Както вече знаете от първата част на статията, от 240 народни представители, едва 23-ма са бивши военни и бивши служители в системата на МВР. Най-много са в парламентарната група на “Прогресивна България“ (ПБ) цели 14, като към тях включхме и преминалите в изпълнителната власт Румен Радев и Димитър Стоянов. На второ място е ПГ на ГЕРБ-СДС с 6 депутати с такъв профил. В тази група има най-много бивши министри на вътрешните работи.
Три от останалите политически сили в 52 НС – ДПС, “Демократична България“ и “Продължаваме промяната“, могат да се похвалят едва с по един депутат, свързан със силовите структури. В ПГ на “Възраждане“ няма нито един.
Още: Цветанов: От 10 години се правят опити за политическо овладяване на МВР
Прави впечатление, че сред останалите 9 депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС, ДБ и ПП, има само един-единствен офицер от запаса, от ГЕРБ и една дама с военно образование, които обаче не са работили в МВР. Останалите са кадри на МВР с богати биографии, както сами ще се уверите. Без никакви претенции за изчерпателност припомняме и няколко скандала, в които са забъркани като вътрешни министри или като главни секретари на МВР.
Някои затруднения
Повтаряме, че настоящата информация събрахме най-добронамерено, без да търсим някакви негативни политически внушения. Включхме и шестте парламентарно представени партии и коалиции, за да няма засегнати и пренебрегнати. Проучването беше затруднено от факта, че някои депутати не са посочили образование и професия в информацията за тях на страницата на НС в интернет. Като основен източник на информация сме порзвали Уикипедия, медийни публикации и визитки на кандидати от предизборните кампании на страниците в мрежата на съответните политически сили.
И в ПГ на ГЕРБ-СДС започваме от лидера
Бойко Методиев Борисов
Снимка БГНЕС
Още: "Мишо Бирата" е история, защото прокуратурата не разбрала какво си говорили Борисов и Танов
Депутат в 52 Народно събрание и председател на ПГ на ГЕРБ-СДС. Завършва Висшата школа на МВР “Георги Димитров“ (сегашна Академия на МВР) със специалност “Противопожарна охрана“. През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант. През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). През 1991 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса.
След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД. Фирмата охранява много известни личности, сред които Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. На 1 септември 2001 година с указ на Президента на Република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност главен секретар на МВР и е повишен в звание “полковник“ от МВР. На 8 януари 2002 г. е удостоен със званието генерал-майор от МВР. На 25 юни 2004 г. е удостоен със званието генерал-лейтенант от МВР. Бойко Борисов е кмет на София от 2005-а до 2009 г.
След това, в периода 2009 – 2021 г. оглавява три правителства на ГЕРБ. Той е най-дълго управлявалия министър-председател на България след Станко Тодоров. Борисов прекарва на този пост общо 3606 дни.
Чакъра и Чората
Още: Четири часа разплитвали Борисов за Чакъра
Тодор Димов (Чакъра) загива след престрелка с полицията на 10 срещу 11 декември 2003 г. в къщата си край Харманли, където се е барикадирал въоръжен и отказва да бъде отведен в затвора за изтърпяване на осъдителна присъда. Полицейската операция по залавянето му е проведена под ръководството на Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР. Полицията обстрелва дома на мъжа с автоматични огнестрелни оръжия, но след неуспеха си използва гранатомет като мъжът е намерен убит. Изводът от първоначалното разследване е, че Чакъра се е самовзривил с ръчна граната. Десет години по-късно разследването на смъртта му е възобновено след осъдително решение от Европейския съд по правата на човека срещу България. С него страната е призната за виновна за неправомерно отнемане на човешки живот и за непълно разследване на полицейската операция.
Още: Заради изтекла давност: Подсъдимите за смъртта на Чората няма да бъдат наказани
Заключенията от експертизата, направена след ексхумация на тялото на Димов е, че той е бил взривен с изстрел от гранатомет, след което трупът е запален, за да бъдат заличени следите от убийството. На 6 ноември 2012 г. България е осъдена в Страсбург, от сина и вдовицата на Чакъра и евросъдът присъжда 50 000 евро обезщетение. Впоследствие на 1 юли 2014 г. съдът в Страсбург осъжда България и за смъртта на Ангел Димитров – Чората за полицейско насилие и неадекватно разследване. Съдът постановява да се изплатят 50 000 евро на жалбоподателите и 35 000 лева разходи по делото. И при двата случая главен секретар е Бойко Борисов. Още вижте ТУК.
