Китно родопско селце изработи от камък и дърво майсторка от Баните (СНИМКИ)

В селцето с размери 1.40 на 0.70 метра има кладенец, водопад с поток, мост, чешмички, пещ, крава с купа сено, птички, алеи с дървесен мъх за трева. На два от дворовете е поставила маси със столове, фруктиери с плодове, елхички.  

Къщите са типично родопски – двуетажни, с еркери, с бели стени и комини, с дървени прозорци и капаци, които се отварят навън. Покривите са с тикли. Каменни пътечки водят към всяка от тях.

Бойка е икономист по професия, завършила е икономическия техникум в Смолян. Половината й трудов стаж преминал в банка, а след това – до ранното пенсиониране, довършва трудовия си стаж в семейната транспортна фирма.

Да твори с камък и дърво започва преди около 15 години.

След ремонт в къщата на двора им в Баните останали речни камъни. Полюбопитствала при майстори какви трябва да са пропорциите на цимента и пясъка, за да се залепват. И започнала сама да си ги лепи. Лека-полека си разкрасила двора. Още по темата: Фестивал на занаятите и изкуствата започна в Добрич

Направила си декоративна стена, на която „изрисувала“ Дяволския мост, астрономическата обсерватория на Рожен и една чешма.

„Вече приблизително десет години ще станат и не са мръднали. От тогава досега съм правила какво ли не. От двора тръгна всичко. Първо работех с теракол и цимент. Правех макети на барбекюта. Можеш да ги оставиш отвън, на минусови температури, и нищо им няма. След това преминах към други сувенири - картини, вази, каменни саксии, картини, чешми, барбекюта, къщи, гъби от дървесни корени, икони, водопади, реки, потоци...".

Казва, че всяко нещо превръща в макет, в сувенир.

"Фантазията ми е развинтена. Къщи съм правила даже от смърчови кори - те нали падат от дърветата, догато ги добиваме и режем за отопление. Тях ползвам. Не се задоволявам само с едно-две неща. Събирам си камъни, тикли, речни камъчета, дънери от гората, клонки, мъх. Като ходя на гъби, из гората събирам материали“, споделя Бойка.

Нейна дървена саксия разкрасява парка с животни, изработени от цимент в маданската махала Дишлийци от самоукия скулптор Светозар Дишлиев.

„Къщи изработвам от 7-8 години, но тогава правех по малко. Само през лятото, защото бях заета с други неща и ми отнемаха време. В района има още един майстор, който прави макети на къщи. Той ми е близък и мислех, че ще му преча, с това се съобразявах. В крайна сметка моите са в по-различен стил и хората ме амбицираха да ги правя“, разказва Козарева.

„С него си партнираме. Идва понякога и ме моли да му услужа я с цигла, я с нещо друго. Той също ми дава това, което на мен не ми достига“, допълва тя.

Бойка е призната за майстор от задругата на занаятчиите в Смолян. Издадено й е майсторско свидетелство.

От години ходи на занаятчийски изложения и събори. Хората се възхищават на изделията й. Остават пред нейния щанд за дълго време, защото във всяка от изработките е вложила не само майсторлък, а и сърце.

Основата на къщите е стиропор, от който тя издълбава форми за прозорци и врати. Отделно майстори от дърво дограмите и ги намества в отворите. Отвътре им слага пердета, а отвън капаци – точно каквито са си истинските възрожденски родопски къщи.

Споделя, че водопадите са много трудни. Прави ги от топъл силикон и отнемат много време, за да ги уподоби на истинските.

Предишната й по-мащабна композиция била от три къщи, с които се изявила на Роженския събор. Тях кметът на Баните избрал за подарък.  

„Работя усилено. Няма спиране. И на 31-ви декември, и на 1-ви януари бях в ателието. Отдала съм се на това хоби с цялото си сърце. Не смогвам да си свърша къщната работа. Живея на втория етаж, но съм почти непрекъснато в ателието. То е пълно с материали. Имам две бюра- На едното чукам камъни, на другото майсторя разни неща. Наскоро един човек си взе от мен десет къщи. И той иска явно да си направи село“, смее се Бойка.

ПОСЛЕДНИЯТ САРАЧ: АНТОН ТОНЧЕВ И НЕГОВИЯ ДРЕВЕН ЗАНАЯТ

КОЖАТА КАТО ПЛАТНО НА ХУДОЖНИК: ИЛИЯН ЛЪСКОВ И ИЗДЕЛИЯТА НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО