България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
18 юни 1913 г.: Сърбия обявява война на България
На този ден през 1913 година, по време на Междусъюзническата война, българското правителство решава настъпателните действия срещу Сърбия и Гърция да бъдат преустановени. Главното командване нарежда да се премине към отбрана. Но в същия ден Сърбия обявява война на България - сръбската армия издава заповед за стартирането на военни действия срещу страната ни.
На 18 юни гръцката армия опожарява селата Котово, Спатово, Манджово и Чифлици, Сярско. И последните оцелели хора там са избити. Тези, които успяват да избягат, се укриват в планината. Опожарените села буквално са изравнени със земята. В гръцките печатни издания излиза новината, че селата били опожарени от гръцкото население, което не желае повече да живее под българска власт.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
На 18 юни сръбските власти арестуват, измъчват и интернират 496 български първенци от Ресен и региона. Зверски убити са 37 от измъчваните българи. По това време и в Крушево са извършени арести от сръбските власти - там те арестуват учители, свещеници, участници в освободителните и църковните борби. Арестуваните общо 126 души са подложени на зверски мъчения от страна на сръбските власти. Главата на четника Иван Котев е отрязана и хвърлена в краката на арестуваните от сръбските власти българи.
На 18 юни свещеникът Иван Аврамов заедно с още шестима български младежи, набедени за комити, са зверски убити. Жестокото убийство е извършено в “Черната къща” във Велес, останала в историята като дом за мъченията на българите в района.
Във фаталния 18 юни в сражения със сърбите загиват и опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение - Димитър Иванов, Митре Андреев, Трайко Симеонов, Иван Алексов и Илия Иванов.
18 юни 1878 г.: Сключено е англо-австрийско споразумение за ревизия на Санстефанския мирен договор
На този ден през 1878 година е сключено споразумение за ревизия на Санстефанския мирен договор. Англо-австрийското споразумение, сключено на 18 юни, е в духа на англо-руското споразумение от 30 май.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
Подписаният на 3 март 1878 година Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската освободителна война, е предварителен договор. Това означава, че той подлежи на одобрение от страна на останалите Велики сили. Според сключения договор България става автономно, васално княжество, което има свое правителство и войска, но плаща данък. Цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, както и цяла Тракия (без Одринско и Гюмюрджинско) и цяла Македония ( без Солунска област и Халкидическия полуостров, които остават за Турция), остават българска територия.
Границите, обозначени от Санстефанския мирен договор, обхващат повечето територии, определени от Цариградската конференция от 1876 г. За да се подпомогне държавното управление, договорът предвижда за период от две години страната да остане под временно руско управление. Договорът уточнява, че Османската империя няма право да има свои войски в Княжество България.
Санстефанският мирен договор урежда и редица придобивки и за други балкански държави. С подписването му своята независимост узаконяват Румъния, Сърбия и Черна гора. Северна Добруджа остава за Румъния, като в замяна тя отстъпва Южна Бесарабия на Русия. Сърбия получава Нишка област. С административна автономия се сдобиват Босна и Херцеговина. Редица въпроси от Източната криза са уредени от Санстефанския мирен договор.
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