Евгени Георгиев Дянков
За него информацията е оскъдна. Роден е и е израснал в град Варна. Завършил е средното си образование в IV ЕГ "Фредерик Жолио Кюри" с френски език. Служил е в редовете на БНА и е офицер от запаса. Има завършено висше образование със степен Магистър, специалност "Финанси" в Икономически университет - Варна. Владее английски, френски и руски език. Дългогодишен заместник-кмет на варненския район “Младост“. Още вижте ТУК.
Мария Златкова Димитрова
Публичната информация за нея също е малко. Това, което се знае е, че е родена във Варна. Завършва Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“, а след това придобива магистратура по регионално развитие в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
Професионалният ѝ път минава през държавната администрация и частния сектор - работила е в сферата на туризма. От октомври 2022 г. е заместник-кмет на район „Владислав Варненчик“ във Варна. В листата на ГЕРБ във Варна беше на девето неизбираемо място, но с преференции измести двама бивши министри – Даниел Митов и Мирослав Боршош и влезе в парламента. Още вижте ТУК.
Даниел Павлов Митов
Снимка БГНЕС
Народен председател и заместник-председател на ГЕРБ. През 2002 г. завършва политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което специализира политически умения в Центъра за продължаващо обучение на НБУ. През 2002 г. започва работа в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа. Работи като експерт в отдел „Публикации“ на НСИ. От 2006 г. е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“ създадена от Иван Костов През 2010 г. заминава в мисията на Националния демократически институт на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. През 2012 г. се завръща в България, но скоро след това е назначен за постоянен представител на НДИ в Брюксел. Като представител на НДИ, работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.
През 2006 г. става член на партия Демократи за силна България (ДСБ) и се кандидатира на частичните избори за европейски парламент през 2007 г. Изборите завършват неуспешно за партията и цялото ѝ ръководство, начело с лидера Иван Костов, подава оставка. При избора на ново ръководство Даниел Митов се кандидатира и е избран за заместник-председател на ДСБ. На парламентарните избори през 2009 г. е кандидат за депутат и водач на пропорционалната листа на Синята коалиция в 13-и Пазарджишки избирателен район, но не успява да влезе в парламента.
През 2012 г. Даниел Митов, заедно с Прошко Прошков, Петър Николов и Христо Ангеличин, напуска ДСБ и се присъединява към партията Движение България на гражданите, основана от бившата еврокомисарка Меглена Кунева. Избран е за член на Националния съвет на партията и остава такъв до есента на 2012 г., когато поради ангажиментите си към НДИ се оттегля от политиката.
На 6 август 2014 г. Даниел Митов е назначен от президента Росен Плевнелиев за министър на външните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. Запазва поста и в следващото правителство – второто на Бойко Борисов.
През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС в XLV народно събрание. След изборите през Юли 2021 е предложен за министър-председател в проектокабинета на ГЕРБ–СДС, но след като не получава нужната подкрепа в парламента, връща проучвателния мандат на президента.
От май 2021 г. Даниел Митов е замесник-председател на ГЕРБ. На 16 януари 2025 г. Митов е избран от 51 НС за министър на вътрешните работи в правителството на Росен Желязков.
Пребит полицейски шеф, трагедията “Петрохан – Околчица“ и дългото мълчание
Пребитият полицейски шеф в Русе. През септември 2025 г. в Русе бе пребит старши комисар Николай Кожухаров. Той бе пребит от четирима младежи, след като им направил забележка пред жилището си, защото правели дрифтове с автомобили. Откаран беше в болница, където му бе направена спешна операция. Опозицията и наблюдатели определиха реакцията на Митов като неадекватна, когато той отиде на място и даде пресконференция през медиите. Това предизвика сериозно напрежение относно контрола и сигурността в системата на МВР под ръководството на Митов. Още вижте ТУК.
