X
 
 

В бъдеще човекът ще се изобретява на всеки 10 години, но чака ли ни цифрова диктатура?

2771 0
photo of В бъдеще човекът ще се изобретява на всеки 10 години, но чака ли ни цифрова диктатура?
Снимка: iStock/Guliver
Наричат го един от най-влиятелните мислители на нашето време. У някои предизвиква раздразнение. За своите 43 години професорът по история Ювал Ной Харари е продал почни 20 млн. екземпляра от книгите си. Пътувайки по целия свят той е желан гост в много университети. Вижте какво предрича за бъдещето и развитието на човечеството Харари в интервю с френската журналистка Соня Депрез за изданието Le Figaro.

"Не смятам, че ще се случи катастрофа, в която всички ще умрат. Изкуственият интелект (ИИ) няма да предизвика човешката гибел, по-скоро ще преобразува сегменти от човечеството. Както ние днес се различаваме от неандерталците, така хората след 100 години ще се различават от нас. Ние сме органични съединения и една от основните ни характеристики е в това, че за да функционираме всички части на тялото ни трябва да бъдат на едно място. Но когато се открие как да се съедини мозъкът с компютъра, тази необходимост няма да е неизбежна. Ще може да имате бионична ръка на друго място, в друга страна или на друга планета и да усещате тази ръка. Ще може да имаме няколко тела, няколко аватара, които ще разширят усещанията ни, точно както прилепите зависят от ехолокацията или змиите, които могат да усещат електромагнитните полета", обяснява ученият. 

Лошо образование, слаба държава: Накъде върви България?

В България нараства броят на децата от семейства с ниско образование. И това не е единственият проблем. Лошото качество на българското ...

Според него за първи път в историята ние не знаем какви навици ще са ни необходими в бъдеще:

"Само знаем, че пазарът на труда ще бъде много динамичен. Ще ви се наложи да се изобретите наново, това ще е най-важният навик, който ще трябва да изучите, вместо да се усъвършенствате или да придобивате други технически навици. Ще бъде изключително ценно да запазваме умствената гъвкавост до старостта. Ако вече няма да имаме нужда от шофьори, защото транспортните средства ще се движат сами, но ще са ни нужни учители по йога, то ние ще трябва да умеем да видоизменяме личността си, за да се превключим от едно на друго. И такова видоизменение ще трябва да правим не веднъж, а поне един път на десет години."

"Има голяма разлика между придобиването на навика и развитието на по-широко познание за света. Изучаването на китайски език може да стане по-малко актуално, защото Google преводачът ще се подобри така, че на хората ще им е все по-малко необходимо да знаят езици. Но изучаването на чужд език може да промени вашето разбиране за света, а това винаги е много важно. Знанието за датите на битките наизуст е остаряло, но дълбоко разбиране за това какво е история и осъзнаването на това,  че нещата, които се подразбират от само себе си на практика са резултат от историческия процес, ще остане особено актуално", припомня Харари.

Според него първата крачка е да се установят силни връзки между политиката и науката:

Как ще изглежда светът на бъдещето

"Подводни пътища и отпуск в Космоса, това са само малко от предстоящите открития, които ще бъдат нещо съвсем нормално след 50 години. Т...

"Политиците и гражданите трябва да разбират науката по-добре, а учените да осъзнаят своите политически задължения. Не е нужно да напишете дисертация, но трябва да разбирате динамиката на климатичните промени и потенциалната сила на изкуствения интелект. Хората, които казват нещо от рода: "Какво значение има това, че температурата се покачва с 2 градуса, ще бъде малко по-топло." или "Изкуственият интелект няма да може да замени човешката интуиция" не разбират мащаба на предизвикателствата, които стоят пред нас. Що се отнася до учените, особено когато хората разработват нови технологии, аз бих ги посъветвал да помислят за световните политики или тази политика, от която най-много се боят и да се замислят: какво той или тя ще направи с тази технология, която разработвам? От незапомнени времена Сократ, Иисус и Буда са съветвали хората да "познаят себе си." Различното е, че в тяхното време не е имало конкуренция. Когато четете тези редове, правителствата и компаниите вече се опитват да ви "хакнат". Ако те ви разбират по-добре, отколкото вие самите се разбирате ще могат да ви продадат това, което поискат, било то продукт или политик", разсъждава Харари. 

Историкът обяснява, че отделя голямо внимание на имиграцията, тъй като това е проблем, който хората могат да разберат, докато в същото време не разбират какво е изкуствен интелект: "Често в политиката хората говорят не за това, което е важно, а за това какво разбират. Екстремистките политически движения се обръщат към основните ни емоции - страх, ненавист, гняв. Опитайте се да въодушевите хората по темата за имиграцията, заигравайки се с идеята за разрушаването на културата ни. Всички хора изпитват много силни емоции по този повод. Но ако им заговорите за нещо по-важно, например за регулирането на контрола на данните, то повечето хора няма да го разберат. Смятам, че е важно това да стане предмет на обществена дискусия. Това е отговорност на учените."

"Част от работата ми е в това да предам това съобщение. Кой притежава моите медицински данни, моята ДНК? Законно ли е Google, правителството да имат достъп до тях?  А работодателят ми или застрахователната компания? Това положение вече има своите последици: когато кандидатствате за кредит в банката, в много страни вашето досие се проверява не от хора, а от алгоритми, в които има данни, в това число данни от вашият акаунт във Facebook и от вашия мобилен оператор. За събеседване при прием на работа ние все повече разчитаме на технологиите, които анализират изражението на лицата, езикът на тялото, разработваме програма, за да разберем дали хората лъжат, чрез проверка на кръвното налягане, което може да се измери от разстояние по лицето. Законно ли е да се използва тази технология при преговори, за да се получи предимство? Всичко това става реалност, в края на краищата това е политически проблем.", категоричен е Харари.

Той допълва, че ролята на отделните хора не е важна и отговорността носят правителствата: "Повечето хора не могат да се откажат от използването на смартфоните или социалните мрежи, защото прекалено много зависят от тези системи. Често вашият работодател ви кара да ги използвате и ако не го направите ще загубите работата си. Ако сте тийнейджър и престанете да посещавате социалните мрежи ще пострадате от изолация. Технологиите имат и своите предимства. Настоятелно съветвам хората от време на време да се откъсват от интернет, поне за 24 часа на месец, а най-добре за седмица или повече веднъж годишно. Пълното изключване от интернет е нереално. Именно правителствата трябва ефективно да регулират тези технологии, за да носят полза за всички, а не само на елита. Ключът за това да не бъдат създадени цифрови диктатури е възможността да се регулира владеенето на данните, които стават най-голямото богатство в света", заключава историкът. 

Битката за миналото заради бъдещето

Ние всички живеем в миналото. Родени сме на определено място и време, в определено семейство, което вярва в определени неща и споделя т...

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители