Необозримо за Кольо К.

В Градската художествена галерия на Пловдив в студената вечер на 7 януари беше открита ретроспективната изложба на Кольо Карамфилов, "Необозримо за Кольо К." съставена изцяло от творби в частни колекции. Една цяла година Радост Коцева, "Сърцето на Кольо К.", както я нарече синът му Росен и проф. Галя Лардева, са събирали едно по едно парченцата, от които в галерията се получава вече една цялостна картина на творчеството, създадено от един от най- обичаните пловдивски художници.

Тук са и най- ранните му творби, които показват откъде е тръгнал, тук са образци на всички жанрове, в които е работил- живопис, графика ,скулптура, илюстрация, кино. Кольо К. беше толкова импулсивен, че излъчването му и влиянието му до този момент не са анализирани изкуствоведчески, биографията му също е фрагментарна, но това ще се поправи и на 28 януари в галерията ще бъде представен каталог с неговите творби, пълна биография и текстове на Елин Рахнев, проф. Галина Лардева и на изкуствоведа Димитър Грозданов.

Когато в първите дни на 2014 година Пловдив осъмна с тъжната вест, че внезапно си е отишъл Кольо Карамфилов, мнозина казаха, че с това не може да се свърши. Смъртта не може да е край за човек, който правеше изкуство от всичко, до което се докосне, правеше приятели от всички, които въвличаше в онова, което в най-близка степен се доближава до бохемския живот. Самият живот като изкуство. Самият Кольо К., който се раздаваше - и като творец, и като баща, и като приятел. И всички тези, които твърдяха, че това не е краят, снощи го доказаха.

Синът на художника, поетът Росен Карамфилов, благодари на всички, които са свалили картините от стените на домовете и на офисите си, за да създадат изложбата и специално на Радост Коцева, която поддържа в галерията- дом на художника U.P.A.R.K. и до ден днешен духа му и беше кратък и развълнуван: "Кольо е усмивка"...

"Кольо К. прегърна света по свой начин- каза пред публиката поетът Елин Рахнев- Първо поречието му, после движението, любовта му, накрая- всичките му противоречия. И светът бе щастлив. И стана по- важен.

Светът също го прегърна и направи от очите му брегове, от сълзата му облаци, от жестовете му сонети, от мълчанието му- рапсодии. И тази прегръдка взаимна бе сребърното на светлината, резен от красивото, пледоария от дъждовни капки, преваляването на дъгата"...