Васил Петров: Живот като сбъдване...

Класа и класика, красота и емоция, обаяние и мелодия се сливат в едно при музикалните изпълнения на твореца, които го правят любимeц на публиката.

Неотдавна през есента, Васил Петров беше гост на Велико Търново в „Клуб Седем“ за среща с почитатели. Той любезно се съгласи да отговори на въпросите на Actualno.com, за което сърдечно благодарим. Беше скромен, много скромен... Представяме го в навечерието на Бъдни вечер като един от предопределените свише музикални творци.

Какво Ви привлече в музиката?

Музиката е най-въздействащото изкуство. Надявам се да съм предназначен за това.

Моля, разкажете за творческия процес на Васил Петров за създаването на една песен?

Винаги е различно. Подходът е различен. Зависи дали съм я чул да се пее или съм я видял написана на ноти и нещо ми е привлякло вниманието. Аз се старая да изградя свой образ за песента. Една песен е като театрална пиеса, трябва да влезеш вътре, да видиш дали е подходяща за теб и дали можеш да я изградиш, да я пречупиш през своята призма и да намериш себе си вътре в нея.

Имате ли любима песен, която не е Ваша?

Разбира се, имам много любими песни, не само на Синатра и в сферата на джаза. Харесвам и Тони Бенет, и Марк Мърфи, и Ал Жиро ми беше любим певец. Харесвам и песните на Нанси Уилсън, Ела Фицджералд и други...

Има ли скрит смисъл в някоя от Вашите песни?

Повечето имат, зависи от степента на творческия потенциал. Колкото е по-талантливо е едно произведение, толкова по-големи възможности дава. Първо е хубаво да намериш себе си в него, и второ е хубаво да изчерпиш този потенциал. Текст и музика - така да ги минеш през себе си, да ги усъвършенстваш и да ги поднесеш на публиката в дълбочината им, доколкото това е възможно.

Сътрудничите с други творци. Какво значение има този процес за вас?

Огромен, защото се осъществяваш благодарение на други музиканти. В музиката е така – не можеш да бъдеш сам. Нуждаеш се от хора, които ти акомпанират, нуждаеш се от хора, от които черпиш някакъв потенциал – музикален, артистичен и всякакъв, хора които ти помагат.

На кого бихте благодарили за невероятния концерт-спектакъл „Синатра: Вегас“?

На Маргарита най-вече, защото идеята е нейна още от Вегас 1 и на целия екип, който се събра около спектакъла. На режисьорите, продуцентите, РR-те и на всички, които участват, защото това е сложно представление – има кордебалет, има Звезден Бинг бенд, диригент, гост-солисти, много хора са ангажирани.

Какво е чувството да сте най-добрия български мъжки глас?  

Най-добър е много относително. Хората имат вкус и харесват различни неща. Какво значи добър глас – да имаш хубав тембър, да имаш хубава фраза, пеенето е компонент и това е най-хубавото, че всеки е различен. Характерът е много важен, какво излъчваш чрез пеенето. Защото може да пееш много прости неща, но да имаш страхотно положително излъчване, което да пленява хората в добрия смисъл на думата, и освен да ги забавлява, да ги доближава до Бога, до истината, да ги кара да размишляват за полезните неща... Това вече са много сериозни цели, и става сложно и трудно. Има много добри гласове, слава Богу, и баритони, и в оперетния театър, аз познавам много от тях, и които са известни в чужбина вече... има много красиви гласове...

Кои са Вашите любими песни от последния Ви албум?

В албума „Страници“ съм направил съчетание от авторски песни, които съм написал аз, и песни на други автори, като всички са ми любими по някакъв начин. Тази, която слушаме в момента, е на Демис Русос, и беше едно от първите неща, които чух. Когато бях малък, баща ми донесе един касетофон с касета на Демис Ресос и тази песен много ми хареса, и ми е любима от най-ранно детство, от шест годишен, както и някои други. Затова реших да направя собствена версия, без да я променям много, за да звучи както в детските ми години. Ангел Заберски направи този аранжимент и я изпях. Напомня ми за детството и я сложих в албума по сантиментални причини.

Какъв съвет бихте дали на тези, които искат да тръгнат по Вашия път?