Още: Крил ли се е МВР министърът: Даниел Митов проговори за "Петрохан"
Случаят “Петрохан – Околчица“. Шест трупа на петима мъже и едно дете бяха намерени през февруари в опожарената хижа “Петрохан“ и в подножието на връх “Околчица“ по времето, когато Даниел Митов беше вътрешен министър. Той самият запази мълчание за случая, но полицейски шефове изнесоха противоречиви информации за случая и си навлякоха силно обществено недоволство. Едва в средата на март Митов проговори. Той се оправда, като каза, че го е нямало умишлено, за да не бъде обвинен, че политизира случая и че предрешава хода на разследването. Още вижте ТУК.
По времето, когато беше вътрешен министър, най-често беше обвиняван в безсилие и бездействие. По негово време бе нападнат с чук бившия заместник-градски прокурор на София Иво Илиев. Този и други случаи остават неразкрити по времето на Митов.
Младен Найденов Маринов
Снимка БГНЕС
Завършил е Академията на МВР през 1991 г., магистърска степен - през 1997 г. През 2005 г. е завършил право в УНСС - София. На работа в МВР е от 1991 г. През 1997 е назначен на офицерска длъжност в отдел "Охранителна полиция" - СДВР. В професионалната си кариера е бил: полицай в направление "Полиция" - СДВР; полицейски командир в отдел "Охранителна полиция" - СДВР; началник група в отдел "Охранителна полиция" - СДВР; началник сектор в отдел "Охранителна полиция" - СДВР; заместник-началник и началник на отдел "Охранителна полиция" - СДВР. От юни 2013 г. заема длъжността заместник-директор на СДВР. От юли 2014 до май 2017 година е директор на Столичната дирекция на вътрешните работи. С указ на президента Румен Радев от 9 май 2017 г. е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи.
С указ на президента Румен Радев от 19 септември 2018 година е освободен от поста главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Избран от Народното събрание за министър на вътрешните работи на 20 септември 2018 година и е такъв до 24 юли 2020 г., когато е принуден да подаде оставка. След това е избиран за народен представител.
Аферата “Росенец“
“Аферата Росенец“ е мащабен политически и обществен скандал в България, стартирал през лятото на 2020 г. Той разкрива зависимости между едрия бизнес, руски интереси и държавните институции, фокусирайки се върху луксозния морски комплекс (сараите) на почетния председател на ДПС Ахмед Доган край парк “Росенец“.
В началото на юли 2020 г. тогавашният съпредседател на “Демократична България“ Христо Иванов, Ивайло Мирчев и техни съмишленици се опитват да слязат с гумена лодка на брега до имението на Ахмед Доган. Те са брутално отблъснати от служители на НСО, което предизвиква обществен гняв. Следва мащабен граждански протест, известен като “Масовото десантиране на Росенец“. Недоволството е насочено и срещу тогавашния вътрешен министър Младен Маринов.
Побоят зад колоните на МС
По времето му като министър на вътрешните работи, на 11 юли 2020 г., зад колоните на Министерския съвет в София е извършено брутално полицейско насилие над протестиращи граждани, определено от Народното събрание като позорящ акт на нечовешко и унизително третиране. Докато са закопчани с белезници, те са хвърлени на земята, ритани и бити с палки от група полицаи, жени са снимани разголени и унижавани.
Още: Младен Маринов не каза нищо за полицейско насилие на протестите, депутатите от БСП побесняха
Започват протести с искане за оставката му както заради това полицейско насилие, така и заради полицейските действия в Росенец и разследването на Антикорупционния фонд, станало известно като “Осемте джуджета“. Оставката му е поискана и от премиера Бойко Борисов и той я подава. Година по-късно заявява, че поел отговорността за случая “Росенец“ и заради създаденото напрежение подал оставка, но не виждал грешки в действията на полицията, и се кандидатира за депутат от ГЕРБ.
На 17 август 2021 г., дни след като стават обществено достояние кадрите от камера на Националната служба за охрана (НСО), укривани в продължение на повече от година, 46 НС приема декларация, с която осъжда деянието и се извинява на всички участници в протестите, жертва на полицейско насилие.
