Властта представи основните промени, заложени в бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година, свързани с майчинството. Обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството се увеличава от 398 на 450 евро месечно от 1 януари 2027 г., а майките, които се върнат по-рано на работа, ще имат право да получават 75% от обезщетението, съобщи министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
От гражданска инициатива "Родители за достойно майчинство" обаче, които по-рано през годината проведоха протести в цалата страна, смятат, че предлаганите промени в политиките за подкрепа на семействата, децата и родителите са недостатъчни и в дългосрочен план - неефективни.
По отношение на двете промени тяхното искане е за 100% от обезщетението от 2027 г. Оригиналното им предложение за по-ранното връщане на работа по-рано през годината беше за 75% от 01.08.2026 г. и 100% - от 2027 г. По отношение на обезщетението за отглеждане на дете през втората година от гражданската инициатива настояват за 70% от среднодневния брутен доход, като базата да е същата, която се ползва за изчисляване на размера на майчинството по чл.48 КСО, както и залагане на минимум от 480 евро с годишна индексация. Предложението е тя да е според швейцарското правило.
"Смятаме, че в държава с толкова сериозна демографска криза тази тема трябва да бъде сред водещите обществени и национални приоритети. Демографията не е просто въпрос на социални плащания или стимулиране на раждаемостта. Тя е въпрос на икономическо бъдеще, устойчивост на социалната система и оцеляване на самата държава. Преди да говорим как да насърчим повече раждания, трябва да осигурим условия съществуващите и бъдещите семейства да могат достойно да отглеждат децата си. Вярваме, че родителската общност трябваше да бъде потърсена за мнение още при формулирането на обявените промени", заявяват от гражданската инициатива "Родители за достойно майчинство".
Източник: Getty Images
Исканията
От инициативата имат и други искания към властта:
Социална помощ за отглеждане на дете до 1 г. по чл.8 от ЗСПД, т.нар. “социално майчинство”: В момента сумата, която се получава , е 102,26 евро. Което, според тях, е крайно недостатъчно и поставя едно семейство, а особено един самотен родител в борба буквално за оцеляване. Предложението е за месечен размер от 250 евро с ежегодна индексация, която предлагаме да е по швейцарското правило, както и засилване и усъвършестване на помощта родителят да може по-бързо да се завърна на пазара на труда, вкл.чрез курсове за преквалификация, т.н.
По отношение на студентското майчинство от сдружението искат 480 евро месечна помощ за период от две години или по-точно размерът му не може да бъде по-нисък от минималния размер на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, определен по КСО.
Има предложение и за месечна помощ при многоплодна бременност - "при многоплодно раждане за всяко второ и следващо дете се предоставя допълнителна пропорционална част, равна на базовата сума, определена за едно дете по съответния закон. Не се получава двойно майчинство, а допълнителна месечна помощ".
Предлага се и механизъм за защита на бременните жени: Правото на осигурителна защита при бременност и раждане да не се губи непосредствено с прекратяването на осигуряването за общо заболяване и майчинство, а да се предвиди възможност за възникването му в срок до шест месеца след прекратяването, при наличие на изискуемия осигурителен стаж и останалите законови предпоставки. Когато лицето не е здравно осигурено на друго законово основание, то да продължи да поддържа здравноосигурителния си статус по общия ред на Закона за здравното осигуряване. Както и отговорността за подаване на съответните документи към институциите. Право на парично обезщетение за бременност и раждане да има и лице, което към началото на отпуска, определен с първия болничен лист за 45 календарни дни преди термина, не е осигурено за общо заболяване и майчинство поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, но има право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, чийто срок не е изтекъл към началото на риска, и отговаря на изискването за осигурителен стаж по чл. 48а от КСО.
По отношение на детските надбавки от инициативата предлагат отпадане на подоходен критерий и детски надбавки за всички деца на България, повишаване на сегашния размер от 25,57 евро на 50 евро на дете, с годишна индексация по швейцарското правило. Също така въвеждане на бонусна система, поощряваща родителите на две нива - стаж и образование. Настоява се и за предоставяне на детските надбавки по чл. 7 от ЗСПД във ваучерна форма, надграждайки съществуващата.
Още: Управляващите допускат обезщетението за майките, връщащи се по-рано на работа, да е около 75%
Останалите искания на майките включват:
- Запазване на правото на данъчно облекчение за деца при наличие на публични задължения и насочване на сумата на облекчението към тяхното погасяване
- Отпадане на ДДС върху детски стоки
- Въвеждане на еднократни помощи при раждане на две нива според стаж, образование и поредност на детето, както и ежегодна индексация
- Премахване на ДДС върху детските стоки
- Психолог за бременни жени/ родилки
- Въвеждане на индивидуална предварителна оценка на риска преди ваксинация на всяко дете
- Допускане отново на пенсионери като детегледачи в програмата “Родители в заетост”, както и въвеждане на понятието “професионален детегледач” и въвеждане на различно заплащане според квалификацията.