Това е нещо прекрасно и хубаво, ако наистина имат дарба. Не, че аз се хваля с тази дарба. Но ако усетят, че имат дарбата да пеят и да се занимават с музика, да не се колебаят. Музиката, както казах, е най-въздействащото изкуство, без да подценявам другите изкуства. Защото живописта е много близка до музиката, но си служи с други изразни средства и не си приличат много, освен по тоновете – и музиката има седем тона и пет полутона, както и живописта. Господ е дал някакво обоснование на приликите. Но живописта, както и скулптурата са застинали изкуства, а музиката е живо изкуство, което протича във времето, тя е най-въздействащото изкуство и заради това най-поетичното, така, че да не се колебаят и да се хвърлят напред. Разбира се, да имат чувство за мярка и да го спазват, да не спекулират, да се съобразяват само с таланта и да се опитват да си отварят очите и ушите за талантливите неща, от които да черпят опит, за да се развиват добре. Да не губят връзката си с Бога, защото той е единствения коректив. Господ дава дарбите, следователно, трябва да се допитваме до него какво да правим с тях и как да ги развиваме.

Има ли благоприятна среда за музикално творчество в България днес?

Донякъде. Но човек сам намира средата си. Да създадеш истинско изкуство навсякъде е трудно - да се промъкнеш между комерсиализма, да избягаш от клишетата, когато изкуството е превърнато вече в бизнес, да излезеш на пазара, да си пробивен, да печелиш пари, за да имаш успех. Нека всеки използва собствения си талант и собствените си възможности, и Господ си знае работата... ако е речено, ще постигне намеренията си.

...

Васил Петров притежава уникален глас с диапазон от три октави. Роден е на 30 април 1964 г. в София. Завършва  специалност „поп музика“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ през 1991 г., което му помага да превърне гласа си в съвършен музикален инструмент. Само три години по-късно, той е ново явление в българското песенно изкуство. Признанието идва със спечелените награди за най-добър мъжки глас на годината, най-добър мъжки вокал, най-добър хит на годината през 1994-та, и най-добър албум на годината през 1995-та за „Другият“. Подобно на Синатра, неговото пеене, техническо майсторство и класически повлияни настройки дават на песните му необичайна дълбочина на смисъла. Носител е на две отличия на Академията за музикални награди в Лос Анджелис – за най-добър джаз клип за видеото към песента „My Way“ и за най-добра поп песен за Be In Love Forever („Влюбен завинаги“). През 2015 г. получава наградата „Икар“ за съвременна българска музика на Съюза на артистите в България, за албум, продуциран от БНР и авторските му произведения „Може би“, „Представи си“, „Haven't been the best“, „Expectation“ и „Американска мечта“.

Издал е десет успешни албума: „Васил Петров – джаз и блус“ (1994), „Другият“ (1994), „Петров пее Пармаков“ (1995), „Дует с Румен Тосков“ (1995), „Нещо различно“ (1997), „Васил Петров пее Гершуин“ (1999), „Be in Love Forever“ (2004), „Pages“ (2008), „The Best of Vassil Petrov“ (2012), „VASSIL“ (2014).  

Известен е със своето безупречно чувство за стил, подбира най-добрите костюми и иска да е сигурен, че дава най-доброто от себе си на публиката. Притежава голям талант, вътрешна сила и енергия, стремеж към съвършенство. Васил Петров е почти толкова добър, колкото и неговият предшественик – великият Синатра.

През есента на миналата година, българският поп и джаз певец откри 35-я Международен джаз фестивал в Сардиния "European Jazz Expo" в съпровод на Биг Бенда на Паоло Нонис. Триумфира на сцената, пресъздавайки някои от вечните хитове на Франк Синатра: My Way; New York, New York; Where or when; All of me; Come fly with me; Fly me to the moon; etc., и е извикан три пъти на бис от публиката.

Васил Петров е главен изпълнител в музикалния шоу-спектакъл „Синатра: Вегас“, който се правърна в културно събитие. Успехът на концерт-спектакъла е в основата на неговото второ издание през настоящата година. Идеята е на продуцента Маргарита Тошева, режисьори са Румен Григоров и Алекс Борназ. На 12 ноември, по време на спектакъла „Синатра: Вегас 2“, Васил Петров отново изпълни вечните хитове на Франк Синатра, с авторски аранжименти и в съпровод на Биг Бенда на Българското Национално Радио под диригентството на Антони Дончев. През 2019 г. очакваме третото издание на „Синатра: Вегас“.

Най-новият музикален проект "Суингираща Коледа" с Васил Петров включва красиви коледни мелодии в суинг и джаз аранжимент, вълнуващи балади и изящни валсове. Концертът беше представен пред великотърновската публика на 13 декември с Биг Бенд Велико Търново с маестро Владимир Бошнаков и гост солистката Русалина Мочукова, на сцената на музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“.

През пролетта на 2019 година ще излезе автобиографичната книга на Васил Петров „Другият“. Очакваме я с интерес.

Интервю на Камелия Джанабетска