Христо Богомилов Терзийски
Снимка БГНЕС
Завършва Техническия университет в София. През 1996 г. влиза в редиците на МВР като оперативен работник в сектор „Криминална полиция“ на 6-о РПУ в София. След това работи в сектор „Наркотици“ на СДВР. Бил е началник на група в сектор „Криминална полиция“ на 6-о РПУ, както и началник на сектор „Наркотици“ на СДВР. По-късно е заместник началник на отдел „Криминална полиция“ на СДВР. От септември 2009 г. е заместник-директор на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). От 24 февруари 2015 г. е директор на Главна дирекция Национална полиция. Със заповед на министъра на вътрешните работи от 20 септември 2018 г. е временно изпълняващ длъжността главен секретар на МВР. След това на 18 декември 2018 г. отново се връща на същата позиция. На 24 юли 2020 г. е избран за министър на вътрешните работи. Остава на този пост до 12 май 2021 г.
Участие в Ортанизирана престъпна група?
Христо Терзийски е бил заподозрян като участник в организирана престъпна група (ОПГ). Тази информация е била известна на прокуратурата, ДАНС и МВР, когато той оглави вътрешното министерство през лятото на 2020 г. Данните са били предадени на Специализираната прокуратура, но в началото на тази година тя е отказала да образува разследване по случая. Това става ясно от официално съобщение на Дирекция “Вътрешна сигурност“ в МВР, в което се посочва, че тя обжалва прокурорския отказ пред втората инстанция – Апелативната специализирана прокуратура.
Още: Може да разследват Христо Терзийски за участие в организирана престъпна група
Името на Терзийски не се споменава директно в съобщението, но източници от МВР потвърдиха пред Свободна Европа, че става въпрос за него. Разработката, по която са събрани данни, че заедно със свои колеги от ГДНП той е участвал в престъпна група, е била докладвана на предшественика му Младен Маринов. Тя е продължила именно с негово разрешение. Разработката проследява периода между 2018 и 2020 г. и е започнала „по постъпили сигнали и медийни публикации“. В нейния ход са използвани специални разузнавателни средства (СРС) с разрешение на Специализирания наказателен съд, а впоследствие за случая са уведомени ДАНС, спецпрокуратурата и Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Още: Писмено: Въпроси към Гешев какво стана с проверките на Пеевски и бивш МВР министър на Борисов
През юни 2020 г. водещите разработката са докладвали, че са събрали достатъчно данни за „съществуването на ОПГ с участието на висши ръководни служители от ГДНП“, съобщава МВР, с уточнението, че въз основа на това заключение е направено искане “за образуване на досъдебно производство“. „С постановление на прокурор от Специализираната прокуратура през месец януари 2021 г. е направен отказ от образуване на досъдебно производство за ОПГ с участието на висши ръководни служители от ГДНП. По време на разследването, през 2020 г. един от висшите служители на ГДНП е назначен на ръководна длъжност в политическото ръководство на МВР“, допълват от пресцентъра на министерството. Като депутат в парламента, Терзийски категорично отрече да е бил уведомен, че е бил обект на проверка за участие в престъпна група.
ДПС
Калин Георгиев Стоянов
Снимка БГНЕС
Народен представител от ПГ на ДПС в 52 Народно събрание. Завършва Академията на МВР през 2003 г. Същата година започва работа в системата на МВР като разузнавач към Икономическа полиция в Областната дирекция на МВР (ОДМВР) в Бургас. През 2009 г. завършва право в Бургаския свободен университет. Между 2009 и 2011 г. е последователно разузнавач в сектор “Престъпления в икономиката“ и в сектор “Трансгранична организирана престъпност“ към местното звено на ГДБОП в Бургас. В периода 2011 – 2016 г. е разузнавач в ГДБОП – МВР и към отдел „Криминална полиция“ към ОДМВР – Бургас. От 2016 г. до 2018 г. e на длъжност началник на РУ –Приморско при ОДМВР – Бургас. От април 2017 до април 2018 г. е началник на Районното управление на МВР в Приморско. От април 2018 г. отново започва работа в ГДБОП в София като началник на отдел “Специални операции“. От 31 май 2021 г. е временно изпълняващ длъжността директор на Главна дирекция Борба с организираната престъпност (ГДБОП).