Източник: БГНЕС
Мотивите
От "Родители за достойно майчинство" мотивират исканията си в официална позиция:
Още: Предложение: Дискриминацията срещу майките да се признае за отделна форма на насилие
"Гражданска инициатива „Родители за достойно майчинство“ приветства заявената от институциите посока към засилване на подкрепата за семействата и децата. Оценяваме положително всяка мярка, която реално увеличава финансовата сигурност на семействата, улеснява съчетаването на родителството и трудовата реализация, подкрепя раждаемостта, образованието и здравето на децата и намалява административната тежест. За нас е важно да заявим ясно: не разглеждаме настоящото становище като отрицание на предприетото от държавата. Напротив – виждаме положителна посока и възможност за реален напредък.
Същевременно считаме, че част от предложените мерки следва да бъдат прецизирани, а редица предложения, които родителската общност поставя от месеци, следва да бъдат включени в законодателната и бюджетната политика. Някои от тях вече сме представяли на институциите, включително на проведената на 01.07.2026 г. среща, за която благодарим. Други са разработени допълнително и са приложени към настоящото становище. Считаме, че настоящият момент е подходящ не просто за увеличение на отделни суми, а за по-дълбоко преосмисляне на модела.
I. ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ. 53 КСО – НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗНАЧИТЕЛНО ПОВИШАВАНЕ И ИНДЕКСАЦИЯ
Категорично считаме, че обезщетението за отглеждане на дете през втората година по чл. 53 КСО следва да бъде значително повишено. Подкрепяме всяко увеличение в тази посока, но то не решава дългосрочния проблем, ако отново бъде определена фиксирана сума без ясен механизъм за последващото ѝ актуализиране. Особено ни притеснява липсата на достатъчно ясна гаранция за автоматична индексация. Не желаем след няколко години отново да се окажем в ситуация, в която обезщетението е замразено за продължителен период, инфлацията е изяла реалната му стойност, а родителите отново са принудени да протестират, за да бъде възстановена покупателната му способност. Този модел не е устойчив.
Нашето предложение е обезщетението по чл. 53 КСО да бъде обвързано с осигурителния доход на родителя, при запазване на разумен минимален праг и с автоматичен механизъм за актуализация. Считаме това за логично и от гледна точка на характера на плащането. Когато самата държава разглежда това право като осигурително такова, естествено е размерът му да има връзка с осигурителния принос.
Предложение:
- обезщетението по чл. 53 КСО да бъде 70% от определената осигурителна база, ползвана при изчисляване на сумата по чл.48а от КСО, както сме предлагали и досега;
- да бъде въведен минимален праг, който да гарантира защита на родителите с нисък осигурителен доход;
- минималният праг да не бъде механично обвързан с размера на минималната работна заплата;
- да бъде въведена автоматична индексация на минималния праг, която да предотвратява бъдещо обезценяване на обезщетението. Така системата ще бъде едновременно по-справедлива, по-предвидима и по-устойчива.
II. ОБВЪРЗВАНЕТО С ДОХОДА КАТО МЕХАНИЗЪМ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА СИВАТА ИКОНОМИКА
Обвързването на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст с реалния осигурителен доход на съответния родител има и допълнителен потенциален ефект. То може да създаде по-силен стимул за деклариране на реалния доход преди раждането, особено когато бъде комбинирано със стабилен контрол върху работодателите, ефективни санкции при нарушения и реална подкрепа за малкия и средния бизнес.
Проблемът с недекларирания труд в България е значим. Според изследването на Европейската платформа за борба с недекларирания труд, основано на данни за 2019 г., недекларираният труд в частния сектор в България се оценява на 23,8% от брутната добавена стойност, при средно 14,8% за ЕС. За сравнение оценката е 13,5% за Хърватия, 20,1% за Унгария и 7,5% за Швеция. Извадката са страни с продължително майчинство, основано на обвързване на майчинството с осигурителния доход. Тези данни сами по себе си не доказват причинно-следствена връзка между конкретния модел на майчинство и размера на сивата икономика. Те обаче показват, че България има сериозен проблем с недекларирания труд и че политиките за осигуряване следва да създават стимули за реално деклариране на доходите. Ето защо считаме, че моделът „по-висок реално деклариран доход → по- висока осигурителна защита“ е посока, която заслужава сериозно разглеждане и с цел намаляване на обема на сивата икономика.
III. ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ВРЪЩАНЕ НА РАБОТА
Подкрепяме увеличаването на обезщетението при връщане на работа през втората година. Същевременно настояваме нашето предложение за 100% от обезщетението от 2027 г. да бъде разгледано. Както, предполагаме, властта помни искането ни - то беше за 75% от 01.08.2026 г. И 100% - от 2027 година. Родителят, който се връща на работа, не просто „се отказва“ от гледането на детето. Той възобновява трудовата си дейност; започва отново да внася данъци и осигуровки; често заплаща разходи за детска ясла, градина или частна грижа; поема транспортни и други разходи; в много случаи използва платена частна грижа поради липса на място в общинска структура. При това положение задържането на обезщетението не следва да се разглежда като „бонус“, а като инструмент за подкрепа на родителя при прехода обратно към трудовия пазар, както и сериозен икономически инструмент в посока развиване на демографска политика, позволяваща съчетаване на работа и майчинство.
