"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
В историята на българската лека атлетика има имена, които времето не може да заличи. Едно от тях е на Емилия Драгиева - жената, която не притежава типичния ръст за елитна състезателка в скока на височина, но компенсира с изключителна отскокливост, упоритост и характер. В най-великия ден от кариерата си високата 1,68 м българка преодолява 2,00 м и печели световен бронз. Скок с 32 сантиметра над собствения ѝ ръст, който я отвежда и до Книгата на рекордите "Гинес".
Историята на Драгиева обаче не е само разказ за един медал. Тя преминава през съмненията на специалистите, три години работа в завод, необичайната помощ на американски съдия и труден избор между олимпийската мечта и майчинството.
Момичето, което искало да бъде като Сара Симеони
Емилия Петканова, както е моминското ѝ име, е родена на 11 януари 1965 година. Първите си стъпки в атлетиката прави в спортното училище в Стара Загора под ръководството на Донка Нанева-Гургулиева и Тодор Гургуриев. Вдъхновението ѝ идва от олимпийската шампионка Сара Симеони. Като дете Емилия гледа италианката по телевизията и е впечатлена от лекотата и финеса, с които тя преодолява летвата. Тогава решава, че иска да стане като нея.
Пред Драгиева обаче има очевидно препятствие – висока е едва 1,68 м. В дисциплина, в която ръстът е сериозно предимство, мнозина не виждат перспектива пред нея. Тодор Гургуриев обаче забелязва двигателните ѝ качества и необикновената отскокливост. На 14 години Емилия вече преодолява 1,66 м. Развитието ѝ не е стремително, а след спортното училище е определена като неперспективна. Започва работа в завод за печатни платки, но продължава да тренира и да преследва мечтата си.
Късният пробив на една "неперспективна" скачачка
Резултатите постепенно идват. През 1984 г. Драгиева преминава 1,80 м, година по-късно достига 1,84 м, а през юли 1986 г. записва 1,93 м на турнира "Самарско знаме". Дори това не е достатъчно, за да бъде изпратена на Европейското първенство в Щутгарт. България разполага с изключително силно поколение, а в дисциплината вече блестят имена като Стефка Костадинова, Людмила Андонова и Светлана Исаева.
Големият пробив настъпва през зимата на 1987 година. На срещата между Италия, Испания и България в Генуа Драгиева преодолява 1,96 м от първия опит. Тогава тя вече е на 22 години – възраст, смятана за твърде напреднала за навлизане в националния отбор според тогавашните разбирания. Следва седмо място на Европейското първенство в зала в Лиевен с 1,88 м. Треньорът ѝ отново не е до нея, но класирането ѝ осигурява пътуване за Световното първенство в зала в Индианаполис.
Конусът, който променя всичко
На загрявката за световния финал Драгиева не успява да намери правилния разбег. Допуска грешка след грешка, а летвата постоянно пада. В състезанието се справя с 1,94 м едва от третия опит и предприема голям риск, като пропуска следващата височина от 1,97 м. Тогава се случва един от най-любопитните моменти в историята на българската атлетика. Край линията на разбега е поставен червен конус. След намесата на съдия той е преместен, а Драгиева осъзнава, че е отскачала прекалено далеч от летвата.
Корекцията променя всичко. Българката атакува директно 2,00 м и преодолява височината още от първия опит. Това е нов личен рекорд и скок с 32 сантиметра над собствения ѝ ръст - постижение, което я нарежда сред най-забележителните скачачки в историята по този показател. Драгиева прави силен опит и на 2,02 м, но закача летвата. Стефка Костадинова печели титлата с 2,05 м – световен рекорд в зала, а Сузане Байер от ГДР завършва втора с 2,02 м. Бронзът остава за Емилия с 2,00 м.
Състезанието е историческо – за първи път три жени преодоляват поне два метра в една надпревара. За първи път и резултат от 2,00 м е достатъчен само за бронзов медал.
Олимпийската мечта и най-трудният избор
След успеха в Индианаполис Драгиева започва подготовка за Олимпийските игри в Сеул през 1988 година. Появява се обаче хронична болка в петата на отскачащия крак, причинена от трудно лечим шип. Заради проблема тя пропуска Световното първенство на открито в Рим през 1987 г. През следващата зима се завръща и завършва пета на Европейското първенство в зала в Будапеща с 1,91 м. Малко по-късно разбира, че е бременна.
Спортните ръководители искат тя да продължи подготовката за Сеул, но Драгиева решава да запази детето. Така на бял свят се появява първата ѝ дъщеря Жанина, а атлетката никога не съжалява за избора си: "Жани е моята олимпиада и моят олимпийски медал."
Само 40 дни след раждането Драгиева се връща на лагер. По думите ѝ по-късно преодолява 2,05 м по време на официална тренировка на националния стадион. Резултатът обаче не е постигнат в състезание и не може да бъде признат официално.
Отново в служба на атлетиката
След края на кариерата си Драгиева за дълъг период се отдалечава от спорта и се занимава с полиграфия. Около 2009–2010 г. се завръща към атлетиката и се включва активно в развитието на СКЛА "Берое". Постепенно се превръща в една от водещите фигури на спорта в Стара Загора. Участва в организирането на големи състезания, работи за подобряването на базата и помага на хиляди деца да направят първите си стъпки в атлетиката.
Емилия Драгиева няма олимпийски финал и дълга колекция от международни медали. Един скок обаче е достатъчен, за да остави името ѝ завинаги в световната атлетика. Само 1,68 м висока, обявена за неперспективна и принудена да работи в завод, тя се издига до 2,00 м и до почетната стълбичка на световно първенство. Понякога границата между невъзможното и историята е само един правилно преместен конус.
Автор: Стефан Йорданов
Още от рубриката "Пас към миналото": Голямата италианска надежда, която остави плувния басейн, за да покори света на шоубизнеса
