България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
29 април 1877 г.: Създадено е Българското опълчение
На този ден през 1877 година е създадено Българско опълчение с издаването на заповед от главнокомандващия на Дунавската армия, княз Николай Николаевич. Съветът на град Самара връчи на опълчението специално създадено за него знаме, което остава в историята като Самарското знаме. Българското опълчение, което участва в Руско-турската освободителна война, представлява самостоятелна българска доброволческа част от руската армия.
Прочетете също: 28 април в историята: Четата на Панайот Хитов влиза в България
Опълчението е създадено по предложение на руския генерал Фадеев, което е подкрепено от Българското централно благотворително общество и на Славянските благотворителни комитети в Русия. Съгласно утвърден от руското правителство правилник то се създава в Кишинев.
Българското опълчение включва 6 дружини, групиращи се в 3 бригади. Още 6 дружини са сформирани в хода на войната. Руският генерал Н. Г. Столетов е избран за командир на Българското опълчение. То се включва в състава на Предния отряд на генерал Гурко. Смело се сражава в боевете при Шипка, Стара Загора, Шейново и Търново. След Освобождението Българското опълчение е основата, която се използва за създаване на българската армия.
29 април 1876 г.: Арестуван е Стефан Пешев
На този ден през 1876 година е арестуван Стефан Пешев - председателят на севлиевския революционен комитет, който е главен организатор на подготовката за Априлското въстание в Ново село, Кръвеник и Батошево.
Опълченецът е осъден в Търново, след което е обесен в Севлиево. Заедно с него на бесилото увисва и помощникът му Йонко Карагьозов.
Прочетете също: 27 април в историята: Княз Александър I Батенберг извършва преврат. България завзема Западна Тракия
На 29 април след сражения с многохилядната войска на Фазлъ паша, продължили 9 дни, четата на поп Харитон и Бачо Киро е разгромена, след като е обградена в Дряновския манастир. Манастирът е опожарен и разрушен до основи от османците.
Избухването на въстанието в I революционен окръг се случва в момент, в който Търновският революционен окръг е в тежко положение - част от неговите ръководителите са заловени.
Но въпреки това опълченците формират голяма въстаническа чета. Поп Харитон застава начело на нея. Петко Пармаков е назначен за военен ръководител, а знаменосец на четата става Димитър Атанасов, известен като Русчуклийчето. Бачо Киро също влиза в четата. Първоначалният план е тя да се съедини с другите въстаници и след това да се укрепи в Балкана.
Прочетете също: 23 април в историята: Перущица се включва в Априлското въстание