IV. ДЕТСКИТЕ НАДБАВКИ – ПОДКРЕПА ЗА ВСЯКО ДЕТЕ
Приветстваме увеличаването на семейните помощи за деца. Това беше едно от основните ни искания, заради които излязохме на улицата със своите деца. Същевременно не приемаме дългосрочното запазване на нисък доходен праг като основа за универсална семейна политика. Увеличението му е твърде малко.Нашата позиция е непроменена - че детската надбавка следва да бъде право на всяко дете, независимо от дохода на неговите родители.
Не приемаме аргумента, че това би представлявало неправомерно „облагодетелстване“ на по-високодоходните семейства или че това е социално плащане. Ако едно семейство плаща по-високи данъци и осигуровки, това не означава, че неговото дете има по-малки потребности. Данъчното облекчение за деца не може да бъде използвано като пълен заместител на универсалната семейна помощ. То функционира по различен механизъм и зависи от наличието на облагаем доход. Тоест едни родители имат право и на данъчно облекчение, и на детски надбавки, а често доходът им не е по-нисък от този на родители с високи официални такива. При такъв голям дял на нереално осигуряващи се граждани подоходният критерий е създаващ сериозно разделение механизъм на социалната политика на страната и демотивиращ родителите, които могат да изберат закона или сивата икономика да предпочетат първото. Беше ни казано, че надбавките са социална помощ. Искаме да напомним, че само три от плащанията за деца в ЗСПД са с подоходен критерий. Което означава, че няма пречка социално плащане да бъде за всички деца.
България се старае да следва европейските политики и развитите страни. В ЕС масово няма подоходен критерий за детските надбавки, същевременно малкото страни, в които има такъв, става дума за суми от 1000 евро на човек на месец и надбавки с размер от 250 евро до 30 евро на дете на месец. Тези страни не са страдащи от силна демографска криза и не са на пето място в доклада на ООН от 2024-та година за изчезване на населението, както е България. Същевременно подобен механизъм със страна с висок процент на неосигуряващи се на реалните си доходи родители сегашният механизъм за получаване на право на социална помощ по чл.7 от ЗСПД е само допълнителен стимул граждани да не декларират реалните си приходи. Считаме, че подобна вече десетилетия упражнявана политика е дискриминираща работещите и плащащите реални данъци родители.
Нашите предложения за БОНУС към надбавките на основа стаж и образование бяха класифицирани като дискриминиращи, но те са бонус и не разделят народа кой да получава дадено плащане, а повишават размера му. Част от сегашните политики на страната ни в посока семейства оставя чувство в родителите, че няма смисъл да се осигуряват на реалните си доходи, за да не бъде дискриминирано детето им. Считаме за необходимо да се проведе сериозен анализ на този модел и да се търси постепенно преминаване към универсална детска помощ, при която подкрепата за детето не зависи от доходния статус на неговите родители.
V. ВАУЧЕРНА СИСТЕМА И КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПОМОЩИТЕ
Не одобряваме връщането към модел, при който непълнолетните майки отново получават финансово плащане, а не ваучери като детски надбавки. Разбираме доводите за това, но смятаме решението за неефективно. Считаме, че вече изградената ваучерна инфраструктура може да бъде надградена, вместо да бъде изоставяна. Считаме, че тя би могла да бъде сериозен гарант за ползване на детските надбавки по предназначение, ако бъде правилно развита.
Предлагаме възможност семейната подкрепа да бъде използвана чрез ваучери за лекарства; детски храни; дрехи и обувки; образователни дейности; спорт; културни дейности; медицински и профилактични услуги; други стоки и услуги, пряко свързани с отглеждането на детето. Предлагаме и механизъм, при който при установено нарушение на задълженията на родителя като данъкоплатец правото на детето да бъде ЗАПАЗЕНО, но изплащането да може временно да бъде ограничено. При последващо изпълнение на задълженията средствата могат да бъдат изплатени за минал период в рамките на определен със закон срок. Така санкцията ще бъде насочена към поведението на възрастния, без детето да бъде лишавано от правото си на подкрепа.
VI. ЕДНОКРАТНИТЕ ПОМОЩИ ПРИ РАЖДАНЕ И МЕРКИ ЗА МНОГОПЛОДНИ РАЖДАНИЯ
Подкрепяме увеличаването на еднократните помощи при раждане. Считаме, обаче, че следва да бъде разработен и допълнителен механизъм за стимулиране на раждаемостта при родители, които имат висок принос към осигурителната система и високо образователно ниво. Подробното ни предложение в тази посока ще бъде представено допълнително, след като бъде завършен необходимият финансов и нормативен анализ.
