Нови изследвания показват, че системата за награда в мозъка може да надхитри естествения контрол на апетита, което обяснява защо много хора преяждат, въпреки че вече не се нуждаят от храна, пише сайтът Sciencedirect.com, позовавайки се на проучване на учени от Университета на Източна Англия в Норич, Великобритания.
Желание за награда
Желанието да хапваме сладкиши или чипс не се определя само от къркорещия стомах. Хранителното ни поведение произтича от сложно взаимодействие между енергийния баланс, глада, очакванията за вкус и награда, навиците и културните влияния, установиха британските учени.
Снимка: iStock
Още: Защо консумацията на сладко води до безсъние?
От биологична гледна точка хомеостатичната обратна връзка контролира глада и ситостта. Когато нивото на кръвната захар спадне, се освобождава "хормонът на глада" грелин и ние се чувстваме гладни. След хранене кръвната захар се повишава, а едновременно с това се освобождава и хормонът лептин, произвеждан в мастната тъкан. Той сигнализира на мозъка, че е налична достатъчно енергия, и чрез хипоталамуса, който контролира хормоналната система и автономната нервна система, намалява реакцията към хранителните стимули. В резултат на това апетитът ни би трябвало да намалее. Този механизъм обаче не винаги работи надеждно.
Много хора продължават да се хранят, въпреки че се чувстват сити, което често води до наднормено тегло и затлъстяване. Увеличаването на подобни проблеми с теглото предполага, че биологичните сигнали за ситост могат да бъдат пренебрегнати. Но защо това се случва?
Снимка: iStock
Екип, ръководен от Томас Самбрук от Университета на Източна Англия във Великобритания, изследва ролята на външни стимули, като изображения или самото виждане на храна. "Искахме да разберем по-добре как мозъкът ни реагира на хранителни стимули, когато всъщност вече се чувстваме сити", казва Самбрук.
Още: Какво да ядем преди и след тренировка?
В проучването мозъчната активност на 76 участници е изследвана с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ), докато те играят учебна игра, базирана на награди, със снимки на сладкиши, шоколад, чипс и пуканки. По средата на играта участниците получават храна, състояща се от една от тези храни, и продължават да я получават, докато вече не искат нито хапка повече от нея.
Снимка: iStock
Резултатът показва, че дори когато участниците в изследването са били напълно сити, центърът им за награда продължава да проявява силна активност. "Това, което наблюдавахме, е, че мозъкът просто отказва да пренебрегне стойността на наградата за дадена храна, независимо колко сте сити", съобщава Самбрук. „Дори когато хората знаят, че вече не искат храната, мозъкът им продължава да изпраща сигнали "Награда!", веднага щом тя се появи."
В свят, наситен с реклама, постоянна наличност на храна и изкушения за похапване на всеки ъгъл, този ефект би могъл да обясни защо толкова много от нас се борят да поддържат здравословно тегло. Системата за възнаграждение на мозъка ни продължава да изисква удовлетворение, дори когато вече сме сити.
Още: Хем с наднормено тегло, хем недохранени: Децата в Европа и преработените храни (ДОКЛАД)
"Не е чудно тогава, че понякога е почти невъзможно да устоиш на поничка", казва Самбрук. "Увеличаването на затлъстяването не е просто въпрос на воля", продължава изследователят. "По-скоро това показва, че нашата наситена с храна околна среда и заучените ни реакции към изкушаващи стимули отменят естествения контрол на апетита на тялото."
Източник: БТА
