакти. Освен това в този ранен слой са открити кости от няколко вида птици, полинезийски плъхове (Rattus exulans) и различни видове риби. Именно въз основа на проби от кости на плъхове и карбонизирани черупки от ядки било възможно да се датира този паметник. Неговото строителство е започнало около 1300 г. и е завършено към 1400 г.

Paloma Berenguer et al. / PLOS One, 2024

В най-ранния слой на обекта Анакена изследователите открили няколко инструмента от обсидиан с режещ ръб, известни като мата'а, както и скрепери, ножове и свредла, направени от същия материал. Тези предмети са изследвани от археолози от чилийски и шведски университети. Резултатите от тяхната работа са представени в статия, публикувана в списание PLOS One.

Авторите на работата са открили малко количество растителен материал върху остриетата. Това показва, че те са били използвани за обработка на растителни храни. Учените решили да разберат кои растения са били почиствани и рязани с тези остриета.

Те анализирали 20 инструмента от обсидиан и открили върху тях 46 образеца нишесте. Оказало се, че хората от Рапа Нуи са използвали тези остриета за обработка на плодовете на хлебно дърво (Artocarpus altilis), джинджифил (Zingiber officinale), както и т.нар. юнска слива (Spondias dulcis) и таитянски орех (Inocarpus fagifer).

Paloma Berenguer et al. / PLOS One, 2024

Това вече не е съвсем очакван резултат. Факт е, че таитянските орехи и хлебното дърво не растат на Великденския остров, а джинджифил никога досега не е бил срещан в отдалечени части на Океания.

Освен това били идентифицирани останки от таро (Colocasia esculenta) и сладък картоф (Dioscorea sp.). Тези две растения се използват широко в селското стопанство на тихоокеанските острови. Известно е, че полинезийците определят пригодността на острова за заселване по следния оригинален начин: засаждат ямс и отплават. След период от време, достатъчен за узряването на растението, те се връщат и поглеждат дали ямсът е пуснал корени. Ако е така, тогава островът се смята подходящ за колонизиране.

Най-изненадващо било наличието върху остриетата на останки от сладък картоф (Ipomoea batatas), канна (Canna sp.) и маниока (Manihot esculenta). Тези растения имат нишестени коренища, които са ядливи. И трите растения са южноамерикански продукти.

Според изследователите тяхната работа надеждно доказва, че хората от Рапа Нуи действително са плавали до бреговете на Южна Америка. Участниците в такива плавания е трябвало да изминат повече от три и половина хиляди километра, което вероятно е отнемало от един до два месеца в зависимост от времето. Това е изисквало значително количество храна. Авторите на работата предполагат, че на връщане (от континента до Рапа Нуи) жителите на Великденския остров са се запасявали с местни, южноамерикански продукти.

Не може да се каже, че по-рано не е било известно за пътешествия на хората от Великденския остров до континента. Устната традиция на този народ включва разкази за поне едно пътешествие до Южна Америка от ранни заселници.

Съществува и хипотеза, че през 1480 г. на острова е пристигнал флот от инки, командван от самия Тупак Юпанки – владетел на Империята на инките по време на нейния най-голям разцвет. Според по-късни разкази на испански пътешественици Тупак Юпанки е имал флот от балсови салове.

ОЩЕ: Цивилизацията на Великденския остров изчезнала поради... липса на прах

Дълго време научната общност поставя под въпрос мореходността на такива салове, които са останали в испанските илюстрации. Дори пътешествието на „Кон-Тики“ не впечатлява скептиците, въпреки че той изминава около 8000 километра и прекосява Тихия океан.

Ако рапануйците действително са плавали между Великденския остров и Южна Америка, тогава те са поддържали приятелски отношения с жителите на континента. В противен случай те едва ли биха могли да се запасят с храна там в количество, достатъчно за обратното пътешествие и по-нататъшното развъждане на тези растения на острова.

Впрочем следи от такъв род могат да бъдат обяснени малко по-различно. В рамките на концепцията на Тур Хейердал, потвърдена неотдавна от генетични изследвания, жителите на Великденския остров произлизат не само от полинезийци, но и от южноамерикански индианци.

Освен това те очевидно са могли да стигнат до Великденския остров и да се върнат самостоятелно. В този случай маниоката и други южноамерикански растения биха могли да са пренесени на острова от тях, а не от рапануйците.