Особено притеснително е, че родителите на близнаци и тризнаци продължават да остават недостатъчно отчетени в семейната политика. При многоплодна бременност разходите не се увеличават пропорционално на броя на децата – те се увеличават многократно. В момента родителите на близнаци получават еднократна помощ от по 900 лв. на дете и допълнителна втора сума. За тризнаци, обаче, сумата е по 450 лв на дете - като за трето, и няма допълнителна сума. Това води до неоправдано неравно третиране на семействата с тризнаци спрямо семействата с близнаци. Броят на близнаците и тризнаците всяка година намалява и за миналата 2025-та техният брой като раждания е съответно 841 и 5. Което значи, че увеличаване помощта за тризнаци на сегашното за близнаци не би било съществен разход за страната.
VII. ПОМОЩТА ПО ЧЛ. 8 ЗСПД И ВРЪЩАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА
Считаме, че месечната помощ по чл. 8 ЗСПД следва да бъде повишена и индексирана. Но финансовата помощ сама по себе си не е достатъчна. Необходимо е тя да бъде съпътствана от политики за: квалификация; преквалификация; връщане на пазара на труда; гъвкава заетост; достъпна грижа за децата; реална подкрепа за работодателите, които наемат родители. Целта трябва да бъде не трайно зависимо от помощи семейство, а семейство, което получава подкрепа в трудния период и след това има реална възможност да се върне към икономическа активност.
VIII. ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ
Подкрепяме увеличаването на данъчните облекчения за деца. За 2026 г. законът действително предвижда значително увеличени размери на данъчните облекчения, включително възможност за авансово ползване чрез работодателя. Същевременно считаме за необходимо да бъде предвиден механизъм за индексация, така че реалната стойност на облекченията да не се обезценява с течение на времето. При положение че в други системи на социална защита съществуват автоматични механизми за актуализация, считаме за логично да бъде създаден подобен механизъм и за семейните данъчни стимули. Подкрепяме и идеята за нови данъчни облекчения, свързани с разходи за семейства. Считаме обаче, че в обхвата им следва да бъдат разгледани и разходи за здраве, лекарства и други реални разходи, свързани с отглеждането на малко дете.
IX. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ ПРИ ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Настояваме да бъде разгледано и предложението ни данъчните облекчения за деца да могат да бъдат използвани за погасяване на изискуеми публични задължения на родителя. В настоящия си вид системата може да създаде парадокс: държавата признава право на данъчно облекчение, но едновременно с това съществува публично вземане към същото лице. И се получава, простете за твърде елементарния изказ, но държавата казва - няма да ти върна парите, докато ти не ми върнеш моите. От математическа и логическа гледна точка е меко казано абсурдно.
Считаме, че при подходящ нормативен механизъм може да се извършва прихващане между двете вземания. Това не би означавало нов разход за държавата в размер на самото облекчение – държавата така или иначе е предвидила съответния фискален ефект от предоставянето му. Подобен механизъм би могъл едновременно да намали публичната задлъжнялост; да облекчи финансовото положение на семейства с временни затруднения; да намали административната тежест; да създаде стимул за деклариране на реални доходи; да позволи на семействата по-бързо да излязат от финансова спирала. Липсата на промяна в тази посока е още един стимул родителите да не се осигуряват на повече от минималната заплата. Настояваме тази промяна да бъде разгледана още в рамките на текущия бюджетен и законодателен процес.
X. ПРОГРАМА „РОДИТЕЛИ В ЗАЕТОСТ“
Считаме програмата „Родители в заетост“ за изключително важен инструмент за развиване на устойчива семейна политика и сме категорично за нейното продължаване и надграждане, АКО бъде оптимизирана. Тъй като е европейска програма, не я прави непроменима откъм регламент от страна на МТСП в много отношения. Доказателство е едностранното решение на упоменатата институция да премахне опцията пенсионери да бъдат детегледачи. Наблюдаван е рязък спад на сключените договори. Нашите предложения изискват редица, макар и сравнително малки, законодателни промени, но според извършения от нас анализ те могат да бъдат реализирани в рамките на националната нормативна компетентност и не променят самата европейска цел на програмата.
Предлагаме: отпадане на забраната пенсионери да бъдат включвани като детски помощници; въвеждане на категория „детски помощник – близък родственик“, включително баба или дядо; електронна система за управление и отчитане на услугата; въвеждане на различно заплащане спрямо професионалната или липсата на такава квалификация; различен модел за близки родствено лица и професионални детски помощници; възможност родителят да запази част от обезщетението при връщане на работа и използване на детски помощник; ясни критерии за контрол и отчетност.
Тези промени могат да имат ефект далеч отвъд конкретната програма. По-широкото използване на семейна и гъвкава грижа може да намали натиска върху системата на детските ясли и градини, а оттам и необходимостта от част от новото строителство на такава инфраструктура. Което е и в посока зелената политика, за която се бори Европейският съюз, съответно и ние. Това означава потенциално: по-ефективно използване на публичния финансов ресурс; по-малка необходимост от разходи за нова инфраструктура; по-малък натиск за застрояване на градски терени; запазване на повече зелени площи; по-бързо връщане на родителите към трудовия пазар; увеличаване на приходите от данъци и осигуровки; повишаване на квалификацията на безработни и намаляване на безработицата.
