Животът в града се оказва по-полезен за психиката, отколкото на село

Вероятно обаче тези процеси са свързани с факта, че познатите неща ни се струват по-надеждни – с напредване на възрастта стойността на това качество се повишава.

В същото време много други изследвания свидетелстват, че животът в селските райони често е по-вреден за здравето, отколкото в града. И така, учени от университета Вандербилт (САЩ) през януари тази година публикуваха работа, в която показаха, че при хората, живеещи в американските села, рискът от развитие на сърдечна недостатъчност е с 19% по-висок, отколкото при жителите на града. Още по-рано, през 2017 г., други американски учени демонстрираха връзка между живота на село и риска от деменция в напреднала възраст.

Ново изследване на учени от университетите в Хюстън, Вашингтон и Северозападния (САЩ) добавя още една лъжичка катран към селската „идилия“. Те са представили изводите си в Journal of Personality.

В своята работа изследователите са използвали данни от две големи изследвания на жители на САЩ, за да проучат дали има разлики между селските и градските жители по отношение на промените в личностните черти на ниво удовлетвореност от живота и т.нар. Голяма петорка. Така психолозите наричат ​​модел на личността на човек, отразяващ възприемането на хората един към друг. Тя оперира с пет често срещани и относително независими черти на личността: екстрoверсия, доброжелателност, добросъвестност, невротизъм и отвореност към опита.

Учените открили, че американците, живеещи в селските райони, имат по-ниски нива на откритост, добросъвестност и психологическо благополучие, като в същото време у тях се наблюдава високо ниво на невротизъм в сравнение с градските жители.

Изследователите свързват това с факта, че хората в селските райони имат по-малък достъп до психологическа помощ. Предградията (дори в САЩ) изпитват сериозен недостиг на специалисти по психично здраве.