Сянка от бащата на Александър Македонски. Къде е Филип?

Филип II Македонски. iStock

Сега противниците на тази хипотеза са намерили аргументи в полза на алтернативна версия: в гробницата действително се намирали останките на Филип – но не този, а бащата на Александър Велики бил в друга крипта.

Последното пристанище на македонските царе

Дълги години гръцкият археолог Манолис Андроник изследва руините на древния град Еге – столицата на древна Македония, докато не достига до главния обект в научната си кариера – Голямата могила, построена преди повече от две хиляди години. През 1977 – 1978 г. изследователите разкопават пет обекта в този тумулус: четири гробници и хероон – светилище, издигнато в чест на герой. Хероонът се оказва разрушен до основи. Почти в същото състояние е и една от гробниците (номер IV), в която освен това не са съхранени човешки останки или артефакти. Но трите останали древни гробници привличат много внимание веднага след отварянето им.

Голямата могила край Вергина, в която са открити гробниците на македонските царе. Ziegler175 / CC BY-SA 3.0

Най-малко въпроси повдига една от двете неразграбени гробници – номер III. В двукамерна крипта, пълна с ценности, чиято фасада е украсена с фриз, изобразяващ колесница, археолозите откриват погребална урна с останките на младеж на около 14 – 17 години. Според много историци и археолози в тази гробница е почивал Александър IV, син на Александър Велики и бактрийската принцеса Роксана, последният цар от династията Аргеади, роден през 323 г. пр.н.е. и починал вероятно през 305 или 304 г. пр.н.е. (възможно е и няколко години по-рано).

В златни ковчежета

Археолозите отворили най-богатата гробница (номер II) на 8 ноември 1977 г. Подобно на гробницата на Александър IV, тя представлявала двукамерна гробница с размери 10 × 5,5 × 6 метра. Зад фасадата, украсена с фриз, изследователите открили избелели стени, покрити с груба мазилка, останки от погребално ложе, сребърни съдове, оръжия и амуниции, както и различни видове съдове и други предмети.

Гробница номер II от царския некропол във Вергина. Theodore Antikas et al. / International Journal of Osteoarchaeology, 2015

Но главните находки били два мраморни саркофага или по-точно – тяхното съдържание. Във всяка имало украсени златни ковчежета, съдържащи кремирани останки, загънати в пурпурен и златен брокат. По-голямата погребална урна от основната камера според откривателите съдържала костите на Филип II – знаменития македонски цар и баща на Александър Велики, а по-малката вероятно е съдържала костите на някоя от неговите съпруги или наложници.

Разбира се, учените не са имали и нямат преки доказателства кой е почивал в тази гробница. Андроник смятал, че колекцията от артефакти от тази гробница позволява да се датира структурата към третата четвърт на IV век пр.н.е. (известно е, че Филип е починал през 336 г. пр.н.е.). Освен това първите резултати от антропологичните изследвания подкрепили убеждението, че урните съдържат царски останки.

Голямото златно ковчеже, съдържащ кремирани останки от основната камера на гробница номер II във Вергина. DocWoKav / CC BY-SA 4.0

Учените определили, че по-голямото ковчеже съдържа кремирани кости на 40 – 50-годишен мъж. На тях антрополозите забелязали следи от две възможни рани, които били важни аргументи в полза на хипотезата, че именно Филип почива в гробницата. И така, върху черепа на мъжа те открили увреждане, свидетелстващо за рана на окото. Известно е, че стрела избива окото на македонския цар, а подобни наранявания са доста редки на древни кости.

Но впоследствие мнозина признали погрешността този предварителен извод – раната се оказала супраорбитален отвор. Друго нараняване, първоначално фиксирано върху кост на китката, дълго време било вземано за възможна рана на ръката, за която пише Демостен. Изглежда обаче, че това е била метатарзална кост, а предполагаемото нараняване е просто анатомична особеност.

Но дори преди заключенията на антрополозите за увреждането на костите някои изследователи, малко след отварянето на криптата, изразяват скептицизъм, че в нея почива Филип. Например известният гръцки експерт по антично изкуство Олга Палагия посочва, че стилът и иконографията на фриза на фасадата на гробницата съответстват на царуването на Касандър (309 – 297 г. пр.н.е.). За това, че гробницата е построена през последната четвърт на IV век пр.н.е., говорят и някои керамични артефакти, например солници с форма на макара.

Филип, но не този

В нова статия, публикувана в Journal of Archaeological Science: Reports, гръцкият антрополог Антонис Барциокас и неговите колеги показват много убедително, че гробница II не принадлежи на Филип II. Те смятат, че в нея вероятно са почивали останките на слабоумния му син Филип III Аридей, който номинално управлява Македония през 323 – 317 г. пр.н.е. В полза на това говори не само по-късната дата на изграждане на гробницата, която посочват критиците, но и повторното изследване на кремираните останки. Освен че по тях не се оказали следи от рани, антрополозите стигнали до извода, че този човек приживе не е изпитвал тежки физически натоварвания, очевидно не е участвал в битки, а също така малко е яздил. Малко вероятно е скелетът на опитния воин и командир Филип II да се е запазил в такова състояние, но за Аридей това е възможно.

Фасадата на гробница II. Panegyrics of Granovetter (Sarah Murray) / Flickr / CC BY-SA 2.0

Логично е да се предположи, че вторият човек от тази гробница е съпругата на Аридей – Евридика, която се самоубива малко след убийството на съпруга си. Антропологичните данни не противоречат на тази хипотеза: това са останките на жена на възраст между 20 и 30 години, която активно се е занимавала с конна езда. Поддръжниците на тази версия подчертават, че, съдейки по писмените източници, Евридика наистина е била опитна ездачка и истински воин – вероятно единствената жена от царско семейство на своето време. Ето защо не е изненадващо, че до нейния саркофаг лежали елементи от амуниции и оръжия, включително златен колчан за стрели и позлатени гамаши.