Програмата следва да бъде разглеждана не като разход, а като инвестиция в икономическата активност на родителите. Настояваме това ни предложение да бъде разгледано още в рамките на процедурата по Бюджет 2027.
XI. ЗАЩИТА НА БРЕМЕННИТЕ ЖЕНИ И ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Настояваме предложението ни, изпратено на 11.09.2026 г. към съответните институции, за защита на бременните жени да бъде разгледано в процедурата по Бюджет 2027 и в пълната му логика. Необходимо е да бъде намерено решение за случаите, при които жена е натрупала необходимия осигурителен стаж за риска „общо заболяване и майчинство“, но към момента на настъпване на риска е останала без трудово правоотношение по независещи от нея причини. Считаме за недопустимо жена с натрупан значителен осигурителен стаж да бъде поставена в ситуация, при която губи достъп до обезщетение поради липса на действащ договор.Не считаме, че защитата на осигурителните права на бременните жени следва да бъде оставена единствено в тежест на работодателя.
Считаме, че държавата следва да гарантира защита на осигурителните права на жените, които са изпълнили законовото изискване за необходимия осигурителен стаж. Това би могло да създаде допълнителен риск както за жените, така и за работодателите, особено при краткосрочни или несигурни трудови правоотношения. , когато това носи силен негативен отзвук на бизнеса му и реално той не получава "рамо" от страна за задържането на договор жена на временно трудово правоотношение. Считаме, че държавата е отговорна за всички бъдещи родилки, удовлетворили 12 месеца минимум стаж, да им бъде подсигурено правото на нормално майчинство. Засега нямаме отговор от институциите по иначе този така мащабен и сериозен казус, който на година поставя пред бъдещи майки избор между 102 евро на месец, наравно с неосигуряващи се жени, или законово нарушение. И често накрая подобни случаи водят до майки, които не получават на месец нищо от държавата, в която са влагали често много години наред.
Единствените становища, които получихме, бяха от КТ подкрепа и НОИ, но те оставиха в нас чувството, че идеята ни не е разбрана. Сериозне парадокс е жена, получаваща обезщетение от бюрото по труда, после да премине към обезщетение по чл.8 на ЗСПД, наравно с майки, които нямат необходимия осигурителен стаж. Нерешаването на тези два сериозни казуса, следствие на един същ законодателен пропуск, ще продължи да води до случаи жени с 15 г стаж, например, на МОД, да получават нищо или 102 евро на месец. Наравно с майки без 1 ден трудов стаж или платени нито един цент данъци. Това е още един стимул родителите да не се осигуряват на реалния си доход.
Не считаме за коректно предложението да бъде определяно предварително като значителен нов бюджетен разход, без да бъде отчетено, че жените, които отговарят на изискването за необходимия осигурителен стаж, и по действащата система са потенциални носители на право на обезщетение при настъпване на осигурения риск. Затова НОИ следва да предвижда тези случаи в ежегодната подготовка на бюджета си. Предлагаме приложеното конкретно решение да бъде анализирано отново от НОИ и компетентните институции с пълна финансова и правна оценка. В тази връзка считаме и че организации с конкретна експертиза в защитата на бременните жени, включително WomanUp Foundation, следва да бъдат включвани при разработването на политики и нормативни промени в тази област.Тяхното практическо познаване на проблемите, с които жените се сблъскват при бременност и на работното място, е ресурс, който държавата следва да използва.
XII. СТУДЕНТСКО МАЙЧИНСТВО
Студентското майчинство не следва да бъде оставяно извън семейната политика. Майките студентки са бъдещите висшисти, специалисти и квалифицирана работна сила на България. Подкрепата за тях следва да бъде разглеждана не само като социален разход, а като инвестиция в човешкия капитал и възможността младите хора да съчетаят образованието и родителството. Настоящата еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД е 2880 лв. Ако бъде разделена условно на 12 месеца, това представлява 240 лв. месечно. Което е стимул младите родители да прекъснат обучението си и да се върнат на работа. Това води до отрицателен ръст на бъдещите специалисти на България.
Същевременно с това сегашният модел е и предпоставка за записване на обучение само с цел получаване на студентско майчинство без реален стремеж към завършване на висше образование. Държавата вече предприема мерки за служебна проверка на продължаването на обучението при изплащането на втората част от помощта. Което адмирираме. Считаме това за положителна посока. Но е необходимо да бъде намерен механизъм, който едновременно: осигурява реална и достатъчна подкрепа на студентките, които действително учат; предотвратява фиктивното записване единствено с цел получаване на помощ; обвързва последващото подпомагане с реалното продължаване на образованието; намалява административната тежест за добросъвестните студентки.
