Ад по форумите за Боян Петров

"Защо държавата щяла да даде пари за спасяването на Боян Петров, а не за пенсионерите?"

"С какво Боян бил спомогнал за жизнения ни стандарт, че сега да ни е грижа за него?"

"Тоя е соросоид, защитава Пирин".

"Защо не си седял вкъщи, ами, хукнал по чукарите, като му е толкоз акъла, да се оправя!".

"Куцо, кьораво и сакато тръгнало да спасява този самоубиец, дето само си чеше егото..."

Цитират се български поговорки, еснафски максими и витае едно особено, ужасяващо злорадство, по-ледено от върховете на Шиша Пангма.

Аз не бих бил толкова разочарован, ако това бяха отчаяни гласове от бездната, на бедни, отрудени, нещастни хора. Те обаче въобще не са такива. Това са изключително самоуверени, самодоволни преценки на типажи, които въобще не са в екзистенциална криза. Малко преди да напишат целия този гнус, тези хора са набивали луканка и с мазни пръсти са скролвали смартфон. В сравнение с тях Бай Ганьо е деликатен, фин човек, доста културен и впрочем хуманен тип. Не зная дали Боян ще бъде спасен, надявам се. Но ако за него ще е трудно, какво за спасението на тези хора? Няма как. Въобще и никога.

Щом вледеняващата битка със смъртта на един наистина достоен човек, щом дори Боян Петров не може да обедини нацията, какви надежди и за какво? Щом безмълвния ужас на 8000 метра височина, жестоките ветрове, коварния диабет, но и мечтата за триумф над тях не предизвикват съпричастие, какво въобще ни остава? 

Седнете на масата, опънете софрата и си пуснете "Шушана". Изпийте всичко и изяжте всичко, а после повдигнете гордо шкембета и ги пльоснете в леглото. После пуснете телевизора, попсувайте малко и потънете в дълбока дрямка. Утре пак е ден. Утре пак от същото.

Автор: Райко Байчев