За първи път от конституционните промени от декември 2023 г. насам половината от потенциалните кандидати за служебен министър-председател от т.нар. "домова книга" изразиха готовност и желание да заемат поста. От десет души общо петима отговориха с "да" на въпроса на президента Илияна Йотова дали биха застанали начело на новото служебно правителство преди новите предсрочни парламентарни избори през април 2026 г. Actualno.com обобщава.
Това е съществена промяна спрямо последните две процедури по чл. 99 от новите конституционни промени. Тогава бившият служебен премиер Димитър Главчев на практика бе единственият съгласен при първия служебен кабинет, назначен от тогавашния президент Румен Радев. При втория опит обаче Радев чу само откази от заемане на поста, а след продължителни преговори мандат получи тогавашния зам.-омбудсман Горица Кожарева. Тя провали собствения си проектокабинет с излъчването на предложението си за вътрешен министър в лицето на Калин Стоянов, който впоследствие бе избран за депутат от "ДПС - Ново начало". След като Радев отказа да подпише указа за служебния кабинет Кожарева, последва нов служебен мандат на Главчев през 2024 г.
Година и половина по-късно, новият държавен глава Йотова получи хронологично пет съгласия от:
- подуправителя на Българската народна банка (БНБ) Андрей Гюров;
- заместник-омбудсмана Мария Филипова;
- председателя на Сметната палата и бивш служебен премиер Димитър Главчев;
- зам.-председателят на Сметната палата Маргарита Николова;
- другия зам.-председател на институцията Силвия Къдрева.
Кой с какви мотиви отказа и прие?
Първа на консултации с президентът Йотова във вторник дойде председателят на Народното събрание Рая Назарян от ГЕРБ-СДС. След разговорите тя подчерта, че служебната власт не може да бъде оглавявана от ярка партийна фигура. "Едно политическо лице не бива да бъде служебен премиер, защото трябва да има усещане за безпристрастност. Иначе, ще има очаквания за намеса в изборния процес", каза Назарян.
В сряда държавния глава Йотова проведе среща с четиримата членове на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ). За евентуалното си заемане на поста председателят на БНБ Димитър Радев от месеци изразява ясната си теза, с която отказва номинацията за служебен премиер. "Това развитие крие риска от дестабилизиране на най-стабилната в момента институция, каквато е БНБ. Това би лишило страната и от пълноценно представителство и право на глас в Европейската централна банка (ЕЦБ) точно в началото на пътя ни в еврозоната", каза Радев пред Йотова.
След него двама от подуправителите на БНБ - Радослав Миленков и Петър Чобанов - също отказаха постовете. Единият с доводи, че има "прекалено много ангажименти в ЕЦБ", а другият, съответно с обяснението, че в момента не е необходим за заемане на поста. "Бих се съгласил само ако знам, че има риск от конституционна криза - такава опасност няма", каза Чобанов пред Йотова.
Третият подуправител на БНБ, който е и временно отстранен от поста, Андрей Гюров декларира очаквано съгласие пред държавния глава да заеме поста. В публичното пространство името му се спряга от седмици наред относно оглавяването на служебната власт. "Готов съм да поема отговорността, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия, това означава - България е в Европа, а в Европа се провеждат честни избори. Можем да ги имаме тогава, когато едно служебно правителство е равноотдалечено от всички партии", декларира Гюров.
В четвъртък президентът продължи консултациите си със среща с омбудсмана Велислава Делчева. "Отново потвърдих това, което заявявам на българските граждани още в момента, в който беше издигната моята кандидатура за омбудсман. И моето искрено и вътрешно убеждение е, че омбудсманът като независим орган, който трябва да защитава правата на гражданите, когато държавата действа или бездейства в техен ущърб - няма място в изпълнителната власт", обоснова отказа си Делчева пред Йотова.
Не на такова мнение обаче се оказа заместник-омбудсманът Мария Филипова, която очаквано прие поканата на Йотова да заеме поста служебен премиер. "Към момента представителни функции и изцяло дейността на омбудсманството се ръководи от омбудсмана. Аз само я подпомагам", обоснова се бившата председателка на Държавната комисия по хазарта. Още при избора й в публичното пространство се изразиха тези, че целта на заемането на Филипова на пост, който е в "домовата книга", е именно с тази цел.
В петък Йотова проведе трите си срещи и с ръководството на Сметната палата, от които получи три пъти "да". Пред журналисти бившият служебен премиер Димитър Главчев каза, че "да се прехвърля вината за организацията на вота на служебния премиер, е невежество" в отговор на въпроса дали си спомня как се е справило неговото служебно правителство с организацията на последните предсрочни парламентарни избори. Припомняме, че Конституционния съд касира частично вота, организиран от кабинета "Главчев 2", вследствие на което цяла нова парламентарна група - тази на "Величие" - влезе в 51-ото Народно събрание месеци след изборите. Честността и прозрачността на вота бяха оценени като нищожни.
След Главчев двете му заместнички в Сметната палата - Маргарита Николова и Силвия Къдрева също дадоха съгласието си да заемат поста. "Проведохме смислен и задълбочен разговор, в който споделих, че още при избора ми съм била наясно, че попадам в "домовата книга". Потвърдих пред президента, че ще изпълня конституционните си задължения. Изборът на президента е много труден", каза пред медиите Николова. С подобни думи се обоснова и колегата й Къдрева: "Ясно казах на президента - да, приемам. Това, което заявих и на изслушването си като зам.-председател на Сметната палата. Потвърдих отново това свое решение. Не бягам от отговорност".
Какво следва?
Оттук насетне политическия график е изцяло в ръцете на държавния глава. Очаква се през идната седмица тя да определи кандидата за служебен министър-председател, който ще получи мандат за съставяне на служебно правителство. В 7-дневен срок той следва да върне на Йотова папка с проектосъстав и структура на новия Министерски съвет, който ще наследи редовното правителство в оставка на Росен Желязков.
Спекулациите сочат процедурата по чл.99 от Конституцията да завърши до 19 февруари. Причината - с едновременен президентски указ Йотова трябва да назначи служебния кабинет и да насрочи датата за новите предсрочни парламентарни избори, които трябва да са до два месеца по-късно. Една от спряганите дати е именно 19 април - седмица след Великден, като именно празничните дни са пречка изборите да са по-рано от очакваното. По-малко вероятния вариант е датата 5 април - Цветница и католическия Великден, което ще означава бъдещия служебен кабинет да положи клетва на 5 февруари.