XIII. ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ
Подкрепата за родителите на деца с увреждания следва да бъде едновременно увеличена и поставена под ефективен контрол. Тези семейства често са изправени не само пред разходи, свързани със здравословното състояние на детето, но и пред невъзможност единият родител да продължи нормално професионалния си път. Това води до отказ от кариера; отпадане от пазара на труда; ограничаване на личния живот; дългосрочна финансова зависимост; загуба на квалификация. Следва да се разработят политики не само за финансова подкрепа, но и за квалификация и включване на тези родители в пазара на труда, включително когато децата достигнат по-голяма възраст. Необходимо е да бъдат анализирани и европейски практики за професионална интеграция както на родителите, така и на порасналите деца с увреждания.
Интеграцията особено на децата в подобно положение би могла да им даде по-пълноценен живот, както и от финансова гледна точка да намали в дългосрочен план натиска върху социалната система. Осигуряването на опция за образование, работа спрямо техните нужди ще спомогне да станат данъкоплатци, съответно частично или напълно независими от родителите си и държавата.
XIV. РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ, ИНВИТРО И ПРЕВЕНЦИЯ
Подкрепяме запазването на Центъра за асистирана репродукция в настоящата му институционална структура и развитието на политиките за асистирана репродукция. Към настоящия момент ЦАР изпълнява функции по финансово и организационно подпомагане на български граждани за асистирана репродукция, контрол на финансираните лечебни заведения и информационна политика.
Считаме, че политиката следва да бъде разширена от подпомагане на инвитро процедурите към по-ранна профилактика, диагностика и информираност за репродуктивното здраве. Проблемът е глобален. Според Световната здравна организация приблизително 1 от 6 души в репродуктивна възраст изпитва безплодие в определен момент от живота си, а глобалната оценка за пожизнената честота е около 17,5%. Затова считаме, че инвестициите в репродуктивно здраве трябва да бъдат част от дългосрочната демографска политика. Организации с дългогодишен практически опит, включително „Искам бебе“, следва да бъдат активно включвани в разработването и оценката на тези политики.
XV. СЪЧЕТАВАНЕ НА РОДИТЕЛСТВО И РАБОТА
Считаме, че България все още не работи достатъчно активно за реалното съчетаване на родителството и трудовата реализация. Не е достатъчно да бъде казано на родителя „върни се на работа“. Необходимо е да бъде създадена среда, в която той реално може да го направи. Затова считаме, че организации с практически опит в тази област, включително „Мама има работа“, следва да бъдат активно привличани при обсъждането на политики за гъвкава заетост; грижа за децата; преквалификация; работа след майчинство; подкрепа на работодателите; баланс между професионален и семеен живот.
XVII. МНОГОПЛОДНИ БРЕМЕННОСТИ МАЙЧИНСТВО – БЛИЗНАЦИ И ТРИЗНАЦИ
Считаме за необходимо специално внимание към родителите на близнаци и тризнаци. Разходите при многоплодна бременност са съществено по-високи, а съществуващите механизми не отчитат адекватно разликата между отглеждането на едно дете и едновременното отглеждане на две или три. В множество европейски държави има допълнителна месечна помощ по време на майчинството при раждане а близнаци /Естония, Германия, Чехия и други/. А където няма такава политики, има стабилна социална такава, стигаща до повече хора, които не живеят на санитарен минимум, близък до абсолютна мизерия, а са с доста ниски доходи.
Сегашните социални помощи в България не само, че са крайно недостатъчни като суми, но и стигат до изключително ограничен брой хора. Следователно, спрямо сегашния модел на социална политика в Република България, трябва да се разработи механизъм за месечна помощ, освен еднократните такива, към плащанията по чл. 48а и чл.53 от КСО, както и чл.8 от ЗСПД и студентското майчинство. Наясно сме, че няма как да се получава двойно майчинство. Но има правно позволени опции, които да доведат до реална месечна подкрепа за така или иначе малкия брой многоплодни раждания годишно.
XVIII. ЛЕКАРСТВА И СТОКИ ЗА ДЕЦА, ДДС ВЪРХУ ДЕТСКИТЕ СТОКИ
Не виждаме достатъчно амбициозна политика за разширяване на подкрепата за лекарствата за деца. Считаме, че трябва да бъде направен анализ на възможността за по- широко реимбурсиране на лекарствени продукти за деца, а не само на ограничен кръг медикаменти. Необходимо е да бъде разгледана и възможността за намаляване на ДДС върху основни стоки за бебета и деца. При висока инфлация разходите за отглеждане на дете представляват значителна част от бюджета на едно семейство. Демографската политика не може да бъде ограничена до еднократни плащания. Тя трябва да намалява реалната цена на родителството. В момента разработваме предложение в тази посока, като се стараем да подготвим и оценка на въздействието.