Откритите колчан в златен обков и гамашите. Theodore Antikas et al. / International Journal of Osteoarchaeology, 2015

В същото време воинските атрибути от женската камера накарали привържениците на идеята, че Филип II почива наблизо, да потърсят обяснение на кого биха могли да принадлежат. Сред находките се откроява колчанът в златен обков с художествени релефни изображения, което накарало някои учени да смятат, че в гробницата е почивала скитска принцеса, тъй като подобни артефакти са добре познати от скитските могили.

Например заедно с пълководеца може да е погребана дъщерята на Атей, срещу когото македонският цар воюва през 339 г. пр.н.е. Но нищо не се знае за това дали Атей изобщо е имал дъщеря, или дали Филип е имал скитска наложница или робиня (да не говорим за съпруга). Освен това пленените скитски жени по-късно очевидно са попадали в ръцете на трибалите, които нападат македонците, завръщащи се от кампанията. Освен това не е ясно защо Александър ще погребе баща си с варварска наложница, а не със съпругата му, която по произход заслужава да бъде погребана в царския некропол.

Къде е Филип?

Фреската, украсяваща гробница номер I. Yann Forget / Wikimedia Commons / Public Domain

Може би гробницата на Филип II все пак ни е известна. Изследователите многократно са излагали идеята, че гробница номер I от същия некропол представлява последното пристанище на знаменития македонски цар. Още в древни времена разбойници са проникнали в тази гробница и очевидно са изнесли всички ценности от нея. Само уникалната стенопис, която представя известната митологична история за отвличането на Персефона от Хадес, не е пострадала.

ОЩЕ: Гробница на Цербер е открита в Италия

В тази гробница археолозите откриват останките на трима души: възрастен мъж, млада жена и бебе. Барциокас и колегите му от няколко години доказват, че тези конкретни находки представляват костите на Филип II, младата му съпруга Клеопатра, както и тяхното общо дете. Уловката е, че останките не са открити в саркофази, а върху малък слой пръст и камъни, които се разпаднали, когато разбойниците си пробивали път в гробницата. Отгоре лежали още около стотина кости и техните фрагменти, които вероятно са попаднали в гробницата от насипа на самата могила, след като иманярите са я напуснали.

Филип Македонски губи окото си. iStock

Привържениците на хипотезата посочват, че гробница I е построена по-рано от останалите в този комплекс и във времеви аспект е по-подходяща за ролята на гробницата на Филип II. Освен това разрушеният хероон се свързва именно с тази гробница, а от троицата Филип II, Аридей и Александър IV само първият е заслужил статута на герой, за когото може да се изгради подобно светилище.

Антропологичните и палеопатологичните изследвания на останките от гробница I не противоречат на тази хипотеза. Учените са определили, че костите принадлежат на новородено или бебе приблизително 41 – 45 седмици след зачеването, момиче на около 18 години и мъж на около 45 години. Като цяло това съответства на възрастта на Филип, Клеопатра и тяхното дете, които трагично загиват малко след убийството на царя, и добре се съгласува със сведенията, че детето е родено само няколко дни преди смъртта на родителите си.

Основният аргумент, който Барциокас и колегите му използвали в подкрепа на своята хипотеза, беше анкилозата (пълна неподвижност – б.р.) на колянната става на левия крак и проходна дупка в нея. Според тях тази тежка патология съответства на писмени сведения за куцота на Филип II. През 339 г. пр.н.е. македонската армия, водена от своя цар се връща от поход срещу скитите и е нападната от трибалите. По време на тази битка Филип е сериозно ранен в крака. Според антрополозите анкилозата при човека от гробница I може да се е развила в резултат на рана от копие и този човек е живял с патологията дълго време (царят умира три години след раната) и очевидно е накуцвал, тъй като колянната става е сраснала под ъгъл от 79 градуса.

Убийството на Филип Македонски. iStock

Един от аргументите срещу идеята, че Филип е бил в тази гробница, е погребалният обред. Римският историк Юстин, живял около II – III век, пише, че тялото на царя е кремирано след смъртта. Но по-ранните източници не съдържат такива подробности. Затова Барциокас и колегите му отбелязват, че е много вероятно историкът просто да е свикнал с римските обичаи, когато телата на високопоставени хора са били предавани на огъня. Също така няма данни, че според македонската традиция непременно е било необходимо изгарянето на покойните царе. Напротив, Платон, който умира около 20 години преди Филип, споменава, че македонските владетели практикували инхумация (погребение). Не било кремирано и на Александър Велики, който обаче умира далеч от родината си.

Противниците на хипотезата обръщат внимание и на най-слабото ѝ място: археолозите са открили останките на мъжа, жената и бебето извън саркофазите. Затова някои изследователи допускат, че костите са попаднали в гробницата, след като в нея са проникнали разбойниците. По някаква причина Андроник не е включил информация за тези находки в книгата си, въпреки че в по-ранна публикация той пише за тях и не изразява съмнение, че тези останки принадлежат на първоначалните „обитатели“ на гробницата – иманярите може да са ги изхвърлили извън саркофазите, търсейки ценности.

Може би археологът просто не е имал време да спомене това, защото книгата е публикувана след смъртта на автора. Но не може да се изключи, че изследователят или редакторът, подготвил книгата, е имал умисъл да не помни тези кости. На този фон аргументите на Барциокас и неговите колеги относно гробницата на пълководеца засега изглеждат доста убедителни.