България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
13 юли: 1878 г.: Подписан е Берлинският договор
На този ден по нов стил през 1878 г. (1 юли по стар стил) е подписан Берлинският договор от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес. Основното предназначение на този договор е да се ревизира Санстефанският мирен договор, който е подписан като временен. С подписването на Берлинския договор Румъния получава Северна Добруджа, Нишко и Пиротско остават за Сърбия, а Македония и Одринска Тракия се връщат на Високата порта.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
Берлинският договор разпокъсва на части току-що освободената българска държава. Според него земите между Дунав и Стара планина заедно със Софийска област образуват васално Княжество България, а земите, намиращи се на юг от Балкана, образуват автономна област Източна Румелия.
Начело на Княжество България трябва да застане княз, избиран от народа, но за да е легитимен неговият избор, той трябва да е одобрен от Великите сили и Османската империя. Органически устав (конституция), който да е изработен от местни първенци, е предвиден за управлението на Княжеството. Берлинският договор намалява срока на Временното руско управление в България - от 2 години той става 9 месеца.
Също така османската армия, която се намира в Княжеството, се задължава да напусне пределите му. На нейно място трябва да се създаде местна народна милиция.
Държавата остава васална на Османската империя, за което се задължава да заплаща ежегоден данък. Всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война, остават в сила.
По отношение на Източна Румелия управлението се възлага на генерал-губернатор. Той трябва да бъде назначен от Високата порта и одобрен от Великите сили.
Македония и Одринско остават под пряката власт на султана. Османската империя се задължава единствено с въвеждането на реформи в тези области с цел изравняване на правата на християнското и мохамеданското население.
Според договора Румъния, Сърбия и Черна гора са признати за независими държави, но те също трябва да изплащат част от държавния дълг на Османската империя.
Австро-Унгария получава правото за окупация на Босна и Херцеговина в продължение на 30 години. Освен това първата има право да държи свои войски в Новопазарския санджак, който е на територията на Османската империя. Англия получава законно право за окупация на гръцкия остров Кипър.
До избухването на Балканската война (1912-1913) Берлинският договор съществува формално. При Съединението на Източна Румелия с Княжество България, както и при обявяването на независимостта на България, някои от клаузите в него са отменени.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
13 юли 1841 г.: Първият браилски бунт
На този ден през 1841 г. избухва Първият браилски бунт. В него участват около 300 души (български търговци и занаятчии от емиграцията в Румъния, както и малко гърци). Тяхната цел е освобождение от османско иго на поробените балкански земи. Участниците а бунта се качват на кораб, с който искат да преминат на българския бряг. Начело на бунта е сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков.
Бунтът среща отпор от страна на румънските власти, които искат да избегнат усложнение на отношенията им с Османската империя. При потушаването на бунта 80 българи са убити, а останалите са заточени на каторжна работа в Румъния. Малка част от участниците в бунта успяват да избягат и да се спасят. През август същата година българските емигранти започват подготовката на нов бунт.