XIX. ОСИНОВЯВАНЕ – НЕОБХОДИМО Е РЕФОРМАТА ДА ДОСТИГНЕ ДО РАБОТЕЩ РЕЗУЛТАТ
Приветстваме започнатата преди години реформа за дигитализация и модернизиране на системата за пълно осиновяване. Създаването на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и електронна платформа за кандидатстване е важна стъпка към по-прозрачен и ефективен процес. Считаме обаче, че реформата трябва да бъде доведена до реално функционираща система, а не да остане само нормативно предвидена. Зад всяка процедура стои конкретно дете. Всяко ненужно административно забавяне означава допълнително време, през което дете може да остане без семейна среда.
Затова настояваме системата да бъде въведена възможно най-скоро; да бъде намалена административната тежест; да се съкратят ненужните срокове; да има проследимост на процедурите; да бъде осигурена прозрачност; водещ принцип да остане най-добрият интерес на детето. Целта следва да бъде по-бързо намиране на подходяща семейна среда за децата и по-предвидим процес за кандидат-осиновителите.
XX. ХАЗАРТЪТ И СЕМЕЙНАТА СРЕДА
Категорично подкрепяме пълната забрана на рекламата на хазарт, доколкото това е възможно в рамките на действащата правна и европейска рамка. Считаме, че рекламата следва да бъде ограничена до санитарния минимум, необходим за информиране за законността и регулацията на услугата, без агресивно комерсиално популяризиране. Всекидневното присъствие на хазартни послания в публичната среда е сериозен обществен проблем. Особено притеснително е присъствието на хазартния бизнес в спорта. Спонсорството и брандирането могат да създадат възможност за индиректно рекламно присъствие, включително в телевизионни и дигитални спортни предавания. Считаме, че подобен вид спонсорство е до някаква степен и абдикация на страната от задълженията й към българските спортисти.
Спортът трябва да бъде средата, в която децата и младите хора се насърчават към здравословен начин на живот, а не канал за нормализиране на хазартното поведение. Предвид вече не малкия брой на убийства дори следствие на хазартни дългове, включващ последно и две момиченца, държавата следва да предприеме крупни мерки за ограничаване на рекламата на този бизнес.
XXI. МЕХАНИЗМЪТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА
Подкрепяме принципно усилията за създаване на по-ясен и обективен механизъм за определяне на минималната работна заплата, съобразен с европейските директиви. Имаме обаче сериозно притеснение относно неяснотата как точно ще бъде определено съотношението между отделните критерии. Считаме, че съществените параметри на механизма, както и тяхното съотношение, следва да бъдат записани ясно и предвидимо в закона, а не да бъдат оставени в прекомерна степен на преценка на изпълнителната власт.
Минималната работна заплата засяга пряко милиони работещи; семейните бюджети; социалните плащания; работодателите; публичните финанси. Не може размерът и методологията да зависят от политическата воля на всяко следващо правителство. Законът следва да създава предвидимост, а не несигурност. А опцията да бъде издавана наредба от Министерския съвет за определяне на точното съотношение между критериите, включително и че единият тепърва следва да бъде оценен от НСИ - доколкото разбираме срокът за това е 9 месеца, което ще прескочи процедурата по Бюджет 2027, дава в ръцете на изпълнителната власт твърде голям монопол. И крие рискове в една особено нестабилна политически страна. Включително концентрирането на такова огромно правомощие на едно място не кореспондира със структурата на управление на една демократична държава. XXIII.
ПРОМЕНИТЕ В НАРЕДБА No 5 – НЕОБХОДИМА Е ПУБЛИЧНОСТ И РЕАЛНО ОБСЪЖДАНЕ
Изразяваме притеснение от начина, по който се комуникират някои от предлаганите промени в Наредба No 5. Когато нормативна промяна засяга пряко живота, здравето, образованието или социалните права на децата и семействата, тя не следва да преминава почти незабелязано. Настояваме: подобни предлагани промени да бъдат широко публично коментирани, с приоритет; да бъде дадено достатъчно време за обсъждане; да бъдат представяни разбираемо за обществото; да бъдат организирани публични дискусии; родителските организации да бъдат активно канени на кръгли маси и работни срещи. Считаме това не за привилегия на една организация, а за модел на добро управление. Родителските организации са пряк носител на практическия опит на хората, върху които тези политики се прилагат.
XXIV. НАСИЛИЕТО НАД ДЕЦА И НАСИЛИЕТО, ИЗВЪРШЕНО ОТ ДЕЦА
Насилието над деца и насилието, извършено от деца, следва да бъде разглеждано като сериозен обществен проблем, който изисква координирана политика между институциите, превенция и навременна реакция. Необходимо е държавата да работи не само за реакция след настъпил инцидент, а за изграждане на ефективна система за превенция, ранно идентифициране на риска и работа с децата и семействата. Особено внимание следва да бъде отделено както на защитата на децата, които са жертви на насилие, така и на случаите, при които самите деца проявяват насилие. Зад подобно поведение често стоят проблеми, които изискват навременна намеса – в семейната среда, в училището, в социалната система и в системата за закрила на детето.
