България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
3 юли 1895 г.: Покушението срещу Стефан Стамболов
На този ден през 1895 г. (по стар стил; 15 юли по нов стил) е извършено покушение срещу Стефан Стамболов в центъра на София. Три дни след атентата той умира от раните си. Неговата съпруга Поликсения не позволява на княз Фердинанд да присъства на погребението му.
Правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I дават негласна подкрепа за извършването на атентата от група проруски ориентирани българи. Наум Тюфекчиев е начело на активистите, извършили няколко терористични акта през предходните години.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
Правителството на Стефан Стамболов успява да изведе страната от тежката конституционна криза, налагайки новия княз Фердинанд. Различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза, правят множество опити за насилствена смяна на властта.
След като в началото на 1894 година отношенията на Стамболов с Фердинанд се влошават, той е отстранен от поста на министър-председател. Но князът заедно с новото правителство на Константин Стоилов търси начини за компрометиране на Стамболов заради неговото влияне в политическите среди.
В интервю за немско печатно издание Стамболов отправя критики към княза, заради което е арестуван за кратко. След като излиза на свобода, той е посрещнат от привърженици на правителството, които хвърлят камъни по него. Междувременно тогавашният военен министър Рачо Петров започва разследване, чиято цел е да докаже, че Стамболов сам е организирал атентата срещу себе си от 1891 година, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Но Рачо Петров не успява да постигне целта си поради липса на доказателства.
Прочетете също: 20 юни в историята: Умира екзарх Йосиф I
През това време новото правителство прави опити за сближаване с Русия, но те не са увенчани с успех заради риска от връщане на Стамболов на власт. Бившият министър-председател, възползвайки се от авторитета си, продължава да дава интервюта пред европейски медии с критични изказвания към княза.
През есента на 1894 г. новото правителство допуска завръщането в София на членове на организацията на Наум Тюфекчиев, които преди това участват в атентата срещу Стамболов и стоят зад убийство на дипломата Георги Вълкович в Цариград.
Междувременно Стамболов, който страда от диабет, се опитва да напусне страната и да замине на лечение в Австро-Унгария заради влошеното си здравословно състояние. Но той не получава разрешение от правителството и княза.
През пролетта на 1895 година групата на Тюфекчиев прави няколко опита за покушение над Стамболов, докато той е на лов в околностите на София. Но тъй като той често е придружаван от чужди дипломати, опитите на Тюфекчиев са неуспешни. Поради тази причина атентатът е извършен на улица „Раковска“ в близост до дома на Стамболов.
Във фаталната вечер към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон. Заедно с него са Димитър Петков и личният му телохранител Гунчо. Боне Георгиев и Халю се появяват след потеглянето на файтона, а малко след тях се появява и Талю. Георгиев стреля по файтона. Халю се насочва с ятаган към него. Полицаите, които се намират пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стефан Стамболов успява да скочи от файтона. След това Мирчо Ацов потегля с файтона и откарва Димитър Петков на улица „Стефан Караджа“.
Стамболов тръгва да бяга по улица „Раковска“, опитвайки се да се върне в Юнион клуб, но е настигнат от Халю. Стамболов прави опит да простреля нападателя си, но той посича ръката му. След това бившият министър-председател е съборен на земята от нападателите си. Те започват да го ритат и удрят по главата, знаейки че той носи предпазна жилетка. След минути Гунчо и Димитър Петков се връщат на улица „Раковска“ и подгонват нападателите. Гунчо успява да рани един от нападателите, но е задържан от двама полицаи. Атентаторите успяват да избягат с помощта на полицаите.
Димитър Петков откарва зверски пребития Стамболов в дома му. Двете ръце на Стамоболов са почти напълно отсечени, извадено е дясното му око, а лицето му е цялото насечено. Но въпреки тежките си рани той е в съзнание и обвинява Тюфекчиев, Халю и княз Фердинанд за атентата. Състоянието на Стамболов се влошава от диабета му и на 18 юли 1895 г. (по нов стил, 6 юли по стар стил) той умира.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