Човек на Пеевски
Най-честите обвинения срещу Калин Стоянов бяха, че е човек на санкционирания за корупция в САЩ и Великобритания и включен в черния списък “Магнитски“ лидер на ДПС Делян Пеевски. Което се потвърди, след като Стоянов стана депутат от ДПС. Укорите към него са, че не е направил нищо срещу купуването на гласове. Опозицията и медиите неведнъж излизаха с публикации, че е прикривал връзките на убития Мартин Божанов – Нотариуса с МВР. По време на скандала Стоянов е шеф на ГДБОП, а вътрешен министър е Бойко Рашков.
Още: Директорът на ГДБОП обвинен от прокуратурата за натиск по делото "Хемус"
През декември 2021 г. неочаквано е обвинен от прокуратурата. Обвинението е за оказан натиск над прокурорите за по-активна работа по делото за изтеглени в брой 53 млн. лева, предвидени за строежа на АМ “Хемус“. В началото на 2023 г. разследването срещу него все пак е прекратено. На 6 юни 2023 г. е избран за министър на вътрешните работи в правителството на “Продължаваме промяната“ и ГЕРБ-СДС с министър-председател акад. Николай Денков.
По негово време избухна и корупционния скандал в Агенция “Митници“, който се превърна в съдебна сага без последствия.
Демократична България
Атанас Петров Атанасов
Снимка БГНЕС
Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски“, след което е съдия в Русе (1987 – 1988) и прокурор в Разград (1989 – 1992). През 1992 – 1995 година оглавява районната дирекция на МВР в Разград , а след това работи като адвокат.
През 1997 г. Атанасов става за кратко секретар на МВР. На 8 септември 1997 г. е назначен за директор на Националната служба са сигурност за срок от една година. На 8 септември 1998 г. е освободен от длъжността секретар на Министерството на вътрешните работи и назначен за директор на Национална служба “Сигурност“. На 26 февруари 1999 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор. На този пост се замесва по-активно с политическия живот.
На 14 декември 2001 г. е освободен от длъжността директор на Национална служба „Сигурност“ на Министерството на вътрешните работи. След това се занимава с обществена дейност. Става член на Клуб “Диалог“ на базата на който през 2004 година е създадена партията Демократи за силна България (ДСБ). От 2005 до 2009 година Атанас Атанасов е депутат от ДСБ. От 2006 г. е председател на софийската организация на партията, а от 10 юни 2017 г. председател на партията.
На парламентарните избори през 2009 г. Атанасов не получава депутатски мандат, но през септември е назначен в Съвета на директорите на държавното предприятие “Информационно обслужване“ АД, където остава до август 2010 година, когато е освободен от Симеон Дянков. На местните избори през 2011 г. става общински съветник в Столична община в групата на Синята коалиция. На извънредните парламентарни избори през октомври 2014 г. е избран за депутат от КП “Реформаторски блок“ (в която участва като представител на ДСБ) от два района – 1-и МИР - Благоевград и 23-и МИР - София, като избира да стане депутат от 23-и МИР.
На 10 юни 2017 г. е избран за председател на ДСБ. На 12 април 2018 г., в качеството си на председател на ДСБ съучредява и е избран за съпредседател на политическото обединение “Демократична България“. През 2022 г. е преизбран за председател на Демократи за силна България.
Депутат във всички народни събрания и няколко пъти, включително и в момента, техен заместник-председател.
Списъкът, който провали Петър Стоянов
Още: Бивш червен евродепутат предупреди за Радев, като припомни как Петър Стоянов загуби втори мандат
На 10 декември 1999 година Атанас Атанасов предоставя на министър-председателя Иван Костов списък с 226 имена от доклад за корупция. Впоследствие са уволнени десет министри, сред които Богомил Бонев, Марио Тагарински и Александър Божков. На 5 ноември 2001 година докладът на Атанасов е цитиран в телевизионен предизборен дебат от кандидата за президент на ОДС Петър Стоянов което, според някои анализатори, става причина мнозина да оттеглят гласовете си в подкрепа на Петър Стоянов, както и загубата му на изборите. Още вижте ТУК.