В тази връзка сме отправили покана за среща до г-н Демерджиев с цел да обсъдим конкретните проблеми, които родителската общност идентифицира в тази област, както и възможните решения. Към настоящия момент не сме получили възможност за такава среща. Считаме, че подобен разговор е необходим, тъй като ефективната политика за защита на децата не може да бъде изградена единствено институционално. Тя трябва да включва и родителите и гражданските организации, които ежедневно се сблъскват с проблемите на децата и семействата. Смятаме, че промяната е възможна чрез обединяване на усилията на родителите, образователната система, социалните служби и органите на МВР, при ясен фокус върху превенцията, подкрепата и навременната намеса.
XXII. ДИАЛОГЪТ С РОДИТЕЛИТЕ И ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ
Изказваме искрена благодарност за проведената на 01.07.2026 г. среща с представители на изпълнителната власт, а именно министър Гълъб Донев и министър Наталия Ефремова. Оценяваме факта, че бяхме приети и че институциите изпълниха своята естествена роля да чуят гражданите. Оценяваме положително и факта, че част от поставените от нас теми впоследствие намериха отражение в обсъжданите политики. Но считаме категорично, че една среща не е достатъчна. Ние сме инициативата, която стои зад проведените родителски протести през лятото на 2026-та година. Част от предложенията, които поставяме от месеци, вече са частично включени в обсъжданите промени. Следователно е естествено да има продължение на диалога. Затова и се надяваме скоро да получим отговори и от г-жа Ефремова и г-н Донев за провеждане на нова среща или становище по нашите предложения. Към настоящия момент продължаваме да очакваме отговор на отправената ни покана към управляващата партия за разговор с родителите.
Не смятаме, че политическата дисциплина е вариант в една демократична република. Изпълнителната и законодателната власт са конституционно разделени. Съответно срещата ни с г-н Донев и г-же Ефремова е среща с Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. Не с първата по големина парламентарна група, със стабилно мнозинство - ПГ "Прогресивна България". Първата ни покана към тях беше още юни месец, 2026-та година. Следствие успяхме сами да намерим контакт с г-н Слави Василев и ни беше казано да говорим отново, когато се стигне до обявяване на идеите им в посока на семействата за Бюджет 2027. И ние потърсихме този контакт през г-н Василев, през изпращане на имейли и на парламентарната група, и на централата на самата партия. Отново безуспешно. Народните представители представляват целия народ и при упражняване на мандата си са длъжни да се ръководят от интересите на народа. Това е заложено в Конституцията на Република България. Критиката, въпросите и предложенията на гражданите не следва да се възприемат като лична атака. На предишната ни среща с представители на изпълнителната власт разбрахме позициите й и осъзнаваме, че не сме подготвили достатъчно добре своите идеи. Затова нашият екип от родители започна да отделя от времето си за сън, за семейството, за ДЕЦАТА ни, за да чете, пише, разработва предложенията в разумен вид. Предложенията са подложени и на правен анализ с експертното съдействие на адвокат, предоставено чрез фондация WomanUp.
Беше ни казано, че идеите ни или не са добре обмислени, или не са реализируеми от правна гледна точка. Приехме тази критика сериозно и положихме значителни усилия, за да доразвием предложенията си. С доброволчески къртовски труд, единни, въпреки различията си в политическите възгледи, за да може нашите деца да не се сблъскват с тази непроменена десетилетия несправедлива социална и демографска политика. Разбираме, че институциите са натоварени. Разбираме и че не всяко наше предложение може да бъде прието. Но има граница на търпимостта, след която липсата на отговор вече не може да бъде оправдана само с натовареност. Не настояваме институциите да бъдат съгласни с нас. Настояваме да разговарят с нас. Те са част от демократичния процес.
Считаме, че наличието на действащ парламент и възможност за последователен законодателен процес създават условия за реален и устойчив диалог по тези въпроси. Затова считаме, че е необходимо да бъде създаден постоянен механизъм за диалог с родителски организации и граждански инициативи, особено по политики, които пряко засягат семействата и децата. Приветстваме заявеното намерение председателят на Комисията по труда, демографската и социалната политика г-н Венко Сабрутев да отвори работата на комисията към организации като нашата. Считаме, че това е правилният модел. Най-добрите политики за семействата не могат да бъдат създадени единствено от институциите и социалните партньори. В тях трябва да участват и самите родители. Беше ни казано да се обърнем към властта като наближи Бюджет 2027. Правим го.
Не очакваме всички наши предложения да бъдат приети незабавно. Очакваме обаче всяко от тях да бъде разгледано, юридически анализирано, финансово оценено, обсъдено с нас, мотивирано прието или отхвърлено. Не приемаме подход, при който граждански предложения се отхвърлят с общи формулировки, без да бъде разгледан конкретният механизъм.
България има нужда от семейна политика, която не се активира само при поредната демографска статистика или след поредния протест. Необходима е дългосрочна, предвидима и последователна политика.
