Проф. Иван Станков: Настояваме срокът за затваряне на въглищните централи да бъде отложен до 2030 година

В продължение на 37 години провежда учебни занятия със студентите от аграрните специалности в Аграрен факултет. Провеждал е практически занятия и лекционни курсове по следните дисциплини: Овцевъдство и козевъдство, Животновъдство-преживни животни, Животновъдство, Производствен мениджмънт в животновъдството, Производствен мениджмънт в аграрния сектор, Въведение в аграрните науки.

Научната му дейност е свързана със селекцията в овцевъдството и качеството на продуктите от овце и кози. Публикационната му дейност включва над 200 заглавия. Създател е на породата “Южнобългарски коридел”, за което притежава авторско свидетелство.

През 2017 г. започва работа като Изпълнителен директор на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, където работи и сега. Защитил е две дисертации за „Доктор“ и „Доктор на науките“.

Семеен е с двама синове и четирима внуци.

Проф. Станков, какво е състоянието на Стара Загора в момента и какво бихте променили в града, ако имате тази възможност?

Считам, че Стара Загора е един от добре развиващите се градове в страната. Основният проблем, който стои в последните месеци в региона, са работните места – съгласно всички споразумения около „Зелената сделка“ въглищните централи са проблемни. Ние можем да предложим и да настояваме за отлагане на затварянето им възможно най-далеч във времето. Смущаващо е, че срокът, който е даден - 2026 година е много кратък. За това време няма как да се намерят нито алтернативни работни места, нито алтернативни източници на енергия. Нека да бъде поне след 2030г.

Какво е състоянието на селското стопанство в региона и какво бихте предприели като мерки за справяне с кризите?

Това, което касае конкретно моята област, са именно терените, които са на практика неизползваеми – необходими са рекултивационни дейности с цел тези земи да се превърнат в използваеми и обработваеми. Подобни терени могат да се ползват и за източници на биогаз.

Ниските изкупни цени на основни продукти като мляко и агнешко месо например, както и високите цени на фуражите са изключително проблемни за старозагорския регион. На практика основният проблем след 2007 година в България е начина на плащане по програмите за финансиране на селското стопанство. Именно те дадоха тласък на монокултурното земеделие – преобладаващо зърнени, житни и маслодайни култури. Животновъдството намали капацитета и продуктивността си, заради по-ниските субсидии. Появиха се критични ситуации – несъответствия между производители, прекупвачи, преработватели и търговци.

Ние предвиждаме в програмата си да се изградят групи производители в отделните градове, които да подпомагат фермерите, тъй като това не са хора, които да администрират сами бизнеса си – имат нужда от подкрепа. Другият проблем е със зеленчуците – голямата работна ръка не се използва по предназначение, затова сме предвидили разделянето на определени групи по региони. Освен всичко това за нас биопроизводството е основополагащо.