Продължаваме промяната
Бойко Илиев Рашков
Снимка БГНЕС
Народен представител от ПГ на “Продължаваме промяната“. Завършва право в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“. От 1980 г до 1981 г е стажант-съдия в СГС. От 1981 г. до 1992 г. е следовател в Районна следствена служба в София, а от 1992 г. заместник-директор на НСС, а от 1995 г. директор на НСС до 2001 г (като през 1998 г е преименувана на Специализирана следствена служба). Доктор е по право от 1993 г.
През 2001 г. е избран занароден представител в 39 НС от БСП, където е и член на правната комисия и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред до 2005 г. От 2005 г до 2008 г е ръководител на отдел в НСС. В периода януари 2008 г. до месец май 2009 г. е заместник-министър на правосъдието.
От юни 2009 г. до ноември 2009 г е избран от Народното събрание за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. От 2009 г. до 2013 г. е следовател в НСС. От 27 декември 2013 г. е избран от Народното събрание за председател на Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства, длъжност с 5-годишен мандат, която изпълнява до 27 декември 2018 г.
В периода 12 май – 16 септември 2021 г. е заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в първото служебно правителство на Стефан Янев. В периода 16 септември 2021 г. – 13 декември 2021 г. е заместник министър-председател и министър на вътрешните работи във второто служебно правителство на Стефан Янев.
От 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Кирил Петков, свален с вот на недоверие на 22 юни 2022 година. Народен представител във всички народни събрания след 2022 г.
Аферата “Пудели и пачки“
Бойко Рашков е свързан с редица политически скандали, основно покрай мандатите му като вътрешен министър и последвалите събития в службите за сигурност. Основните теми около него включват връзки с обвиняеми за контрабанда, конфликти в парламента и критики към дейността му.
Още: Пеевски за обединението срещу Желязков: Видяхте неограничения кеш на коалицията на пудела (ВИДЕО)
През 2024 г. избухва грандиозен скандал с участието на тогавашния главен секретар на МВР Живко Коцев. В публичното пространство изтичат снимки, на които се виждат пачки евро, както и Рашков в компанията на Коцев и обвиняемите за контрабанда Стефан и Марин Димитрови. Рашков отрича да е замесен в престъпна дейност, но признава, че познава Димитрови, твърдейки пред медиите, че те са му носили списъци с купувачи на гласове.
По време на служебните правителства, в които е министър, Рашков влиза в остри словесни престрелки с представители на ДПС. Обвиняван е в полицейски произвол и политически репресии по време на избори. Напрежението ескалира многократно в пленарната зала в Народното събрание.
Скандалът “Нотариуса“
Тук името на Рашков се преплита с това на Калин Стоянов, по това време шеф на ГДБОП. Стоянов е разговарял с Мартин Божанов, по-известен като Нотариуса. Това смята разследващият сайт BIRD. В средата на октомври 2021 г., Ивайла Бакалова и Николай Стайков от Антикорупционния фонд са имали среща с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. На тази среща е присъствал и Калин Стоянов, който по това време е начело на ГДБОП. Минути след приключването на срещата, от телефона на Стоянов е засечен разговор чрез мобилно приложение, който съвпада по продължителност с разговор, воден от Божанов по абсолютно същото време.
Още: "Теч на информация": Калин Стоянов е разговарял по телефона с Нотариуса, смята BIRD
Трафичните данни за разговорите са били получени в процеса на досъдебно производство срещу Стоянов за упражнен натиск върху прокурори по случая "Хемусгейт", а информацията за разговора на Нотариуса е била събрана след неговото убийство.
Бойко Рашков разкрива в серия интервюта, че информация от неговите разговори с Бакалова, Стайков и бившата съпруга на Нотариуса, Адриана, касаещи дейностите на Мартин Божанов, е била разпространена извън кръга на хората, участвали в срещите. Той подчерта, че Стоянов е присъствал на един от тези разговори, което навежда на мисълта, че изтичането на информация може да е станало от неговото участие.
Автор Спасиана Кирилова
